Как не трябва да се прави пиар ни показва неговата родина

Как не трябва да се прави пиар ни показва неговата родина

https://cdn.iz.ru/sites/default/files/styles/900x506/public/photo_item-2021-03/2021-03-22T174642Z_974015235_RC2HGM906CGT_RTRMADP_3_USA-BIDEN.JPG.jpg?itok=8UHgF4rj

В края на 19 век в Америка се случва интересно събитие, което стига до нас под името  „войната на токовете“. Става дума за жестока битка между двама конкуренти – Томас Едисон и Джордж Уестингхаус, които искат да продават електричество. Първият със своята компания “Едисон илектрик лайт” (през 1892 г. името и е сменено на “Дженерал илектрик”) за производство на постоянен ток, е на пазара от 1880 г. Вторият се появява по-късно, но неговата “Уестингхаус илектрик къмпани” предлага много по-ефективна доставка – на променлив ток. За да се справи с новопоявилия се конкурент, Едисон решава да дискредитира пред обществеността тази непозната за нея система. И  затова наема новопоявили се експерти по публична комуникация, които да разяснят на милионите невежи американци, каква смъртоносна заплаха се задава за тях с високия волтаж на тока. Поставил им за задача самото име на Уестингхаус да стане символ на смъртта.

Естествено, от своя страна той също ангажира експерти, които да доказват на хората, че точно променливия ток е по-добрия начин за получаване на електричество в домовете им. Той е несравнимо по-евтин, а и по-ефективен, отколкото правия ток. В интерес на истината след години  Едисон  ще признае, че Уестингхаус е прав и ще се присъедини към неговите привърженици.

Това е само един от многото примери, които още преди век сочат, колко важно е да спечелиш хората, когато искаш да реализираш определена политика. За да  отговори на тази нововъзникнала потребност, се появява – най-напред в САЩ, технологията пъблик рилейшънс (public relations – PR). Превежда се отношения с обществеността, макар у нас  в началото на новия век да бе възприето понятието „връзки с обществеността“ . Истината е, че чрез него не може коректно да се изрази същността и потенциала на на тази уникална социална технология. Неслучайно в практиката се наложи и продължава да се използва съкращението „пиар“. Става дума за професионални  подходи, средства и техники, посредством които се представя конкретна организационна политика пред публики. А целта е чрез тази дейност да се спечели тяхното доверие и те да се привлекат в осъществяването и.

Днес е невъзможно, за която и да е организация – в областта на политиката, икономиката, медицината, образованието, армията, спорта и пр., да реализира целите си, ако тя не си осигури подкрепата на общественото мнение. За да постигнат това пиарите активно работят най-вече с медии – традиционни и онлайн. Причината е, че те са основен източник на информация, която ориентира хората и влияе върху поведението им. Впрочем медиите също вече не могат без пиарите: днес около 95-98 на сто от това, което един човек ще чуе по радиото, ще види по телевизията или ще прочете във вестника или сайта, не е създадено от журналисти, а от пиари. Проблемът е, че организациите са стотици хиляди, а възможностите на медиите да отразяват делата им непрекъснато, са малки. Ето защо пиарите „воюват“ всеки ден помежду си, за да попадне информацията за организациите, които обслужват, в медиите.

https://storage.myseldon.com/news_pict_F4/F435F07A49F10E4FE5CF1949EC2CB5ED

Кодексът на професионалните стандарти на Американската общност по пиар (The Public Relations Society of America – PRSA), определя като основополагащи принципи за практиците, свободното осъществяване на правата на човека и конкретно свободата на словото и свободата на печата. От пиарите се изисква да демонстрират честност, точност, справедливост и висока отговорност по отношение на обществеността. Тяхната професионална дейност е длъжна да съответства на обществените интереси и да се ръководи от тях. Забранява им се да разпространяват лъжлива или въвеждаща в заблуждение информация, както и да участват в действия, целта на които е да се манипулира съдържанието,  предоставяно на медиите.

Спомних си всичко това, когато сега наблюдавам как точно родината на пиара – САЩ, показват на света, как не трябва да се прави той. В американската медия The Daily Beast се появи коментар на Максуел Тани, посветен на растящото раздразнение на американски журналисти от пиара на новата администрация в САЩ. Максуел пише, че ако сте репортер и имате неприятен въпрос към прессекретаря на Белия дом Джен Псаки, то той трябва да е известен предварително. Това силно безпокои много от журналистите – та те просто не могат да си вършат работата, ако Белият дом определя, какво може и какво не може да питат. Впрочем автора на тази публикация припомня, че това не е нещо непознато за американските власти – и преди те са се опитвали да контролират медиите. Правела го е  бившата прес секретарка на Белия дом  Сара Хъкаби Сандърс например. Пиари по времето на президентите Джордж Буш и Барак Обама също са искали да контролират въпросите, които биха задавали на прес-конференции журналисти.

Брайън Флод, който следи американската журналистика за една от най-популярните в момента медии – Fox News, също пише за това, как пиарите на Белия дом днес се опитват да контролират репортерите. Той цитира  експерта Крис Барън, за който пиар-практиката да се проверяват въпросите, задавани от журналисти по време на пресконференции,  е „нормална процедура, ако живеете в бананова република“. Но тя е абсолютно неприемлива за страна като САЩ.

А според професора от университета DePauw и медиен критик – Джефри Маккол, едно е  пиара да е подготвен предварително за възможни въпроси, които могат да му бъдат зададени. Но, ако с тази практика се цели да се избягват неудобни въпроси или да не се дават конкретни отговори, то нещата изглеждат като режисирани, изтъква той.

Fox News дава възможност за коментар и на вицепрезидента на Центъра за медийни изследвания Дан Гайнор. Той е убеден, че повечето репортери на Белия дом вече стриктно се управляват от пиарите на Байдън. „Властите изискват 100 процента лоялност от медиите, а не 99 процента, които те вече са си осигурили“, изтъква Гайнор. Те сега се стремят много бързо да получат тотален контрол над журналистите, докато за това на екипа на президента Обама например, е била необходима половин година. Днес журналистите в САЩ не смеят да критикуват властите, обобщава Гайнор.

И първата пресконференция на американския президент Джо Байдън, проведена на 25 март показа, как не трябва да се прави пиар. За всеки що годе запознат с тази технология човек стана ясно, че тя е грубо режисирана – право на въпроси имаха журналисти, лоялни към властта, на други то бе отнето. За репортерът Джеф Бенет, акредитиран към Белия дом от медията  NBC,  пиарите на Байдън са използвали пандемията от Ковид-19, за да ограничат броя на журналистите, допускани до  пресконференции. Освен това на тях се канят най-вече тези, които са „приятелски настроени“ към новата администрация. По този начин е елиминирана опасността на първата пресконференция на Джо Байдън да има журналист, който да задава неудобни въпроси. Като за корупцията на сина му Хънтър, за обвиненията на Тара Рийд към президента за сексуално насилие над нея, за учудващата мекота на властите към агресията от страна на участници в движението  BLM и още много други. На Питър Дуци от Fox News например, не бе позволено да зададе въпрос на президента.

https://storage.myseldon.com/news_pict_B1/B1C79794C6C35914489AB43EB00ECCCC

Списание Newsweek цитира известната обществена деятелка Кендес Оуенс, според която това не е била никаква пресконференция, а „пиеса, изнесена от недобросъвестни актьори в псевдодемокрация“. Байдън е знаел кои журналисти какви точно въпроси ще му зададат – по време на пресконференцията пред него е имал лист със снимки на журналисти, до някои от които е бил поставен кръгъл номер. А според  Ник Адамс, ако изпълнителен директор на някоя компания проведе пресконференция като тази на Байдън, то той ще бъде уволнен още на следващия ден. Така тази първа пресконференция на американския президент по същество стана пример на неуважение към свободата на словото – основен принцип в етичния кодекс точно на PRSA.

Истината е, че в сложният, комплексен, динамичен свят, изтъкан от конкуриращи се организации,  в който живеем, необходимостта от пиар ще расте. Това показва и сегашната пандемия от коронавирус: не толкова недостигът на препарати, а най-вече подозренията и недоверието към фармацевтичните компании-техни производители, блокират ваксинирането на големи социални групи.

За всички нас е полезно да следим темата за пиара на властта. Стига, разбира се, да ни интересува как тя се опитва да контролира съдържанието на медиите и чрез тях да ни манипулира. И така да ни вербува за реализация на своите си интереси.

Които обикновено се разминават с нашите.