Чист въздух, спокойствие и невероятни гледки

Чист въздух, спокойствие и невероятни гледки

 

 

Градовете в света продължават да набъбват. В Делхи вече живеят близо 18 милиона души, в Шанхай, Мумбай, Лагос, Токио – по две Българии, в Пекин, Манила, Сао Пауло – по 12 милиона, в Сеул, Карачи, Москва, Джакарта, Истанбул, Бангкок – по около 10 милиона души…
У нас се очертава тенденцията София да се превърне в мегаполис: сега населението и надхвърля два милиона души, но всяка сутрин в града пристигат по свои дела други близо милион души от провинцията.

А не е далеч деня, когато постоянно живеещите в София ще надхвърлят и три милиона.
Хората отиват да живеят в големите градове у нас и по света по различни причини – заради професионално и социално израстване, образоване на децата, по-добро здравеопазване, повече възможности за приятно прекарване на свободното време…


Но като всичко друго и това си има своята цена. Да се живее в голям град става все по-трудно. В София например транспорта се задъхва, колите отдавна вече са се настанили не само по тротоарите, но и върху малкото останали зелени площи. Въздухът става все по-мръсен, животът все по-напрегнат, стреса стяга примката около врата ни.


Същевременно прекрасни кътчета в страната ни постепенно умират – съсредоточаването на ресурси в няколко града буквално обезлюдява огромни пространства. Хубави имоти остават със заключени порти, докато техните собственици се тъпчат по панелни апартаментчета в големия град. И най-вероятно нерядко сънуват къщите с градините, тихите и спокойни дни, прекрасната природа и чистия въздух, на които са се радвали доскоро в родните си краища.


Ей тези мисли минаха през главата ми, докато се запознавах с една любопитна история. Тя се развива в наше време в един от кантоните на Швейцария – Вале. И по точно в едно красиво негово село – Албинен. Тамошните власти предложиха определено нестандартно решение, как да върнат хората да живеят в него. Защото и Албинен се обезлюдява – сега в селото живеят само 241 души, от които едва 25 са под 20-годишна възраст.

Затворено е местното училище – седемте деца в селото ходят да се учат в съседния град. Повечето къщи са заключени – стопаните им се връщат за кратко само по време на отпуската си.
Идеята на властите: да се дадат пари на всяко семейство, което се съгласи да живее в селото им. На татко и мама да се броят по 21500 евро, а на всяко дете – по 8500 евро. Тези пари да се дават за построяване или закупуване на жилище в селото.


Но има изисквания. Родителите да не са над 45 години. Те трябва да живеят в селото най-малко 10 години. Имотът, който трябва да закупят или построят да не струва по-малко от 171500 евро.
А как ще си изкарват прехраната родителите, ако решат да се заселят в Албинен? В глобализирания и дигитализиран свят вече не е от значение дали живееш в голям град или малко селце – това не е пречка за упражняване на все повече професии.


А конкретно за село Албинен предимство е, че големи градове като Висп и Сион са на половин час пътуване с кола от него. Не е далеч и столицата Берн – пътя до нея заема по-малко от два часа.
Ако сте решили, че е дошло времето да се изнасяте към тихо, спокойно, красиво место, с кристално чист въздух, то не забравяйте за варианта Албинен – едно прекрасно планинско село на височина 1300 метра над морското равнище. Чист въздух, невероятни гледки, а само на шест километра от селото има и курорт с термални извори.
А още по-добре е да потърсите подобни прекрасни кътчета и у нас. Убеден съм, че има с какво да конкурираме Албинен…