Как забогатя Запада

Как забогатя Запада

https://mtdata.ru/u9/photo6731/20808950976-0/original.jpg

Днес хиляди нашенци търсят препитание на Запад – в Европа, Америка и други богати държави. Така те сами могат да определят отношението на западняците към пришълците от Източна Европа. А то определено не е ласкаво и аршина, по който се измерва техния труд не е равнопоставен с местното население. Един пример: според немската федерална агенция по труда заетите на пълен работен ден в кланиците от Централна и Източна Европа получават много по-малко в сравнение с германските работници. По данни от края на 2018 г. дошлите от България са вземали средно по 1 700 евро на месец, румънците – 1 800, поляците – 1 900, а унгарците – 2 000 евро. В същото време средният доход за германците е бил около 2 300 евро на месец. Но за разлика от тях за да получат тези – несъмнено високи за българските стандарти пари, нашенци работят при ужасяващи условия на труд и живот. Което не пречи на ръководителят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев например, да определи работата на българи в Западна Европа като „социално израстване“.

Но в случая ни интересува не мнението на родния политолог, известен с  тесните си контакти с хората на Джордж Сорос, който цитира немската медия „Тагесшпигел ам Зонтаг“. Дали ще работят или не нашенци на Запад си е техен личен избор. Но допускам, че немалко от тях, когато се срещнат с реалността започва да ги терзае и въпроса: как така забогатя Запада, а не Изтока? И тъй като сред тях се намират вероятно и прозорливи образи, то е възможно сами да стигнат до извода: това едва ли е ставало с честен, почтен труд и без ограбване на други хора и държави.

Защото точно така е забогатял Запада, който и днес привлича със стандарта си милиони погледи. За един от най-широко разпространените начини за трупане на капитали  – робовладелството,  разказва и световноизвестният роман на Хариет Бичър Стоу „Чичо Томовата колиба“. Хариет написва книгата си през 1951-52 г., за да изрази своя протест срещу нововъдения през 1850 г. в САЩ  Закон срещу бягството на роби. Според него всеки, помогнал на роб да избяга, се смята за престъпник. А днес доказателство, че наследниците на някогашните роби не са забравили злините, които колонизаторите са сторили на предшествениците им, са разрастващите се и нестихващи протести на Запад на чернокожи.

https://1.bp.blogspot.com/-9Rm3oiHl1J8/WXaX82Gq2-I/AAAAAAABYYM/3PjeiSRMlqctGgHn8KAu7za081ml6fM_ACLcBGAs/s1600/Lincoln01d.jpg

Но робството е масова практика за забогатяване не единствено в далечна Америка. В медията Global Research се появи интересна статия на лекаря и публицист Томаш Пиерсионек. Тя разглежда как Британската империя устремена към забогатяване е довела до милиони смъртни случаи в нейните колонии. Британците са демонстрирали невероятна жестокост и безпрецедентна алчност на огромна територия – от Индия и Африка до Близкия Изток. Западните историци, отбелязва автора, би трябвало да помнят, че изкуствено създаденият глад на индийския субконтинент в края на 19 век е убил до 29 милиона души. Впоследствие, през 1943 г., по същата причина умират още три милиона души. А тези райони по това време са под британско управление. При това посочените цифри не включват  онези хиляди души, избити от британски окупационни сили. Великобритания заедно с Американската империя, на която тя предава щафетата на империализма след Втората световна война, е осъществявала нахлувания практически на всички континенти. И е ограбвала националното богатство на своите колонии, оставяйки местното население в дълбока мизерия, обобщава автора.

Томаш отбелязва също, че днес под влияние на несекеващата нито за миг манипулация, много хора по света са убедени: Британия и Запада като цяло притежават интелектуално превъзходство, което им дава право да играят роля на висш арбитър в световните дела и да са защитници на „правата на човека“ и „демокрацията“. Докато истината е, че тези красиви думи се употребяват за оправдаване на несправедливости и насилия.

А тези дни и краля на Белгия Филип в писмо до  Феликс Чисекеди президент на Конго, изрази „дълбокото си съжаление“  за престъпленията, извършени по времето, когато тази страна е била белгийска колония. От 1885 до 1908 г. Конго е била лично владение на белгийския крал Леополд Втори. В в следващите 52 години (до 1960 г.) тя е колония на Белгия. Колонизаторите най-жестоко са тероризирали африканците, което е довело до смъртта на около 15 милиона души. А богатствата на Конго са пълнели джобовете на белгийските велможи.

https://avatars.mds.yandex.net/get-zen_doc/1040957/pub_5cbed8bc125f2f00b346d092_5cbed9d59f4d1600b458f867/scale_1200

Впрочем и банката на Англия се извини за връзките на бивши управляващи с робовладелството. Към нея се присъедини и  Църквата на Англия, чиято мисионерска организация е владеела три захарни плантации в страни на Карибския басейн. Там са се трудели чернокожи роби, а печалбите са отивали директно в банковите сметки на църквата. На фона на така модния сега подход на извинения към наследниците на бившите роби, са присъединяват и компании като Lloyd’s of London, Greene King и др., също натрупали богатства чрез експлоатация на роби.

Дали си струва да се пише и говори на подобни теми днес, в епохата на високите технологии и пандемията от Ковид-19? Ще отговоря на подобно питане с една мисъл на видния американски философ от испански произход  Джордж Сантаяна (1863-1952): Който забравя историята, е обречен да я повтаря. Който не помни своето минало е обречен да го преживее отново.