Колко струва боклука на Ню Йорк

Колко струва боклука на Ню Йорк

Има един великолепен роман, към който аз често се връщам – “Параграф 22”. През 1970 година се появи и филма по книгата (на английски: „Catch-22“), режисьор на който бе Майк Никълс. В ролята на летеца капитан Джон Йосарян бе Алън Аркин, а шеметния командир на ескадрилата полковник Каткарт изигра Мартин Балсам.
Тази мъдра, малко тъжна и наситена с невероятно чувство за хумор история на Джоузеф Хелър, ни разкрива и тайни от магичния свят на креативността. Ето една от тях – Йосарян прави извода:
– Разбира се, това е лудост… Затова то е единственото разумно нещо, което може да се направи!

За повечето хора тези, които предлагат странни идеи, не са съвсем адекватни. Но точно те, а не адекватните, движат света напред. Креативните личности виждат шансове там, където другите не ги забелязват. Те знаят: същественото най-често е скрито зад видимото и затова не поставят ограничения пред сетивата си. За тях е по-важно да се вслушват в интуицията си, да се доверяват на емоциите си. Това им позволява да откриват неочакван потенциал дори в пренебрегвани от огромното мнозинство неща. И както се оказва след известно време точно в техния подход – отказ от рутината и търсене на необичайно решение, е заложен и успеха.
Всичко започва от един разговор на ню-йоркския дизайнер, художник и предприемач Джъстин Джиняк с негов колега. Той му заявява, че е безполезно да се занимава човек с дизайн на продукти – все едно те не оказват никакво влияние върху потребителя. Той се нуждае единствено от съдържанието, от онова, което ще му свърши някаква работа, а в какво то ще бъде поставено е без значение. Той купува същността и изхвърля опаковката.
Това амбицира Джъстин и той решава да докаже, че истината е съвсем друга – опаковката може да продаде дори и онова, което реално не е потребно на човека. Така стартира неговия проект “Нюйоркски боклук” (NYC Garbage). Джъстин започва да пакетира нещо, което само щура глава като неговата може да измисли: реален боклук, който лично той събира от улиците на Ню Йорк. Сламки, парчета от шишета, кибритени кутийки, чаши за еднократна употреба, билети, значки, фасове, стари СD и прочие вехтории, той опакова в херметични прозрачни кубчета и ги продава.

Проектът се развива във времето: появяват се пакетирани боклуци от различни специални събития – като парада след победата на бейзболния отбор Yankees или първия ден на легализирането на гей браковете в Ню Йорк… Всяко прозрачно кубче е подписано и номерирано от Джъстин, носи датата, на която боклука е намерен в града.
Дали има смисъл от това, с което той се е захванал ли? Нямам представа дали ви интересува финансовата стойност на проекта му, но за мен тя е доста показателна за това, че Джъстин си е намерил своя уникална пазарна ниша. Буквално за месеци той продава над 2000 куба с нюйоркски боклук на цена от 50 до 1000 долара за бройката!
Днес пакетиран боклук от Ню Йорк може да бъде видян по витрините и лавиците на много магазини и летища по света, успешно се продава и онлайн. Всяко кубче е съхранило част от средата на големия град – девиза на официалния сайт на проекта NYC Garbage гласи:
– Получи своето собствено късче от Ню Йорк, докато те още не са изчистили този град!
Неголемите кубчета на Джъстин радват много хора, защото им напомнят за хубави мигове от живота им – посещението на един космополитен град, неговата атмосфера, емоциите, които са изживели в него…
Поуката от този пример: във всяко нещо има много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. И затова винаги може да се измисли нещо свежо, с което да привлечем вниманието на другите.
А случи ли се това, успеха ни е в кърпа вързан.