Как да станеш началник на себе си

Как да станеш началник на себе си

Успяваме, когато открием необичайно и много простичко решение. И примерите за верността на тази мисъл никак не са малко.
Я си спомнете, какво измислиха креативни образи от агенцията Absolute Territory PR  и буквално утрепаха конкурентите си: да поставят рекламни послания направо на бедрата на млади японки. Не можеха да се оплачат и от липса на рекламоносители – момичетата, желаещи да се разхождат и да показват, какво носят на краката си, щяха да отнесат витрините на агенцията. И това бе обяснимо:  за удоволствието да привличат повече погледи към една от най-хубавите зони на тялото си, момичетата получаваха по 100 долара на ден – една съвсем прилична сума дори и за японските стандарти. Доволен бе и възложителят на поръчката – нестандартния подход на агенцията, която бе наел, му позволи да достигне до много повече погледи отколкото, ако тя бе използвала скучни, тривиални техники. Силен интерес към тази комуникативна кампания проявиха не само японски, но и чужди медии, което допълнително увеличи ефекта от нея.

Доказателство, че точно една необичайна и проста идея може да ни изпрати в клуба на богатите, е и историята на Джейсън Седлер, която нашумя преди време. Той се сети да предложи на различни фирми да носи един ден тениска, на която е отпечатано тяхното име или марка.
Сама по себе си идеята не е нова, но когато е комбинирана с новите технологии тя получава различно звучене. Джейсън привлече рекламодателите не само с тялото си, на което да стои тениска с избраните от тях послания, но и с още един друг свой актив, който става все по-ценен в наше време: приятелите в социалните мрежи. Сам по себе си това е социален капитал, който може да активираме, ако мислим нестандартно.

Джейсън си създаде сайта “Аз нося твоята тениска” (IWearYourShirt). На него всеки ден той качва снимки и клипове от разходките си с тениска, на която са посланията на клиента му за този ден. Сайтът има страници във Facebook, YouTube, Twitter, Flickr… Така разходките му достигат не само до случайните минувачи и посетители на различни заведения, които той среща, но и до много повече хора. А точно от това се нуждаят фирмите.
Джейсън привлече клиенти и като заложи на широко разпространени човешки качества: алчност и скъперничество. Когато стартира проекта му цената за първия ден разходка с тениска за клиента бе само 1 долар, но с всеки следващ ден тя нарастваше с още 1 долар: ако за 1 януари тя бе 1 долар, то за 2 януари тя вече бе 2 долара, за 3 януари – 3 долара и т.н. За последния ден на годината тя бе 365 долара.

Щурата идея на Джейсън нямаше начин да не попадне в медиите – него го търсеха за интервюта, появяваше се в популярни телевизионни канали… Така потенциалните му клиенти узнаваха за него и сайта му. А стъпаловидния ръст на цената за носене на маркова тениска, ги караше да побързат и авансово да си “закупуват” дни за носене на техни тениски.
В края на първата година от раждането на проекта чистата печалба на Джейсън бе  66795 долара. Допълнително 19500 долара той си спечели от  реклама в създадения от него сайт и от спонсори.
На втората година от проекта цената за 1 ден стартира от 2 долара, а печалбата му в края на годината вече бе  133590 долара. Бизнесът продължава да се развива – в третата година цената за първия ден бе 5 долара, а за разходка с тениска с логото на клиента в последния ден на годината – 1825 долара.

Много или малко са тези пари, сами преценете – в САЩ средната годишна заплата е около 40-50000 долара (изключвам, разбира се, високоплатени професии, като медицина, бизнес, нови технологии, авиация, право, комуникация, инженерство и др.). Но за да изкарат средствата си за препитание повечето хора са принудени по цял ден да са в офиси, лаборатории, магазини, фабрики, да търпят капризи на началници и колеги… А Джейсън общо взето не прави нищо – от него се иска да си облече тениската и да запраши натам, накъдето му хареса. А целият му първоначален капитал, с който стартира бизнеса си е 100 долара. С тях той си купи камера, защото знаеше, колко е важно за потенциалните му клиенти да се появяват снимки и клипове в социалните мрежи.
Клиенти на Джейсън станаха и компании, като Starbucks, Doritos, Zappos, Pizza Hut, Nissan… Всички те охотно си плащат за всеки ден, в който той облече тениска с техни послания.

А годишната печалба на Джейсън от тези му разходки с тениски  вече гони милион долара. За него сега работят още няколко човека, които също се разхождат с тениски с лога и послания на клиенти, които са сключили договор с Джейсън.
Той определено си е малко луд, а точно те, както знаете, успяват в този прекрасен шантав свят, в които сме попаднали. Джейсън си създаде и сайта Buymylastname.com. На него предложи да продаде името си за една година и да приеме името на компанията, която се съгласи да закупи неговото истинско име. На разигралия се търг спечели компанията за телефонно оборудване Headsets.com, която предложи най-високата цена – 45500 долара. В продължение на една година Джейсън носеше нейната фамилия.
След една година той повтори тази операция, като този път победител стана мрежа за сърфисти – SurfrApp.co. Срещу 50000 долара тя получи възможността Джейсън да носи като фамилия нейното име в продължение на година. Така към печалбите му от носенето на тениски сега се добавят и пари от новата му идея.

По критериите на здравия разум това, което върши Джейсън, си е пълна глупост. Впрочем никак не са малко учените глави, които остават с отворена уста, когато узнаят, че точно подобни щури хрумвания се оказват изключително печеливши. А техните наукообразни, дълбоко обмисляни, концептуално аргументирани решения, плод на задълбочени маркетингови проучвания, се провалят с гръм и трясък. При това завличайки със себе си и парите на клиенти, омагьосани от много сложните им приказки.
Точно като във вица, който ви разказах неотдавна в рубриката си усмивки – за мъжа, дето спечелил от тотото много пари и негов приятел завистливо го попитал, как е успял да познае цифрите. А на отговора, че е сънувал шест седмици и затова после заложил на 49, завистника реагирал с нескриван сарказъм:
– Да, бе, на мен такива… Та шест по седем е 42!
И получил справедлив, но и много верен отговор:
– Ходи си беден, щом си толкова грамотен!

За това, че в бизнеса е много по-трудно за умния, аз вече писах в сайта. Човекът, който стриктно следва каноните на науките за бизнеса, първо трябва да определи проблема, да анализира промените в ситуацията, да оцени перспективите, да се консултира с различни източници… Но защото постъпва точно така, той често и не успява: в резултат на всичките тези мисловни операции очерталата се възможност обикновено е пропусната.
А когато на Джейсън му хрумва неговата си простичка идея, той не тръгва да прави бизнес план – просто си я реализира, без да се бави. Затова Джейсън вече е в клуба на финансово независимите хора, които сами са началници на себе си.