Как да бъдем щастливи: 3 част

Как да бъдем щастливи: 3 част

 

 

 

 

6. Живеем, а не скитаме с мислите си
Установено е, че съзнанието ни блуждае близо половината от времето, което изразходваме за четене, разговори, занимания с децата… Дори то пътешества нанякъде и през 10 на сто от времето, когато правим секс. А това се отразява определено неблагоприятно върху нас – блуждаещото съзнание е нещастно съзнание, според експерти. За тях щастието е в сегашните ни впечатления. А размишляването за минали и бъдещи събития дълго време, води до неговата загуба.
7. Колекционираме емоции
Ние сме щастливи, когато придобиваме впечатления, а не вещи. Придобитите емоции – от концерти, пътешествия, разходки и прочее ни правят радостни и развълнувани. Това са си наши впечатления, които ние няма как да сравняваме с емоциите на другите.

Радостта от придобита вещ е мимолетна, докато с времето дори лошите ни впечатления се превръщат в добри истории. Така, както възрастните мъже, които са били войници, си спомнят със смях дори и ситуации, от които по онова време са им се изправяли косите.
8. Харесваме себе си
Ще сме щастливи, ако се научим да се приемаме такива, каквито сме. Точно това ни прави уникални и неповторими. Затова не трябва да се самобичуваме, ако не сме “като другите”: не сме толкова богати, не караме коли като техните, гаджетата ни не са така стройни, не сме популярни като тях…

Ние сме си ние – с всичките си плюсове и някой и друг минус. И не се стремим да бъдем други, защото сме честни към себе си. Още повече, че живота няма да ни чака да достигнем съвършенството. От една страна то е недостижимо. А ако допуснем все пак, че сме го постигнали, то ще открием, че то е само начало на следващо съвършенство…
Затова не трябва да придаваме и твърде важно значение на мнението на другите – да се харесваме само, когато те ни одобряват и да изпадаме в униние, ако ни критикуват. Това е пагубно за нашето щастие – в подобна ситуация не ние управляваме съдбата си, а прехвърляме отговорността за нея в други ръце.


За щастието е важно, да се доверяваме на себе си. Ние имаме свой път, по който вървим. И правим това, което умеем добре да правим. Съревноваваме се не с другите, а със себе си. В това е нашата уникалност и неповторимост.
9. Вдъхновени сме
Личната ни въвлеченост е едно от най-важните условия за постигане на щастие. Ние се реализираме, когато имаме цел, която осмисля живота ни – още Аристотел посочва на връзката между щастието и изпълненият със смисъл живот.


В този свят е много важно да се научим да приемаме неизбежните житейски трудности като предизвикателство, с което сме способни да се справим. Да обичаме това, което правим и да правим това, което обичаме. Да събираме преживявания, а не вещи. Да сме вдъхновени и да не спираме да удивляваме себе си.
И тогава ще бъдем щастливи.