Как “клиповото мислене” променя образованието

Как “клиповото мислене” променя образованието

 

 

 

Преди повече от три десетилетия учени въведоха в обръщение израза “клипово мислене”. С него те обозначиха едно ново явление – безмислен фрагментарен преглед на реклами, новини, всевъзможни сюжети. Бяха се появили вече хора, които с часове седяха пред телевизорите си и непрекъснато скачаха от канал на канал, без да се застояват на някои от тях.
Но онова, което тогава засягаше сравнително малка част от хората, днес характеризира поколенията под 30 години.

Те непрекъснато са в социалните мрежи. За много от тях смисълът на живота им е да са в несъкващото нито за миг цунами от всевъзможни послания и образи. Книгата за тях не представлява вече ценност – тя изисква вглъбеност и време, с което те не разполагат. Скоростта на движението на информацията в мрежата непрекъснато нараства, нейния обем и разнообразие стремглаво се увеличават.

И трябва да си колкото се може по-често с вперен в екрана поглед, за да не пропуснеш нещо любопитно. Така минава всекидневието – в проследяване на несвързани помежду си откъси от всевъзможни източници.
Човекът с клипово мислене не може да се съсредоточи в текст, не е в състояние да го анализира, да улови същността на проблема. Той получава повърхностна представа за темата, която зърва, а не е и способен към задълбочен анализ, към откриване на тенденции и възможности, скрити в нея.


При клиповото мислене живото общуване е минимално, съответно и така важната днес емоционална интелигентност остава недоразвита. Това е едно от възможните обяснения за разширяващата се епидемия от самота, за недостига или пълната липса на съпреживяване (вчустване, емпатия), на безразличието и агресията у немалко млади хора.

Пасивни консуматори, които не могат да се ориентират и в елементарни ситуации, да направят разлика между съществено и незначително. И които не умеят да осъзнават последиците от едни или други свои действия и не са готови да носят отговорност за тях.
Резултатът в крайна сметка е срив на интелектуалното равнище сред все повече млади хора.

Това се превръща в един от най-сериозните проблеми за образователната система не само у нас, но и на планетата. Огромната част от младите хора не са в състояние да усвоят учебните програми – нито в училището, нито в университета.
Как да се излезе от тази, изглеждаща като неразрешима ситуация? Как да се въвлекат децата, учениците, студентите в учебния процес? Как да се събуди техния интерес към образованието?


Явно пътя е то да се промени кардинално. Точно като в поговорката: ако планината не иска да дойде при Мохамед, то той отива при нея.
И се раждат алтернативни форми на обучение, готови да се приспособят към хората с клипово мислене.
В знаменития Масачузетски технологичен институт (МТИ) математика се изучава и чрез анализ на улични битки.

Колежът Оберлин (Охайо) предлага определено нестандартните дисциплини “Как да спечелим конкурс за красота: раса, пол, култура и национална принадлежност” и “Светът на гангстера”. В университета на Санта Клара може да специализирате за процеса на разложение на боклука и появата на мирис. Колумбийският университет привлича студенти с курса си “Как да оцелеем при зомби-апокалипсис”. Вашингтонският университет е открил своя ниша – философията на рапъра и поет Тупак Шакур.

В Калифорнийският университет студентите, ако поискат могат да усвоят тайните на сапунените балони. Корнуелският университет примамва с магистърската си програма за ефективно катерене по дървета, а Калифорнийския университет – с физика в контекста на супермените.
Студенти от престижния Йелски университет изучават нов предмет – “Психология и щастлив живот”. Впрочем дисциплината стана най-популярната за цялата история на университета, а той е на 316 години. Нея сега я слушат над 1200 студента.


Университетът в Каролина (САЩ) включи в програмата си нова дисциплина – „Разпознаване, интуиция и отвореност”. Нейната цел е да научи студентите как да не се провалят в живота посредством обратен подход – кои са сигурните начини да объркаш всичко в реалния свят.
Нюйорският университет предлага на желаещи да изучават “Теория на видеоигрите” – играеш 40 часа и описваш преживяните емоции в писмен текст (обучението за един семестър е 20000 евро).


В Университета Тъфтс (САЩ) студентите анализират “Хари Потър и христянската мисъл”. И в престижния Парижки институт за политически изследвания има вече подобна дисциплина: “Хари Потър: литературен, психоаналитичен и политически подход” (обучението за една година е 10000 евро).
В началото на тази година Университета Карлтън, който е разположен в град Отава, Канада обяви, че търси преподавател по магии.

Сред изискванията към кандидатите са да имат докторска степен, да са комуникативни и готови за командировки. Според университетските власти магията е развиваща се област на знанията, изследванията в нея имат интердисциплинарен характер – включват психология, история, литература, масова комуникация, интернет, теология. В Карлтън е създадена и специална катедра за Магически изследвания към Факултета по изкуство и социални науки.


Промишлено-търговския колеж Иу в Ханджоу, Китай, предложи на студентите нова учебна дисциплина: как да станат звезди в социалните мрежи. В Китай интернет-звездите печелят до 46 милиона долара годишно и са изключително популярни. Но за да постигнеш слава са нужни знания, умения, навици. Затова в Иу се предлагат курсове по мода, естетични способности, мрежов маркетинг, фотошопинг и пр. Обучението е тригодишно и завършилите го получават диплом за бакалавър.


Дълбоки промени се задават и в училищното образование. Пример за това ни дава Финландия. Тя има една от най-добрите образователни системи в света, но сега започна сериозна реформа в нея. Въвежда се тематично обучение: учениците разглеждат конкретно явление или понятие през призмата на различни научни области – география, история, социология, икономика…

Това им позволява да опознават света всестранно и обективно. На мястото на традиционните учебни предмети се изучават явления от околната действителност, като едновременно се прилагат знания от различни области. Теми за обучение са човек, Евросъюз, медии, технологии, вода, енергия… Така, ако изучават темата за климатичните изменения учениците учат естествознание, екология, икономика и политика. По темата “Евросъюз” усвояват езици, икономика, история, география.

Част от учебните курсове са в класната стая, но една значителна част се провеждат онлайн. Децата се поощряват да изразяват открито своето мнение, да си споделят информация. Няма го учителя, който наставлява – има диалог, съвместна работа. В планирането на учебните занятия и при определяне на оценките децата също играят активна роля.
Ясно е, че идва края на традиционните подходи в образованието.

Ако искаме децата ни утре да са подготвени за живота, то ще трябва да им помогнем да овладеят суперважни за днешната епоха навици: критично мислене, креативност, работа в екип, общуване… Да се научат да анализират, да откриват тенденции, да намират още по-добри алтернативи на предложени решения.
И тогава можем да бъдем спокойни не само за тяхното, но и за собственото си бъдеще.