Как да бъдем здрави и привлекателни: част 1

Как да бъдем здрави и привлекателни: част 1

 

 

 

Всички ние си вървим по нашия си жизнен път и не бихме искали в един момент той да вземе и да свърши. Бихме желали – ако това е възможно, той да продължава и в необозримо бъдеще. Едни искат да се срещнат с пра-пра-внуци. Други – да видят какви ще ги вършат техните наследници. За трети – просто да се радват на слънцето, небето, птичките и всякакви други създадания на майката Природа.


Затова ние искаме, ако не безсмъртие (в интерес на истината не бихме се отказали от него!), то един много дълъг живот. При това без да губим с трупането на годинките своята жизнена енергия, лъчезарност и всякакъв мерак.
Ако се вгледаме внимателно в живота на различни хора, надхвърлили 100-те, но продължаващи да са здрави, дейни, жизнени, няма начин да не достигнем до едно правило, което всички те следват.

По един или друг начин то проличава от разговорите им с журналисти и изследователи, които проявяват нескривано любопитство към онова, което ги съхранява. За разлика не само от техни връстници, но и от хора наполовина, че и по-малко от годините им. И тъй като столетниците едва ли се познават, за да се договарят, какво да приказват – пръснати са по всички континенти и повечето от тях не ползват мобилни устройства, можем да им се доверим.


Тяхната тайна е, че водят много обикновен живот. И са разбрали, че за да са в добра форма независимо от цифрите в ЕГН-то им, са им нужни минимални неща. А всичко останало, което ни набиват в главата – от вземане на всевъзможни илачи и хранителни добавки до изтощителни физически натоварвания в лъскави фитнес зали и периодични срещи с титуловани здравни консултанти, са си просто маркетингови хватки. За да ни поизпразнят джобовете.


Да разберем прави ли са дълголетниците или не ще ни помогне едно откритие, за което много се шумя преди няколко години. През 2009 година нобеловата премия за физиология и медицина получиха трима учени – Елизабет Блекбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак. Тя им бе присъдена за тяхното откритие – защита на теломерите в хромозомите чрез ензимната теломераза.

В интерес на истината тази награда би трябвало да бъде разделена със знаменития руски биолог Алексей Оловников, който далеч преди тях – още през 1971 година, роди идеята за ролята на теломерите при защитата на клетките от стареене. Тримата нобелови лауерати експериментално потвърдиха точно неговата хипотеза.


Несъмненно молекулярната биология, а и нейния език, са си доста сложно нещо за простосмъртни хора като мен. Но когато човек се интересува как да опази здравето и младостта си ще трябва да се докосне до тази материя.
А в случая до т.н. теломери (от гръцки telos — край и meros — част). Те са краища на хромозомите и са техни бодигардове – пазят ги така, както накрайниците на връзките за обувки ги пазят от разплитане.

Тези, които се интересуват знаят, че тялото ни се състои от клетки – количеството им е огромно: 10 на 14-та степен! Те са носители на иформацията, закодирана в нашето ДНК. И всеки път, когато клетката се дели и ДНК се копира, теломерите се скъсяват. А когато дължината им вече не е достатъчна за ново делене, клетката умира. Теломерите защитават от увреждания ДНК и затова колкото повече те се скъсяват, толкова по-бързо ние остаряваме, идват ни на гости сърдечносъдови заболявания, диабет, рак, следва преждевременна смърт.


Излиза, че ако намерим начин да спрем скъсяването на теломерите, то ние спираме и процеса на остаряването си – ще съхраним енергията и младостта си докато сме живи. В нашето ДНК (с някои изключения), не е програмирано да бъдем болни, немощни и да бъдем обречени на кратък живот. Точно обратното – природата ни е завещала да сме здрави и свежи и до най-дълбока старост.


Но при едно условие: ако се научим да пазим теломерите си от скъсяване. Елизабет Блекбърн е майка на седем деца. Но тя е и знаменит молекулярен биолог, доктор по философия, профессор по психиатрия. И вероятно е един от най-добрите познавачи в света на тези странни неща, скрити вътре в нас – теломерите. Със своите изследвания тя доказа, че те могат не само да намаляват, но дори и да нарастват и да се запазват. А това води до увеличаване продължителността на живота ни. И още нещо много важно: никога не е късно да започнем да действаме, за да запазим нашите си теломери и така да забавим процеса на остаряване.


Но какво означава да действаме? Елизабет написа (в съавторство с психолога Елиса Епел) книгата “Ефектът на теломерите”. Тя е убедена, че те следят поведението ни, слушат състоянието на съзнанието ни и съобразно това те се скъсяват или удължават. Елизабет ни дава съвети, които могат да ни бъдат полезни, ако искаме наистина да съхраним отлична форма и здраве, независимо от навъртяваните години.

Храна за нашите теломери
Като увреждат клетките т.н. свободни радикали съсипват и теломерите ни. Ето защо трябва да чистим организма си от тях, а за това са ни нужни антиоксиданти. Като се храним с полезни продукти, ние същевременно увеличаваме активността и на ензима, който отговаря за запазването и увеличаването на теломерите – теломеразата.


Необходими са ни продукти, които съдържат Омега-3 мастни киселини. Организмът само ще ни бъде благодарен, ако му предлагаме редовно качествен зехтин, риба, зеленчуци, бобови, плодове, пълнозърнести храни. Ако пием зелен чай и си похапваме шоколад с най-високо съдържание на какао. Чашата истинско червено вино по време на хранене също няма да ни навреди.


И обратното – ние ускоряваме процеса на скъсяване на теломерите, ако ядем захар, преработени, промишлено произведени храни, обработено месо, макаронени изделия, бисквити, сладолед. Ако пием газирани напитки и пушим. Така е установено, че теломерите на хора, които пият газирана напитка всекидневно, са с две години по-стари от тези на хора, които не ги докосват.