Как да провалим живота на детето си: част 1

Как да провалим живота на детето си: част 1

 

 

Едва ли ще се намерят родители, които да не желаят децата им да успеят в живота.
Да упражняват интересни, перспективни и отлично заплатени професии. Да имат сполучливи бракове и прекрасни дечица. Да живеят в хубав и подреден дом. Да опознават не само своята, но и други страни. Да бъдат щастливи.
Но в наше време всичко това не е толкова лесно да се постигне, за разлика от показваното в телевизионните сериали и по рекламите, които ги накъсват.

Съвсем не са малко тези, които се разминават с мечтите си. А още по-точно казано те са твърде много. Мили деца се превръщат в закоравели лентяй, оцеляващи благодарение на родителски пенсии. Други стават непоносими мрънкалници, с които никой не иска да си има работа. Някога даващи надежди образи едва свързват двата края. Има и такива, които успешно провалят и четвъртия си брак. А се срещат и хора, които попадат в лапите на закона.

Защо се случва това? Кое е онова, което се превръща в бариера пред реализацията на родителските желания да видят децата си успели в живота?

Честно казано това са въпроси, които вълнуват милиони. И така е било, откакто се помни света. Благодарение на този нестихващ интерес към всичко, което ще гарантира успеха на децата утре, се е появила и цяла индустрия.

Безброй журналисти, философи, психолози, социолози, писатели и прочее умни и не толкова умни хора търсят техни отговори. Повечето от тях се надяват да ги намерят в истории на реализирали се личности и така да създадат и своите рецепти за успеха на всеки, който е склонен да плати за тях.
Аз ви предлагам друг път – да потърсим някои предпоставки, които ще гарантират провала на детето утре в живота. Като ги познаваме и старателно ги избягваме, то ние ще получим желаните резултати: неговото успешно осъществяване утре.

Да изграждаме стени от нетърпимост
За да постигнем целта си – да провалим бъдещето на детето си, ще трябва добре да поработим над психиката му. Ако в семейството ни цари неразбирателство, истинска злокобна атмосфера, то у нас, родителите, непременно ще се понижава самооценката ни и ще се влошава качеството на семейните ни отношения. А това бързо ще започне да съсипва и детската психика.

Ето защо е добре да изградим истинска стена на нетърпимост помежду си. Когато детете е около нас непременно да правим скандали. Използваме, колкото се може по-груб език в общуването си. За тази цел няма да е зле да се срещаме отвреме-навреме със сериозни хора, като хамали, таксиметърджии, политици и обслужващи ги интелектуалци. Потопим ли се в тяхната среда няма начин да не обогатим лексикона си с думи, които или не сме чували въобще, или сме ги позабравили.

Вредният семеен климат ще ни помогне да изградим у детето нереалистични представи за живота. От нас то ще усвоява модели на взаимоотношения с други хора, които ще приема за единствено възможни и необходими. И затова винаги ще ги възпроизвежда в живота си утре, а това е от съществено значение за пълната му социална изолация.

Да го критикуваме и то непрекъснато
Упорито търсим и подчертаваме всевъзможни недостатъци у детето си. Колкото повече го съсипваме с критики за щяло и нещяло, изтъкваме му негови (реални или мними) грешки и слабости, толкова по-голяма е вероятността то да получи синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Изострената ни родителска придирчивост и пълната ни незаинтересованост от това, което става в душата му, е превъзходно средство да формираме от него изпечен негодяй.

Така със сигурност ще го подготвим за блестяща кариера в политиката например.
За това ще ни помага и начина ни на общуване с детето. Правим се, че не го забелязваме. Въобще не обръщаме внимание на неговите желания. Комуникацията си с него ограничаваме до няколко сурови команди от типа: “Не пипай!”, “Млък!”, “Яж!”, “Изхвърли боклука!” “Прави домашното!”, “Легни!”, “Стани!”.

Социолози от университета в Пенсилвания, които обстойно са изучили досиета на затворници са установили, че децата, на които родителите не им отделят достатъчно внимание, най-често стават престъпници.