Как да увеличим парите си и да доживеем до стоте години

Как да увеличим парите си и да доживеем до стоте години

 

 

 

Ако се заровим в дебрите на статистиката лесно ще попаднем на една страховита цифра: всяка година близо три милиона души на планетата умират преждевременно заради излишни килограми или затлъстяване. А броят на тези, на които им предстои да се разболеят – от сърдечносъдови болести до рак само защото нямат мяра в храненето, расте неудържимо. Ако днес над два милиарда и сто милиона души на планетата са с излишно тегло, то очакванията са само след десетилетие те да са над половината от човечеството. Хората ядат не само вредни храни, но ги консумират в невероятни количества. И повечето от тях го правят непрекъснато – спират едва, когато заспят. Макар, че някои се изхитрят и нощем да отварят хладилника – неслучайно изобретателите му са се сетили да поставят осветление в него.


Преди няколко века в ренесансова Италия, е живял един удивителен човек: благородника Луиджи Корнаро (1464-1566). Той се интересувал от архитектура, увличал се от хидравлика, разработвал фонтани, занимавал се със земеделие, бил изтъкнат философ и публицист. И както подобава на един истински аристократ от онези времена той непрекъснато си похапвал. Наденички и кюфтенца, яребици и телешки глави, глигани и фазани, торти и кремове – какво ли не се появявало по няколко пъти на ден на неговата трапеза! И всичко това било обилно поливано с вино.


Но когато наближил 40-те Луиджи го нападнали различни болести. Впрочем по онова време повечето от италианските аристократи си заминавали от този свят едва достигнали 50-те. Такава била цената на разгулния им начин на живот.
За разлика от тях, обаче, Луиджи не искал да си отива толкова бързо от този свят. Той се заровил в стари книги и така попаднал на един от изводите на бащата на медицината Хипократ: преяждането носи болести. Веднага ограничил манджите – започнал да се храни два пъти на ден и поемал не повече от 340 грама ядене и около 400 милилитра вино.


И се случило чудото: скоро здравето му започнало да се подобрява. Луиджи продължил да се храни с миниатюрни в сравнение с дългогодишните си навици порции. Когато достигнал 68-годишна възраст лекари го предупредили, че подлага живота си на опасност, защото не си дояжда. И настойчиво му препоръчали да се храни много повече.
Луиджи ги послушал и затова сгрешил – здравето му пак се влошило. Върнал се той отново към умереното ядене и веднага си възстановил отличната форма.


Луиджи се хранел по своите си норми до края на живота си. Не само негови връстници и познати, но и лекарите, с които се срещал умрели преждевременно. За разлика от Луиджи, който починал без да се оплаква от каквито и да е заболявания, дремейки в креслото си на 102 година.
Луиджи остава в историята и като автор на “Изкуството да се живее дълго” – книга от четири трактата. Първият написва на 83 годишна възраст. Три години по-късно се появява втората част. На 91 години е, когато издава третата част, а четвъртата написва на 93 годишна възраст.

В труда си Луиджи доказва, че с напредъка на възрастта човек трябва да яде много по-малко. И ако има някакви здравословни проблеми е по-добре да остави организма си да почива, вместо да го тъпче с храна – за преработката и той ще трябва да харчи безценни ресурси.
Идеята на Луиджи е гениална, защото е проста, ясна и работеща: ако искаш да живееш дълго и да си здрав, хапвай само колкото е необходимо за поддържане жизнеспособността на организма ти. Ако внимаваш колко ядеш, то ти ще премахваш самите причини за появата на болести.


Ако искаме да бъдем здрави и да увеличим богатството си (спестения лев е увеличен лев), е добре винаги да помним и за Луиджи Корнаро – един истински вълшебник, открил тайната на дълголетието.