Как да възпитаме уверени, способни и щастливи деца

Как да възпитаме уверени, способни и щастливи деца

https://www.jazztour.ru/blog/wp-content/uploads/Legoland-children-445x297.jpg

Една от най-популярните онлайн мрежи за търсене и установяване на делови контакти – LinkedIn, осъществи проучване сред над 5000 работодатели и експерти. Анализирани бяха също и реални истории на хиляди хора. Така бяха установени най-търсените качества на пазара на труда за 2019 година. За 92 на сто от анкетираните работодатели и специалисти т.н. “меки умения” (soft skills) днес, а още повече пък утре, ще са много по-важни от т.н. твърди (технически) умения (hard skills). Под меки умения се разбират развити способности, като емпатия, сътрудничество, комуникативност, умения да се разрешават сложни задачи. Експертите на LinkedIn отбелязват, че за първи път приоритет се дава на съпричастността, креативността и приспособимостта към нови приоритети. За разлика от твърдите умения, които се придобиват сравнително лесно, меките умения изискват много време и доживотно саморазвитие.
Но има много сериозен проблем: точно меките умения са непознати на преобладаващата част от младите хора. Поколението “иГен” (internet generation – iGen) – хората, родени след 1995 г., израснали със смартфоните и бурния възход на социалните мрежи, е много по-затворено и самотно в сравнение с връстниците си от предишните поколения. След появата на смартфона този показател се е увеличил с 32 на сто. Те предпочитат да общуват предимно във виртуалното пространство, не са емпатични, трудно установяват приятелства, склонни са към депресии. Индивидуалисти са – за разлика от предшестващи поколения, които предпочитат работата в екип. Не са уверени в себе си и са с по-ниско самочувствие. Процесът на социализация при тях е много по-труден в сравнение с предишните поколения.
Възможно ли е да се промени тази тенденция и децата ни да се развиват като уверени, съпричастни, способни личности? Да станат притежатели не само на твърди, а най-вече на така търсените меки умения?

Не само, че е напълно възможно, но е и абсолютно необходимо. Емпатията не идва сама по себе си – тя, подобно на математиката и литературата трябва да бъде научена. Защото без емпатичност е невъзможно да се изграждат хармонични междуличностни отношения, да се предотвратява агресията сред децата, да се постига успех в живота.
Развитието на емпатия отдавна е задължителна практика в училищата на Дания. Ибен Сандал и Джесика Александър написаха книгата “Датският начин на родителство: какво знаят най-щастливите хора в света за възпитанието на уверени, способни деца”. Тя бързо се превърна в истински световен бестселър – преведена е на 21 езика.
Ибен е датчанка, майка на две момичета – Айда и Джули. Има над 20 години опит в областта на детската психология и образование. Основната й мисия е да помага на родителите да отглеждат щастливи и уверени деца. Световнопризнат психотерапевт и педагог е. Ръководи специален проект по програмата „Еразъм“, посветен на изкуството да се прилага съпричастност в училищата и институциите на Европа.
Джесика е родена в САЩ, но дълго време е живяла в Дания. Омъжена е за датчанин, майка е на две деца – София и Себастиан. Владее четири езика и е говорител на компанията LEGO. Работи като журналист и изследовател.
Двете чаровни дами разказват, как е построена програмата за научаване на децата на Дания да усвояват меки умения – да изграждат отношенията си с други хора, да се научат на съчувствие, състрадание, съпричастност. От 1993 г. в тази страна са въведени задължителни часове по емпатия – те са част от датското образование в рамките на националната програма “Стъпка по стъпка”. Уроците по емпатия са предназначени за деца на възраст от 6 до 16 г.
В тези часове учителите показват на учениците снимки на хора, които изобразяват различни емоции – щастие, тъга, гняв, страх, безсилие… После предлагат на децата да разговарят за тях и какво те самите мислят за тези емоции. Това им помага да разбират изражението на човешките лица, да се научат на съчувствие, на самодисциплина, на умение да решават проблеми.

https://vink.dk/Admin/Public/GetImage.ashx?width=1000&height=1000&Crop=5&Compression=90&image=%2FFiles%2FImages%2FVINK+Danmark%2FProdukter%2FTrespa%2FVibeengskolen/Vibeengskolen_Niels_Nygaard_MG_0015.jpg

В часовете по емпатия децата разказват и за свои лични проблеми или такива, свързани с училище. Съучениците ги обсъждат заедно с учителя, като ги разглеждат от различни ракурси и се опитват съвместно да ги решат, посредством слушане и разбиране. Ако няма проблеми за обсъждане, децата просто прекарват времето си приятно – наслаждават се на hygge. Така в Дания – една страна с не особено приятен климат, наричат съзнателно създаваната спокойна, приветлива, приятелска среда. Една уютна атмосфера, напълно противоположна на ситуацията, в която всички седят с втренчени в смартфона очи. Най-важното е всеки да бъде чут. Работата на учителя е да се погрижи децата да разберат как се чувства другият и защо се усеща така. Той улеснява социалната свързаност, а не разделението. А учениците се научават да разбират емоциите на другите, а не само своите.
Много полезна е и практиката на т.н. съвместно обучение – обединяване на деца с нееднакви познания по различни предмети. Така те се стимулират да си помагат взаимно в клас, да работят заедно по различни проекти. От най-ранна възраст те се научават, че човек не може да успее сам и помагането на другите води до по-добри резултати. Така се изграждат и умения за съпричастност: за да сте полезни на друг, трябва да сте наясно дали той разбира това, което му казвате и как го казвате.
В часовете по емпатия децата се научават да работят в екип. В датското училище не се допуска те да се съревновават едно с друго, а единствено със самите себе си. За да се предотврати появата на конкуренция там не се предлагат награди на децата, които преуспяват в ученето. Те се мотивират другояче – с повече време за игра например. Впрочем в Дания играта е приета като особено важно средство на образованието още през 1871 г., защото учи децата на емпатия и навици да водят преговори. И никак не е случайно, че точно Дания се смята за едно от най-добрите места за работа на нашия континент.
Това, което мнозина не осъзнават е, че емпатията е научено умение, което много от нас пропускат в Америка, отбелязва Джесика. Проучвания показват, че нивата на съпричастност са спаднали до 40 процента в САЩ през последните 30 години, докато нарцисизмът е в непрекъснат растеж.

https://archello.s3.eu-central-1.amazonaws.com/images/2010/12/15/resized7-163.1506326976.1152.jpg

Дания е известна със своята ефективна икономика, социална политика, здравословен начин на живот. Но също така и с качественото образование на своите деца. За разлика от повечето други държави, тук те се учат на така важните умения и навици, като самоконтрол, отговорност, работа в екип, издръжливост, самозащита във възможни неблагоприятни ситуации. Това им помага да станат уравновесени и радостни възрастни хора. Дания ни доказва, че дори и най-малките деца могат да бъдат научени на емпатия, на съчувствие и състрадание към другите хора.
И точно това е може би най-важният сред множеството фактори, които правят Дания най-щастливата страна на планетата.