COVID-19: какви пакости може да направи в бъдеще

COVID-19: какви пакости може да направи в бъдеще

https://static.news.ru/photo/7007ef9e-6166-11ea-953b-fa163e074e61_560.jpg

Темата за COVID-19 вече е номер едно за света. От една страна той престана да има локално значение – да е проблем само за жителите на Китай, а тръгна да завладява планетата. Броят на официално регистрираните заразени с него е около 112000 души. От друга страна вече се усещат и все по-сериозни трусове в сферата на икономиката, породени от неговото шевствие.

Колкото и да не ни се иска, но COVID-19 вече е и у нас. Потвърждава се древната максима, че всяко удоволствие се заплаща. Така е и със свободата да обикаляш света и да посрещаш гости от близки до най-екзотични кътчета на планетата. Това е процес не само на обмяна на емоции, знания, опит, кулинария и пр., но и на всевъзможни зарази. Ето защо коронавирусът най-вероятно ще се превърне  в думата на годината и у нас.

Колкото хора толкова гледни точки и по отношение на него. Едни са паникьосани и вече започнаха да опустушават рафтове на магазини, убедени, че скоро в тях няма да има нищо. Други си вярват, че никакви вируси не ги застрашават, защото те си имат достатъчно ракия и чесън. А има и такива, за които цялата тази шумотевица е резултат от добре обмислена рекламна кампания, чрез които собственици на фармацевтични заводи и аптечни вериги искат бързо да изпразнят джобовете на наивниците.

Кои ще се окажат прави ще покажат следващите месеци. А в тази публикация искам да ви запозная с  хипотези на група учени – как те виждат възможните последици от победоносното шествие на коронавируса по планетата. За тяхното проучване разказва Роузи Перпер от медията Business Insider. То е дело на учени от авторитетният Австралийски национален университет (The Australian National University – ANU), разположен в Канбера – столицата на Австралия. Осъществено е с цел да се помогне на политиците да отговорят адекватно на икономическото въздействие на COVID-19, докато болестта продължава да се разпространява.
Учените от ANU са създали седем сценария за това, как е възможно да се развива коронавирусът в бъдеще и как той ще се отрази на световната икономика. Първите три сценарии, които предполагат, че епидемията ще се ограничи само в границите на Китай, не се сбъднаха. Макар все още официално да не е въведено в обръщение на практика е налице пандемия (термина е от гръцки произход е и е образуван от две думи: „всички“ и „хора“). Впрочем Генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Аданом Гебрейесус заяви, че заплахата от пандемия вече е реална – коронавирусът напусна територията на Китай и е разпространен в 109 държави и региона.

https://static.news.ru/photo/6ffc571e-6059-11ea-ad39-fa163e074e61.jpg

Една от прогнозите на учените от  ANU допуска загуби от лека и появяваща се всяка година занапред  пандемия от коронавирус. А три от техните хипотези описват пандемии с различна степен на тежест.

За съжаление, точно те определено са тревожни. Според изследователите от ANU дори в най-добрият сценарий от COVID-19 може да починат до края на 2020 г. 15 милиона души в света. А човечеството като цяло ще трябва да пробива  нови дупки на коланите си: загубите на световният Брутен вътрешен продукт (БВП) ще са в най-добрият случай около 2,4 трилиона долара.

Най-лошият от 7-те сценария следва модела на пандемията от испански грип (инфлуенца),  избухнала в периода между 1918 – 1920 г. Става дума за едно от най-смъртоносните бедствия в историята на човечеството, когато загиналите в света надхвърлят 50 милиона души. Ако той се случи, то тогава може да се очаква смъртните случаи да са над 68 милиона души в света, а глобалната загуба на БВП да е над 9 трилиона долара.

Според професорът по икономика Уоруик Маккибин от ANU, който е и един от авторите на проучването, дори  ограничена епидемия от коронавируса е в състояние да повлияе значително на глобалната икономика в краткосрочен план. Икономическият спад ще бъде огромен.

Прогнозата на учените от ANU е, че ако света допусне COVID-19 да се превърне в ежегодно сезонно заболяване, то от него всяка година ще умират около 15 милиона души. Според тях вече е твърде късно да се затварят границите на държавите – вируса се е разпространил в целия свят.

Песимистичните хипотези на учените от ANU се споделят и от техният колега от Харвардският университет Марк Липшич, който е известен епидемиолог (епидемиологията изучава причините за появата и разпространението на болестите). Според него това, което наблюдаваме сега е само началото: много е вероятно между 20 и 60 на сто от възрастните хора в света да се заразят в следващите месеци от коронавируса. В интерес на истината много малко от тях сериозно ще се разболеят и ще умрат, но световната икономика ще пострада твърде осезаемо.

До подобни негативни сценарий може да се стигне, ако властите не предприемат мерки по задържане на вируса: отмяна на всякакви обществени мероприятия, закриване на училища, повсеместно преминаване на работа по домовете, изолиране на всички хора с коронавирус или с подозрения за него.

Експерти изтъкват, че рискът пациент да умре от COVID-19 варира в зависимост от различни фактори: на каква възраст е той, какво е здравословното му състояние, къде се лекува…  Проучване, проведено от Китайският център за контрол и превенция на заболяванията показва, че коронавирусът е засегнал най-сериозно възрастни китайци със сериозни здравословни проблеми. Шансовете на човек да умре от болестта се увеличават с възрастта – тя е по-фатална при хора  над 50 и повече години. Застрашени са предимно мъжете, както и хората, които пушат.

https://golos.ua/images/items/2020-03/09/jr9B1542BWicPaQh/img_top.jpg

Впрочем коронавирусът вече разкри сериозни проблеми със здравеопазването дори в богати държави. Така Италия излезе на първо място в света по смъртност от COVID-19 – там умира всеки 20-ти от заразените или близо 5 на сто от прихваналите вируса в тази страна 7375 души. А непосредствено след нея се нареди една от най-могъщите държави в света –  САЩ: относителният дял на починалите от COVID-19 там е 4.03 на сто (броят на заразените е 603). В Китай тази цифра е 3.83 на сто, в Иран – 2.96 на сто. Еталон за добро здравеопазване се оказва Южна Корея: там е най-ниска смъртността сред заболялите от коронавируса – 0.68 на сто.

Същевременно се отбелязва, че при около 80 на сто от случаите със заразяване  на COVID-19 последиците са незначителни. А броят на болните от коронавируса най-вероятно е в пъти  повече от официалните цифри, защото при  много леки случаи хората не търсят лекар или болница за лечение.

Тъй като огнищата на коронавирус се влошават извън Китай, надеждите за неговото ограничаване стремително намаляват. Тедрос Аданом Гебрейесус заяви, че COVID-19 е „уникален вирус с уникални характеристики“. И темпото, с което той обхваща нови държави и хора, кара експертите на СЗО да предупреждават, че възможностите за неговото сдържане намаляват.

Ще трябва да приемем света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ни се иска да бъде. С неговите плюсове, но и с минусите му. И да се адаптираме към него.

В това число и към свят с коронавирус.