Качеството, без което няма да оцелеем утре: част 2

Качеството, без което няма да оцелеем утре: част 2

 

 

Пътят на дракона
Неизчерпаеми ресурси не притежава никой. А за повечето от нас, обикновените хора, те са и ограничени, за разлика от корпоративните акули и политиците на власт. Но мъдрата природа е помислила и за това, като ни е дала способността да се адаптираме към промените. Гъвкавостта ни е в състояние да компенсира недостига на ресурси и да умножи ефекта от усилията ни.

Това вероятно са имали предвид древните китайци, когато са формулирали своя съвет: ако искаш да постигнеш успех, върви по линията на дракона – по пътя на най-малкото съпротивление.
А ще се окажем на този път, ако знаем хора с какви знания и умения ще се търсят утре, когато пазара на труда ще е кардинално различен от днешния. Едно е сигурно: съвсем няма да е достатъчно да сме образовани, трудолюбиви, изпълнителни, дисциплинирани… Това по-добре от нас ще го могат роботите, изкуствения интелект.


В Япония например установиха, че пазара на дронове и роботи в следващите пет години ще нарастне с 600 на сто и ще има остър недостиг на инженери, подготвени да работят с тях. Затова спешно предприеха промени в учебните програми на малките деца. Те вече ще изучават как да управляват дронове и да ги ремонтират, основи на програмирането и робототехниката. А от 2020 година програмирането става задължителен предмет в началните училища на тази страна.


Нужно е да променяме приоритетите в образованието си, да сме готови за пълна преквалификация. Включително и в области, за които сега въобще не се замисляме. Но точно в тях може да се окаже нашия шанс да оцелеем в несигурното време, което идва.

Креативни сме
Промените няма да засегнат един или два сектора, а всички. Хората – работодатели, клиенти, партньори ще имат изцяло нови проблеми и за тяхното решаване ще са нужни непознати днес подходи. Затова много търсени ще са хора с богато въображение. Точно умението им да раждат свежи хрумвания, да забелязват нови шансове, ще прави компаниите на бъдещето конкурентоспособни.


Затова, ако искаме да сме печеливши утре, е добре да се замислим за кристализиране на потенциала на креативността, скрит дълбоко в нас. Това означава да подхранваме въображението си с много повече качествена информация, с разнообразни знания. Да помним, че сме в състояние да генерираме идеи не само от успешни, но и от провалени практики. Да не се страхуваме да отхвърляме стандартни подходи за решаване на проблеми и да търсим уникални решения за достигане на поставени цели.

Да сме предприемчиви и да виждаме перспективи там, където другите забелязват само проблеми. Да знаем, че няма нерешими задачи – съществуват само такива, на които въображението ни още не е намерило оптималното решение.
Няма никакво съмнение, че за утрешните работодатели най-важно ще е бъдещия им служител да е способен бързо да се приспособява и да намира непознати подходи. Да маневрира в непривични обстоятелства, да трансформира собствените си представи при досег с разнообразна, противоречаща информация. Да забелязва очертаващи се нагласи. Да е способен да комбинира навици и умения. Да е креативен.

Промените са неизбежни
Хераклид (544—483 пр.н.е.) е велик древногръцки философ, който основава първата форма на диалектиката. Авторът на известната фраза “Всичко тече, всичко се мени” е вярвал: единственото постоянно нещо е промяната.
И се оказал прав – промените са неизбежни и безкрайни. През 90-те години на миналия век у нас бе рядкост да се срещне човек с мобилен телефон. Сега е точно обратното.

Когато бях дете в крайния столичен квартал, в който живеех имаше няколко автомобила и много тишина, зеленина и чистота. Сега автомобилите само дето не висят от малкото дървета, съхранили се в същия този мой роден квартал. А от градинките и тротоарите почти нищо не е останало – те са затрупани с ламарини. И шумът е невъобразим.
За Айнщайн е безумие да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати. Неотклонно да следваш привични подходи и практики е най-сигурния начин да се провалиш в новата епоха. Това, което вчера ни е носело успех днес вече не просто не работи, но ни гарантира тотален провал.
В тази ситуация шансът ни е сами да се променяме.

Гъвкавостта не е еднократен акт. Тя е непрекъснат процес, в който постоянно трябва да се адаптираме, да сме безкрайно любопитни, да имаме открит ум, да умеем да оценяваме рисковете, но и перспективите, които технологиите носят със себе си. Непрекъснато да се приспособяваме към динамично променящите се обстоятелства. Да откриваме в тях непознати възможности, които да ни помагат да реализираме личната ни стратегия.


Оскар Уайлд (1854 – 1900) е знаменит драматург, писател, поет, който ни е оставил и следния афоризъм:
– Ти не можеш да променяш посоката на вятъра, но винаги можеш да вдигнеш платното, за да достигнеш целта си.
Гъвкавостта е точно това: ако не сме в състояние да насочваме вятъра, то нищо не ни пречи да се възползваме от енергията му.
И така да постигаме целите, които си поставяме.