Кой ще ни поставя диагноза утре?

Кой ще ни поставя диагноза утре?

 

 

 

Има хора, за които съобщенията за развитието на изкуствения интелект (ИИ), са пълна безмислица. Приемат ги като плод на развинтена фантазия на всевъзможни драскачи. Или като реклама на учени и производители, които искат да приберат много пари от държавната хазна или от наивни инвеститори.

Истината, обаче е , че постиженията в областта на ИИ изпреварват възможностите на нашето въображение. И тъй като най-вероятно ще се задълбочава ясно очертаващата се тенденция на стремително и повсеместно затъпяване на човечеството, то следващите поколения най-вероятно ще могат да разчитат единствено на него – на изкуствения интелект. Навсякъде и за всичко. Включително и в деликатната сфера на медицината.

Известно е, че и добре да живее човек, като нищо може да се разболее. И да се наложи да потърси лекар. А дали той ще свърши работа или не зависи от  това, дали е способен да постави точна диагноза (тази дума е от старогръцки и означава “разпознавам”, “установявам”) на неразположението на пациента. Факт е, че от неправилно определяне на заболявания от лекари си отиват преждевременно от този свят немалко хора.

Причината е простичка – ако не е изяснен характера на заболяването, както и причината то да се появи, няма как да бъде решен и възникналия здравен проблем.
Изследване, проведено от университета на щата Индиана, САЩ показа, че лекарите често не разбират от какъв недъг страда техния пациент.

Те не са в състояние да определят действителната причина за появата на главоболие или болки в гърба например. При 52 на сто от случаите лекаря точно идентифицира проблема, който безпокои пациента, но в 37 на сто от тях той не е в състояние да постави точната диагноза. На 34 на сто от пациенти, потърсили помощ от лекари в САЩ, им е било назначено погрешно лечение, изписани са им били ненужни лекарства и не навреме са им били направени анализи.

В Канада, Австралия, Нова Зеландия, Германия, Великобритания жертви на подобна практика са около една трета от болните потърсили медицинска помощ. Няма да коментирам ситуацията у нас – нея вие и сами си я знаете…
След като все повече лекари на планетата се затрудняват с поставянето на точна диагноза, то на помощ им идва ИИ.

Той вече е в състояние да открива рак на кожата не по-зле от дерматолози. Учени въз основа на над 130000 фотографии на участъци с поразена кожа, резултат от над 2000 заболявания, създадоха система за диагностициране чрез ИИ. Тя с поразителна точност забелязва, както различни видове рак, така и доброкачествени образования. Още на първите изпитания на системата тя постигна 91 на сто от точността на диагностиката на живи лекари.

ИИ е в процес на усъвършенстване, като идеята е той да работи и чрез смартфона на човека. Достатъчно ще е той да направи снимка на необичайно образование на тялото си и ще получи веднага диагноза, без да излиза от дома си.
В елитни болници на планетата вече се използва ИИ, който помага на лекари да поставят точна диагноза и да определят най-подходящия курс за лечение на болни от рак.

Така суперкомпютъра Watson for Oncology определя може ли пациенти с рак на гърдата, дробовете, простатата да участват в клинични изследвания. Неговият анализ е над пет пъти по-бърз от този на лекаря, диагнозата му, поставена след изучаване на на огромна база от данни е точна, а курса на лечение е строго съобразен с личността на пациента.

А наскоро стана известно, че експерти, обединени в групата Medical Brain, която е към компанията Google, са създали свой ИИ за медицински цели. Той обработва огромно количество показатели в сравнение с тези, които прилагат лекарите, когато диагностицират човек с някакво заболяване. При неговото обучение е била ползвана информация за 216000 възрастни пациенти, всеки от които е бил минимум 24 часа в медицинския център на Калифорнийския университет или в Чикагския университет за медицина. Анализирани са общо над 46 милиона факти за тях.


ИИ, създаден от Medical Brain, е способен самостоятелно да извлича необходимата му информация от електронната документация на болница. Като наблюдава широк спектър клинични проблеми – повторна хоспитализация (прием в болница, от англ.hospital – болница), продължителност на пребиваване в нея, предшестващи диагнози, резултати от лабораторни изследвания, показания на стари диаграми, бележки на лекували го лекари, възрастта, пола, расата на пациента, той се произнася по всеки конкретен случай.

В един от тестовете ИИ получил информация за пациентка с късен стадий на рак на гърдата. Когато постъпила в болница тя била прегледана от няколко лекари и щателно сканирана. Всички те след като анализирали такива жизнено важни признаци, като честота на дишането, кръвното налягане и пулса, стигнали до извода, че вероятността тя да почине, докато е в болницата, е 9,3 на сто.


Но освен тези базисни показатели ИИ от Google отчел и 175639 други, повечето от които лекарите обикновено не следят. На основание на тях той е оценил вероятността от смърт на пациентката в болницата на 19,9 на сто. След няколко дни тя починала.

ИИ е в състояние да предвиди непланирани повторни посещения на вече изписан пациент, вероятността от негово продължително пребиване в болница, с удивителна точност да предскаже какви са шансовете му да я напусне жив. Точността на неговите прогнози за вероятността от летален изход е 95 на сто – много повече от системите за ранно предупреждение, които днес действат в елитни болници в света.

ИИ си върши работата сам, автоматично и не се нуждае от помощта на човека. Той е в процес на непрекъснато самообучаване и самоусъвършенстване. За минута-две преглежда и анализира огромен брой данни, за което на лекаря биха му били потребни понякога и денонощия. Въз основа на тях той е способен да прави достоверни прогнози и диагнози, много по-точни от тези на лекари. А това, естествено, увеличава и шансовете на пациента да бъде излекуван.


С разработване на ИИ за нуждите на медицината активно се занимава и компанията Apple, която работи с биомедици. Конкретно тя разработва технологии, които да измерват равнището на захарта в кръвта на човека чрез оптични сензори. Те ще изпращат светлинни лъчи през кожата и така ще получават данни за съдържанието на гликозата. Идеята е подобен скенер да бъде интегриран и в “умните” часовници на компанията – Apple Watch.

Така, че не е далеч деня, когато от джипито ще остане само спомен – на негово място ще е изкуствения разум, който бързо и безпогрешно ще ни посъветва, как да постъпим.
Разбира се, най-добре е да живеем така, че да не ни се налага да търсим неговата помощ.