Качеството, без което няма да оцелеем утре: част 1

Качеството, без което няма да оцелеем утре: част 1

 

 

 

Експерти, които изучават влиянието на новите технологии на трудовите пазари, са категорични: в рамките на две десетилетия повече от половината от работните места на планетата ще бъдат автоматизирани. Несъмненно в този процес ще се появат и нови работни места. Но те ще са много, много по-малко от тези, които ще отнемат роботите. А още по-важно е, че малцина от огромния брой желаещи ще бъдат приети радушно от работодателите – изискванията към знанията, уменията, навиците на кандидатите ще са много по-различни от тези, които те имат днес.


Сред тях особено търсени ще са хората, притежаващи качеството гъвкавост. Но какво означава то? Ще се опитам да очертая някои съществени негови характеристики, които ние сами можем да развием в себе си. И така да бъдем конкурентоспособни утре.

Пластичност на мисленето
Става дума за това, да сме открити към различни гледни точки, да имаме разнообразни идеи и да сме способни бързо да преминаваме от един аспект към друг.

Да не сме фанатични привърженици на определени мнения, защото така сами затваряме сетивата си за възможни други перспективи. Да имаме резерви към масово разпространени представи, защото вероятността те да са неверни е почти сто процентова.
Франк Бърджес (1866-1951 г.) е художник, изкуствовед, поет, автор и знаменит хуморист. Сред многобройните му афоризми един точно характеризира хората, които са с нагласата, че нищо не се променя, т.е. у които липсва пластичността на мисленето:


– Ако за последните четири години вие не сте отхвърлили нито едно общоприето мнение и не сте придобили нито едно ново, то проверете пулса си. Възможно е да сте умрели.
Пластичното мислене е изпреварващо мислене, без него е немислимо да се оцелява в условия на нестабилност и неопределеност. То ни помага да осъзнаваме, че зад това, което се вижда на пръв поглед могат да се крият невероятни възможности, решения, перспективи.
Хенри Форд несъмненно е велик индустриалец, основател на масовата продукция. През 1920 година заводите му произвеждат по един автомобил “Т” на всяка минута.

Парите в банковата му сметка надхвърлят един милиард долара. Той е дълбоко убеден, че е намерил вярното и универсално решение за успеха. И затова нищо повече не трябва да променя.
Тук е и неговата грешка: той не забелязва, че на пазара е настъпила трайна промяна. Там се е появил нов играч с нов проект – Алфред Слоун, президент на “Дженеръл Мотърс”. За разлика от Хенри той е осъзнал, че потребителите вече не са същите – те искат разнообразие на автомобилите.

И затова Алфред разделя пазара на по-малки сегменти и ориентира към тях своите пет модела: “Шевролет”, “Олдсмобил”, “Понтиак”, “Буик”, “Кадилак”. Докато Хенри предлага един единствен модел “Т”, Алфред дава на клиентите си нещо много повече: право на избор. И така буквално отнася автомобила на Хенри…
Никой не е в състояние да определи жизнените обстоятелства, пред които ще се изправим в живота си – огромно е тяхното разнообразие.

Всички по-рано или по-късно попадаме в своята “зона на риска”: ситуация, в която или ще се предадем – откажем, пречупим или ще се приспособим, ще открием и ще се възползваме от новопоявили се шансове.
Кризата е опасност, но тя е и възможност – твърдят мъдрите китайци. И са прави: същността е в нашето възприемане на случващото се и в това, как ще реагираме на него. Дали мисленето ни е подвижно или е закостеняло. Научим ли се да приемаме трудностите като предизвикателство, то ние вече ще сме гъвкави. И тогава ще намерим начин да се справим с тях.

Да бъдем нечупливи
Естествените системи – тези, които създава майката природа са устойчиви, защото са гъвкави. За тях предиззвикателствата не просто активират съпротивителните им ресурси, но ги и развиват, приспособяват ги към непознати рискове. Те еволюират, като тренират чрез тях своята гъвкавост.
Водата е мека и остъпва пред камъка, но с времето разяжда скалата. Стрък трева ще се наклони под напора на силния вятър и няма да се пречупи, но същият този вихър може да изкорени твърд и изглеждащ като непоклатим вековен дъб.


Леб Страус е роден през 1829 година в еврейско семейство в Бавария. След смъртта на баща си емигрира в САЩ, заедно с майка си и двете си сестри. Там сменя и името си на по-американско – от Леб на Леви. Когато започнала психозата за търсене на злато в Сан Франциско, той поръчал във Франция кораб със здраво платно и за по-практично го боядисал в синьо. Планирал от него да произвежда палатки за златотърсачи.


За огромно негово съжаление точно палатките се оказали в излишък в Сан Франциско. Но като наблюдателен човек Леви бързо открил, че златотърсачите страшно много се нуждаели от здрави работни дрехи. И той незабавно сменил стратегията си: вместо палатки от същото платно започнал да шие яки панталони.
По същото време негов партньор – Якоб Дейвис, емигрант от Латвия, който имал шивашка работилница, се сетил да слага на работни панталони медни нитове. Дотогава те се използвали само за конска амуниция.


Неговото хрумване се харесало на Леви и той се съюзил с Якоб. Двамата патентовали идеята за металически закопчалки на дрехи и започнали производството им. Още през първата година компанията «Levi Strauss & Co» продала 21000 панталони и куртки с уникалната закопчалка. Днес джинсите са любима дреха на човечеството, включително и на мен.
Ако сме лишени от гъвкавост ние сме крехки. И всяка трудност, пред която заставаме, е в състояние да ни сломи – да изпаднем в депресия, стрес, отчаяние… Да станем “чупливи”.