Кое ни прави щастливи?

Кое ни прави щастливи?

На британският писател, поет, драматург Оскар Уайлд (1854-1900) принадлежи афоризма: “Когато бях малък, мислех че най-важното нещо на света са парите. Сега, когато съм възрастен човек, зная, че това наистина е така.”
Написал е тези думи преди повече от век, но те и днес за милиони хора звучат свръхактуално. Доказателство за това е факта, че за парите се сещаме непрекъснато, те са и една от доминиращите теми за разговори у дома, на работа, сред приятели… Обяснимо е: каквато и цел да си поставяме – от образованието на децата ни до покупката на жилище, винаги стигаме до тях. Радваме се, когато ги получаваме, тревожим се, когато не ни достигат, нерядко завиждаме на тези, които ни демонстрират, че ги притежават в повече от нас.
А и никак не са малко хората, които виждат смисъла на живота си единствено в това да печелят пари. Затова те са склонни да се откажат от спокоен живот, да заминат по далечни краища и да се подлагат на какви ли не изпитания и унижения. Забравяйки, че така прекъсват контакти с най-близките си, дори не могат да се радват на израстването на децата си.
Но наистина ли ние сме щастливи, когато печелим много пари? Всеки има свой отговор на този въпрос. Но, ако по-внимателно се вгледаме в света, който ни заобикаля, като нищо може да се усъмним в правотата на подобна зависимост. Има предостатъчно примери за много богати хора, които са на антидепресанти и са се абонирали за услугите на психоаналитици. Консуматорският манталитет поразява психиката, а зад външното благополучие се крият сериозни душевни проблеми. И много често, когато мозъка е промит от култа към богатството, то в него няма място за естествени човешки радости.

Изследвания на психолози сочат, че преклонението пред вещите влияе негативно на човека – на неговите отношения с други хора, води до загуба на смисъла на живота, до тежки психични разстройства. Появява се социална изолация – когато хората се пристрастяват основно към покупки, това в перспектива неизбежно разрушава социалните им отношения. А когато самооценката – мерилото за успеха, е единствено в това дали притежаваш или не скъпа вещ, няма как да си в хармония със себе си.
Но все повече хора по света неистово се трудят, за да спечелят пари, които незабавно да похарчат. Установено е, че в САЩ от шопинг-зависимост страдат около 15 милиона души. Всеки десети жител на Испания е обзет от патологичната страст да прави ненужни покупки – изследователи я сравняват с пристрастието към алкохола и наркотиците. А и все повече са хората, особено тези под 40 годишна възраст, които вземат непрекъснато потребителски кредити, за да пазаруват – традиционно и онлайн. И които предпочитат свободното си време да посвещават на обикаляне на молове и супермаркети, а домовете им се превръщат в складове на ненужни им вещи.
Хорас Джаксън Браун (роден е през 1940 г.) е поет, художник, музикант, автор на чудесни афоризми. Той много точно е описал тази ситуация: повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.
Свързването на щастието с парите и налагането му в масовото съзнание не се е появило спонтанно – то е плод на целенасочена и многогодишна работа на американската индустрия за промиване на мозъци. Хърбърт Кларк Хувър е 31-ят президент на САЩ (в периода 1929 – 1933). Пред професионални манипулатори – специалисти по реклама, пиар, журналисти, той заявява:

-Вие сте създатели на желания. Вие превръщате хората в непрекъснато работещи машини за щастие. Машини, които стават фундамент за икономическия прогрес!

След втората световна война идеологията на консумативизма става особено важна част от модела за устройство на света, който САЩ се стремят да наложат. Той им е необходим за да създават пазар за продажба на американските стоки. За тази цел тяхната масова култура и най-вече Холивуд, започва да предлага безкрайни демонстрации на разкош и изобилие. У тълпата се изгражда не просто преклонение пред богатството – на нея се внушава, че си щастлив единствено, когато печелиш много и харчиш също толкова много пари. Продукт на манипулативното изкуство става лозунга “ние не продаваме продукти, ние продаваме щастие”, който в различна форма започва да се насажда в публичното пространство.
Манипулаторите, естествено, ни заблуждават – на тях това им е работата. Истината е, че щастие няма как да си купиш – то не се продава. Но е вярно и това, че с парите ние можем да се доближим до него – като си спестим време например. Когато то не ни достига за нещата, които обичаме да вършим, ние ставаме тревожни, депресирани. И обратното – имаме ли възможност да икономисаме време, ние сме радостни. Доказан факт е, че днес в богатите страни хората се оплакват най-вече от недостиг на време, изпитват стрес от това, че то не им стига, за да се справят с растящи ангажименти.
Хелън Бригс от BBC News разказа за любопитно проучване на психолози от САЩ, Канада и Холандия. Те са анкетирали над 6000 души, сред които и 800 американски милионери. Питали са ги, колко пари те лично харчат за “купуване на време”. По-малко от една трета от запитаните са давали пари, за да си осигурят повече свободно време макар и веднъж в месеца. Но точно тези, които са правили това, са оценявали удовлетвореността си от живота много по-високо от останалите.
Оказва се, че възможността да се икономиса време, носи повече усет за щастие в сравнение с материални придобивки. Причината е, че то смекчава стреса от недостиг на време. Затова хората, които ценят свободните часове повече, отколкото парите, са много по-щастливи в сравнение с тези, за които най-важни са парите.
Има неща, които можем да купим с пари, но има и такива, в които те няма да ни помогнат. Струва си да се вслушаме в съвета на Харуки Мураками (роден е през 1949 г.) – световноизвестен японски писател и преводач:

-Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари.

Ние сме щастливи, когато сме свободни и можем да се отдадем на любими занимания – срещи с добри приятели, пътешествия, концерти, спорт, когато получаваме различен опит и непознати чувства. Сходни емоции не може да ни донесат придобиването на материални блага – с тях бързо свикваме, те остаряват, трошат се. Докато впечатленията остават с нас, тяхната мимолетност ги прави особено ценни за нас.
Естествено, няма да е зле да разполагаме с достатъчно пари, за да не се безпокоим как ще изкараме между аванса и заплатата. Но за да живеем единствено, за да ги трупаме, е подход, който ни разрушава като хора. Така необходимото ни щастие и душевна хармония не пристигат автоматично с тяхното нарастване в банковата ни сметка. Те са в това да обичаш и да бъдеш обичан, да си способен на съпричастност към емоциите на другите. Или както го е казал мъдрия Марк Твен:

-Най-добрият начин да се чувстваш добре е да направиш някой да се чувства добре.
Тогава ни идва на гости щастието, защото та е резултат на душевна и физическа хармония.