Какво да правим, ако детето ни е зависимо от смартфона?

Какво да правим, ако детето ни е зависимо от смартфона?

Когато аз бях дете се събуждах с мисълта за улицата. Там ме очакваха комшийските ми връстници и безброй лудории. А вечерта, след като някои от родителите ми гасеше осветлението в стаята ми, аз протягах нетърпеливо ръка към шкафчето до леглото ми. В чекмеджето му бе поредната приключенска книга, която четях. И фенерчето, което ми помагаше това да се случва в тъмната стая.
Първата работа на днешните деца, след като се събудят, е да сграбчат смартфона. Втренчени са в неговия екран при всяка удала им се възможност. Има и такива, които не се отделят от него и по време на хранене. А когато дойде време за лягане, обикновено го пъхат под възглавницата си, за да им е под ръка. Няма игри на улицата, която впрочем вече е заета от втора и трета ръка ламарини, внесени от любимия ни Запад. Но и да се намери случайно някъде свободно пространство и децата да са там, те най-вече пак ще вглъбени в своите екрани.
Проучвания на Childwise сочат, че благодарение на смартфона днес времето, прекарвано от децата дневно в интернет, е два пъти повече, отколкото е било това на техните връстници отпреди четвърт век. Ако през 1995 г. децата на възраст между 5 и 16 години са сърфирали в мрежата средно около 3 часа на ден, днес те прекарват там средно по 6,5 часа на ден. И, ако имат тази възможност, по-голямата част от тях въобще не биха и излезли от нея, забравили за движение, уроци, дори и за храна…

https://it.toluna.com/dpolls_images/2019/04/06/066781bd-e650-4345-a1e0-54654680fcc7.jpg

Несъмненно новите технологии дават на децата ни предимства, с които моето поколение не е разполагало. Те получават не само невероятни възможности да се развличат, но и полезна информация. Смартфонът е мощен инструмент за разширяване на кръгозора им, за обогатяване на представите им за света. При това да не забравяме, че в процеса на общуването с него те усояват умения и навици, които са от значение за реализацията им утре.
Но това е едната страна. Другата е, че в наше време интернет застрашава децата ни с непознати рискове: кибертормоз, вредно или със съмнителна образователна ценност съдържание, като порносайтове, дрога, алкохол, цигари, самоубийства, секти и др. Има твърде много търговски онлайн платформи, които целенасочено обсебват вниманието им. Факт е, че в любимите на децата ни платформи YouTube и Facebook, се среща прекалено много реклама и на вредни за тях храни и напитки. Да не говорим пък за обездвижването, надебеляването, различни депресии, стрес, които носят със себе си часовете, прекарани пред екраните.
Истината е, че много родители са се предали – те са убедени, че е невъзможно да се справят с растящата пристрастеност на детето им към смартфона. Но безизходна ситуация няма – и за проблема със зависимостта на децата ни от умния телефон, има ефективни решения.
Добре е до десетгодишна възраст на детето да не се купува смартфон, а обикновен телефон. Но то задължително трябва да има определен лимит – не повече от 1-2 часа (в зависимост от възрастта) за досгъп до интернет. И да знае, че ако го надвиши, ще последват санкции – може да бъде лишено от влизане в мрежата за определен период. Това ще учи детето и на още нещо – да планира времето си, да разпределя нещата, които има да свърши, да свиква да носи отговорност за действията си.

http://www.nrttv.com/Img/News/38201823254Smartphone_Head_1497974329.jpg

Съществуването на смартфона не означава, че от книгата вече полза няма. Точно обратното: никога потребността от добра книга не е била толкова остро изразена, както в наше време. Затова особено при 3-7 годишните деца е много важно всеки ден да им четем. При това от значение е и как го правим – интонацията ни, гласа ни, паузите… Ако четем артистично, това само ще привлече детето към света на книгата. И ще развива в него така необходимото днес въображение.
Работещ подход, особено за по-големите деца, е да се ангажира вниманието им, за да не им остава време да хленчат за дигиталните си играчки. Това означава, че трябва да поощряваме децата си да се включват в извънучилищни занимания. Спортът е чудесно решение, още повече, че тук избора е невероятно богат – плуване, гимнастика, източни бойни изкуства, шахмат… Към него може да добавим и хоби, влечение към нещо, което сме забелязали у детето си – към рисуването, музиката, танците, конструиране и пр. Добавете и изучаването на чужди езици и програмата на детето ще бъде твърде наситена, за да му позволи да сърфира с часове из социалните мрежи.
Има и нещо далеч по-важно от отдалечаването от интернет – извънучилищните занимания на детето не са му нужни, защото то ще става олимпийски шампион, знаменит писател или гросмайстор (дай Боже и това да се случи!). Те ще развиват у него безценни навици и умения, ще улесняват социалната му адаптация, ще укрепват здравето му, ще му носят радост и ще осмислят всекидневието му.
Истината е, че в много семейства днес децата са прекалено обгрижвани, което намира израз и в пълното им освобождаване от домашни задължения. А напразно: те също са част от добрите практики за ограничаване на времето, което детето ще прекарва в социалните мрежи. Длъжни сме да ги включваме в домашни ангажименти всеки ден, дори и тогава, когато те не желаят това. Те трябва да разберат, че има неща, които следва да бъдат вършени, независимо дали други дейности са по-привлекателни от тях. Така се формират у децата и делови навици – липсата им е едно от главните препятствия при намирането на добре платена работа днес. Доказано е, че най-високи професионални резултати постигат тези, които в детство са ги ангажирали с домашна работа. Точно тези деца, като пораснат, имат добри социални навици, упорити и уверени са в правилността и ценността на това, с което се занимават.
Много е важно да бъдем честни с детето си – само така ще спечелим доверието му. Тогава то ще ни позволи и да наблюдаваме за поведението му в социалните мрежи – кои са неговите приятели, какво споделят помежду си, какви сайтове посещават. А от своя страна ние трябва да му помогнем да осъзнае, че не всичко в мрежата е истинско, а и приятелите му в нея са различни от истинските приятели. Да го научим на нещо много важно в наше време – каква информация може да споделя с други хора и каква не. Да му помагаме да изгражда у себе си критично мислене – да подлага на съмнение това, на което попада в мрежата.

https://www.dv.is/wp-content/uploads/2018/03/911726e1ef64c1963a505916b2d258c3c6bb.jpg

За да са пристрастени към смартфона децата ни най-голяма е заслугата на нас, родителите. Ние им ги купуваме, а после им откриваме света на интернет. Превключваме им вниманието тогава, когато нямаме време за тях. За съжаление, при повечето от нас това се случва доста често. Добре е да помним, че децата копират нашето поведение – ако ние самите отделяме твърде много внимание на смартфона, то и децата ни ще са с вперени в екрана му очи.
Ако следваме тези практики е много по-голяма вероятността, че децата ни разумно ще използват смартфона. И ще растат здрави, а в бъдеще успешно ще се реализират.