Как да готвим детето за живота или на какво ни учи Шаолин

Как да готвим детето за живота или на какво ни учи Шаолин

 

 

Мои познати буквално треперят над детето си, което впрочем гони двата метра и стоте килограма и тази година вече ще е десетокласник. Загрижени за бъдещето му, те не само пишат неговите домашни и решават задачите му по математика, но са въвели и система за поощрение: заплащат на сина си за всяка получена от него висока оценка. Те не допускат “детето” да поема, каквито и да са рискове, защото всичко са планирали за бъдещето му развитие като дипломат. Затова са фокусирали цялото си свободно време да му осигурят високи оценки, спокойствие, добра храна и общо взето безгрижен живот. Те го пазят от всичко – от  „лоши“ приятели, от емоционални конфликти, от среща с всевъзможни препятствия.


Този случай съвсем не е единствен – непрекъснато общувам с пораснали млади хора, за които е присъща инфантилност, които са невероятно наивни, мислят и действат като деца. Това е резултатът от истинската епидемия от свръхобгриженост, която се вихри в нашия свят. Крайният резултат е, че когато децата станат възрастни, те са безпомощни в много области. Не са в състояние да свършат нищо самостоятелно – те се нуждаят от постоянните указания и подкрепа от своите родители.
Как може да се реши този проблем и детето да стане борбено и конкурентоспособно в един свят, който съвсем няма да е ласкав към него? Още повече, че родителите не са вечни…


Една от полезните практики в това отношение можем да открием в най-голямото не само в Китай, но и в света училище по традиционно китайско ушу “Шаолин Тагоу”. То се появява през 1978 г. – основава го майстора седмо поколение и ученик на Шаолинския манастир Лю Баошан. Разположено е на огромна територия в съседство на Шаолинския манастир в подножието на свещената планина Суншан в провинция Хунан.
Само за четири десетилетия някогашното невзрачно училище се превръща в могъща империя. Днес то разполага със суперсъвременни спортни зали и тренировъчни бази. В него тренират над 35000 ученика, ръководени от повече от 900 треньора. Тук са се формирали едни от най-големите звезди в бойните изкуства на планетата за последните десетилетия.


Освен традиционно ушу учениците изучават и бокс, таекуондо, смесени бойни изкуства, шаолински футбол, бойна хореография за кинофилми. Отбори на училището непрекъснато гастролират с невероятни шоута из целия свят.
В училището попадат всякакви деца, момичета и момчета – от запленени от бойните изкуства до буйни и неуправляеми, които тук водят родителите им. Приемат ги, когато са на 5-6 години. Пределна възраст за записване няма – човек може да е надхвърлил и трийсете за да попадне в училището. Обучението е платено. Учениците от началните до горните класове изучават и всички общообразователни предмети, но акцента е поставен на бойните изкуства.


Дисциплината в училището е военна. Забранени са всякакви смартфони и компютърни игри. С родителите може да се говори само по стационарен телефон. Посещават дома си веднъж годишно.
Учениците стават в делничен ден в 5.30 под звуците на военен марш (в почивните дни спят до 8 часа, имат и свободно време). Следва сутрешна зарядка, закуска, а после тренировки. Преди обяд са включени и уроци по общообразователни предмети. Обяд. Отново интензивни тренировки. Подготовка на уроците. Вечеря. Тренировки. Сън.
Учениците от училището имат униформи – червени блузи, черни спортни панталони и кецове Feiyue. Живеят в общежития по 10-20 души, без отопление. Дрехите си перат сами в обикновени легени. На най-малките им помагат учители и по-възрастни ученици. Но щом пораснат всичко вършат сами.


Треньорите живеят заедно с учениците в едно общежитие. Всеки треньор отговаря за около 40 ученика и живее или в съседната стая, или в стаята срещу тази на учениците. Той се храни заедно с тях и знае за всички разногласия между учениците. Разговарят много с тях. Учениците не толкова се боят от треньорите, колкото безкрайно им се възхищават на уменията и ги уважават.
От 35-те хиляди ученици в училището около три хиляди са момичета. Обучението е разделно – момичетата и момчетата се учат в различни групи и рядко се засичат. Има отделни общежития за момичета и момчета.
Момичетата са убедени, че занятията с бойни изкуства ги правят смели и никакви трудности за тях не са страшни, защото те просто ги решават. В сравнение със свои връстнички извън училището, те са невероятно силни и умеят прекрасно да се защитят, ако им се наложи, независимо от броя на нападателите.


Непуслушание няма – атмосферата изключва това. Но има деца, които не издържат на жестокия график и си заминават от училището. Учителите и треньрите работят с учениците, обясняват им трудностите на човешкия живот, напътстват ги, проявяват грижа и любов към тях.
Ученици, които са с години наред в училището споделят пред журналисти, че е трудно в началото. Всичко е непривично, особено ранното ставане. След това се свиква – главното е човек да проявява упоритост и търпение, да не се предава.
Най-често прилаганото наказание за непослушание в училището е да се преписват йероглифи много пъти.


Завършилите училището са много търсени за китайската полиция, специалните служби, армията. Мнозина се дипломират в спортни университети и стават треньори, включително и в чужбина. Други влизат в професионалния спорт, в киноиндустрията.
Треньорите са убедени, че към децата трябва да се проявява строгост, ако наистина желаеш да станат успешни възрастни. За тях майсторството е невидимо и на него не можеш да се научиш – просто трябва да го практикуваш. Необходимо е усърдно да се учиш, да търпиш лишения и упорито да тренираш, да трупаш знания, да укрепваш тялото, да възпитаваш себе си.
Любовта към детето е нещо съвсем естествено и тя няма край.

Но в негов интерес е да му позволяваме да решава своите проблеми само. Това ще му помогне да развие у себе си едни от най-търсените качества днес – борбеност, дисциплинираност, поемане на отговорност… Характер, който ще му позволи да бъде наистина конкурентоспособен и успешен утре в големия свят.
Така, както тези свойства развиват у себе си децата от “Шаолин Тагоу”.