Как да превърнем десетина хиляди лева в милиони: част 1

Как да превърнем десетина хиляди лева в милиони: част 1

 

 

За немалко българи Република Коми не е толкова далечна, въпреки че ни делят около 3500 километра от нея. В периода 1968 – 1994 година над 100000 наши работници и специалисти работиха там по подписана през 1967 г. спогодба за съвместен дърводобив в Република Коми АССР. За тези над две десетилетия от Коми в България са доставени близо 22 милиона кубически метра дървени материали. Най-малката полза от това е, че са съхранени огромни площи от горите ни.

В интерес на истината за също толкова време славната ни демокрация успя да ликвидира значителна част от горите ни и да превърне планински зони в истинска пустиня. Ако не ми вярвате просто се разходете из околностите на Боровец например… Хора, дошли от никъде, застанаха на кормилото на властта и ни поведоха назад към бъдещето. Управление, за което много точно се изрази бившия вицепремиер Нейчо Неев:
– Егати държавата, щом аз съм и вицепремиер!


Но засега не смятам да се задълбавам в геройските подвизи на славните ни демократи.  А се сетих за Коми, защото историята, която искам да ви разкажа, започва в нейната столица – град Сиктивкар. Сред тамошното население, което е малко над 243 хиляди души, е и моя герой: Федор Овчинников.

Едно обикновено руско момче, което се ражда на 10 юни 1981 г. Завършва висше образование в тамошния държавен университет – учи археология в неговия исторически факултет.
Но още като студент решава, че ще бъде началник на себе си – ще създаде свой собствен бизнес. И в години, когато връстниците му се чудят как да запълват времето си между нищонеправене, заведения и дискотеки, Федор започва да готви своя бизнес.

През 2006 година взема малък кредит (в български пари около 11000 лева) от руската Сбербанка и открива в родния си град на 6 етаж на крупен търговски център първия си магазин за книги – “Силата на ума”. Бизнесът му се развива успешно, крупна местна компания му предлага сътрудничество. Появяват се девет негови магазина за продажби на книги, пръснати в различни градове на Коми.
После идва глобалната криза, започнала през 2008 година в САЩ – страната, където обикновено те се раждат (да си спомним за Голямата криза, започнала пак там през 1929 година и доста поразтърсила света по онова време).

Федор продава бизнеса си с книги, връща дълговете, които има. И се оказва, че отново е с празни джобове.
Но не се предава – вече има нов план: хрумва му да открие верига от пицарии с доставка до клиента. Федор е убеден, че в Русия за качествена пица има незаети пазарни ниши. А и подобен бизнес не изисква огромни инвестиции.
Но той си дава сметка, че да стартира новия си проект е още рано – трябва най-напред да “задигне занаята”, да види как работят майсторите в този бранш. Затова напуска родния си град и заминава за Санкт Петербург.

В този невероятно красив град работят знаменити марки, сред които са Papa John’s и McDonald’s. Точно в тях Федор чиракува известно време. Пържи картофи, мие пода, работи на касата, но най-вече зорко наблюдава как големите в света правят бизнеса си.
В Papa John’s и McDonalds са много доволни от работливия и схватлив младеж. Само дето не знаят, с кого си имат работа – след броени години той ще стане опасен техен конкурент. И то не само в Русия.

След известно време Федор се връща у дома си в Сиктивкар. Взема нов кредит, наема и едно мазе. Купува оборудване, събира персонал, разработва и своя фирмена рецепта на тесто за пица. И през 2011 година се появява първата му пицария, която нарича на името на една изчезнала по вина на хората птица – “Додо пица”.
През 2006 година, когато за пръв път навлиза в бизнеса, Федор създава свой блог – “Силата на ума”. В него откровено, без да крие никаква информация, разказва как се развива дейността му.

Хиляди читатели знаят за успехите, но и за провалите му, за разходите, които прави и печалбите, които получава. Със своите читатели той споделя и новата си идея за “Додо пица”. Във форума надделяват мненията, че това е глупаво решение – та Сиктивкар е неголям град, в който вече има около 20 утвърдени пицарии. За повечето посетители на блога това си е направо налудничава идея.


Но противно на песимистите, които твърдят, че от пица в Сиктивкар пари не могат да се правят, само за първите шест месеца от старта на своята приземна пицария Федор си спечелва около 30000 лева. За следващата половин година тази сума се удвоява.
В Русия днес “Додо пица” е една от най-динамично развиващите се компании: за периода от 2011 до 2016 година печалбите и са нарастнали близо 500 пъти!

Ако през 2014 година Федор бе продал бизнеса си, то той щеше да получи за него над 30 милиона долара! През 2016 година печалбата на “Додо пица” само в Русия е около 3 милиарда рубли, но през 2017 година тя е над 7 милиарда рубли.
Бизнесът на Федор се развива буквално с космическа скорост – пицарии от неговата верига се появяват във все повече държави.

“Додо пица” познават вече хората в Казахстан, Румъния, Узбекистан, Естония, Литва, Киргистан, САЩ, Китай… Не е далеч деня, когато пицарии на Федор ще се появат във Великобритания, Германия, Франция, Бразилия, Индия, Нигерия….
Според оценки на експерти след две години – през 2020 година, капитализацията на мрежата “Додо пица” най-вероятно ще надхвърли 2,5 милиарда долара!