Клати ли се масата ви

Клати ли се масата ви

Много хора у нас са убедени, че пари могат да се правят, ако имаш вуйчо владика, на власт си или си печен мафиот (то последните две май са си едно и също). Но се оказва, че те могат да потекат и от най-простичка идея. Важното е това, което точно на нас ни е хрумнало не само да ни е грабнало, но и да може да зарадва други хора.
Ето два примера, на които всеки нормален човек ще се посмее от сърце. И най-вероятно ще е прав. И аз се засмях щом прочетох за тази малка история, но когато стигнах на края й, вече бях изпълнен с уважение към героите в нея.
Андрю Гордън кротко запивал с приятели в лондонска кръчма, когато забелязал, че масата се клатушка. Решил да я закрепи (все пак бил едва на третата бира!), но каквото и да пъхал под нея резултатът бил един и същ – неустойчивост…
На другия ден той по едно време се сетил за нестабилната маса в кръчмата и му дошла идея: що да не създаде пакетче от тънки лентички за пъхане под нестабилни мебели, които да се прикрепват към ключове. Та нали те винаги са си с нас?
Андрю веднага си регистрирал фирма (Stabletable) и се заел с производството на своите листчета срещу клатене. А после дошли и другите идеи, за закрепване на нестабилни маси и други предмети.
И сега внимание: една година по-късно точно тези негови хрумвания му донесли и първия милион долара! Оказало се, че да се укрепват разни неща около нас си е доста перспективна дейност.

Сюзън Николс обичала да практикува йога, но веднъж се подхлъзнала на пода и силно се ударила. Това я накарало да прескочи до магазина и да си купи не плъзгащо се килимче. Но скоро установила, че когато тренира килимчето попива потта й и после миришело. Започнала да търси материали, които не поемат потта на спортуващия и да експериментира с тях. И понеже търсила, ги открила. След като идеята се появила, останалото било лесно: намерила подизпълнител от Азия, основала фирмата си Yogitoes и започнала да върти бизнеса си.
Първата година от своите килимчета спечелила само жалките 123000 долара. Но може да си представим, шока, който Сюзън е изживяла, когато на края на втората година установила, че килимчетата вече са и донесл първия милион. Третата година утроила печалбите и.
А можела и да не опита. И тогава тези парички така и щели да си останат непотърсени, защото те явно са искали да ги вземе точно Сюзън…
Такива пари могат да донесат иначе много смешни неща. С които ние – сериозните хора, дори и не бихме помислили да се захващаме.
Затова ние сме там, където сме си. А Андрю и Сюзън вече могат да си ходят навсякъде, където си поискат.