Как да пропилеете няколко години от живота си

Как да пропилеете няколко години от живота си

 

 

Днес започва новата учебна година в родните висши учебни заведения (ВУЗ). В тях ще влязат за първи път и новоприетите студенти. Те вероятно ще са преобладаващата част от сега завършилите средно образование – около 50000 души. Горе-долу толкова бяха и обявените места за прием на студенти в държавните и частни ВУЗ за учебната 2018/2019 г.
На пръв поглед чудесно е, че младите хора избират да продължат да учат, след като са завършили средното си образование. Но, ако оставим настрана емоциите и погледнем трезво и прагматично към проблема, може да стигнем и до други изводи. Като този например: за една немалка част от приетите за студенти, това са си направо загубени 4-5 години от живота им!
У нас всеки записал се – научил и ненаучил, излиза с диплом на бакалавър или магистър. Затова пък и този документ вече няма онази стойност, която имаше преди няколко десетилетия. И супермаркети, молове, кол-центрове и какви ли не други обекти, се пълнят с дипломирали се юристи, психолози, социолози, икономисти, маркетолози…


Не е трудно да се досетим, че колкото повече хора се разхождат по улици и булеварди с диплома за висше образование в джоба, толкова по-ниско то започва да се цени. Хора, завършили ВУЗ и дори получили научни степени, са принудени да работят дейности, които доскоро са били запазени за неквалифицирани трудещи се. Повече от половината дипломирани у нас бакалаври и магистри през последните пет години вършат работа, за която въобще не е нужно да са учили във ВУЗ. А пет години, ако не упражняваш специалността, за която си се подготвял, се стига до пълна деквалификация. Излиза, че тези млади хора реално са прахосали парите на родителите си и свое безценно време. Не са малко и тези висшисти, които въобще остават без работа…
Но това не пречи страната ни да е рекордьор по брой ВУЗ в Европа на глава от населението, както и по брой хабилитирани преподаватели. Австрия например, е една от най-добре развитите страни в света, с много висок жизнен стандарт на населението, което приблизително е колкото нашето – 8,4 милиона души. Но австрийците могат само да ни завиждат за броя на висшите учебни заведения: още преди две десетилетия ние вече имахме три пъти повече университети от тях и близо осем пъти повече колежи! Нищо лично – бизнеса си е бизнес…


Въпросът, който би трябвало да си задават младите хора и техните родители е: защо да запиша висше образование, когато повечето от това, което там ще науча най-вероятно няма да ми е нужно утре в живота?
Точно този въпрос отдавна си задават хората в Швейцария – там не повече от една трета от абитуриентите избират да следват. Преобладаващата част – около 70 на сто, получават образование по една от 230 възможни специалности. От 10 клас учениците започват да се обучават допълнително в компании, като практиката там им се заплаща. Обяснимо е, защо в Швейцария безработицата сред младите хора е една от най-ниските в Европа. И за разлика от нашата реалност там младите хора не приемат липсата на диплом за висше образование, като лична трагедия.
Факт е, че няма роден ВУЗ, в учебната програма на който да не открием предмети, напълно разминаващи се с потребностите на съвременния пазар на труда. Едно от обясненията за това е, че така е удобно на преподаватели – те са научили едно нещо и него си го повтарят, независимо, че живота отдавна го е зачертал като необходимост. Затова и пропастта между умения, навици и знания, които са необходими на реалния пазар на труда и тези, които дава ВУЗ-а, драстично се разширява.


Естествено, няма как да станеш лекар или учител, да се развиваш в академичния свят, без да си завършил сериозен университет. Но за една съвсем немалка част от първокурсниците, които днес влизат във висшите учебни заведения, не това е движещ мотив. Вместо да си губят времето – защото след броени месеци те ще престанат и да посещават ВУЗ-а (личният ми опит потвърждава това), за тях е далеч по-полезно да усвоят професия, която утре ще ги храни.
А днес за това има невероятни възможности. В най-реномирани банки по света например, вече работят и хора, които не са завършили престижни финансови колежи, а са изкарали специализирани онлайн курсове. Те не са си губили времето из разни висши учебни заведения, защото са разбрали, че могат сами достъпно, бързо и атрактивно да получат нужните им знания, умения и навици. Без да напускат дома си, да хабят нерви и пари, да посещават прашни и задушни зали, да се срещат и с невероятно скучни хора, които да ги занимават с алабалистики отпреди десетилетия. Университетът идва сам у дома ти: интернет предлага невероятно разнообразие от курсове от областта на науката, културата, изкуството, технологиите… Лекциите са значими и свръхактуални, а преподавателите – световно известни имена, обаятелни и увлекателни. Сам избираш времето и темпото, с които да изучаваш това, което най-много те занимава. При това – най-често всичко е абсолютно безплатно!


Интересуват те най-новите технологии и бизнеса – посещавай lynda.com. Увличаш се от креативността, защото знаеш, че тя ще е най-търсеното качество от работодателите утре – за теб е Skillshare и CreativeLive. Искаш да се развиваш в областта на дизайна и маркетинга – посети Platzi. Нуждаеш се от навици и умения за анализ на различни данни – на твое разположение е DataMonkey. Желаеш да усвоиш чужди езици – за теб са онлайн курсовете Duolingo, Lingvist и Busuu. Алчен си за знания във всички области – няма проблеми: предоставят ти ги TED-Ed, Khan Academy, Learnist, Prismatic…
И това не е всичко – съществуват още много други полезни онлайн-курсове, като Coursera, Coursmos, Highbrow, Curious, Codecademy, Udacity, Learnable, Code School…


Тъжната истина е, че това, което предлагат те, е почти невъзможно да бъде получено в повечето родни ВУЗ-ове. Публична тайна е, че програмите на немалко от тях са на светлинни години разстояние от това, което ще вълнува света не само утре, но го интересува и днес. В тях най-вероятно ще попаднете и на преподаватели, които не са мръднали в развитието си от 90-те години на миналия век… Хора, които не са чували за иновационни методи на преподаване, не умеят да подготвят и една презентация, не познават възможностите на визуализацията, геймификацията, VR…
Сам по себе си факта, че младите хора желаят да учат във ВУЗ, е достоен за адмирации. Но е добре да имат и едно наум…