Куфарът вчера, днес и утре

Куфарът вчера, днес и утре

Аз много обичам да се ровя из историята на разни предмети – тя не само нагледно ни разкрива, как работи креативното мислене, но за пореден път ни убеждава, че за човешкото въображение няма граници.
Да вземем куфара – един предмет без който почти не можем да си представим своя отдих или командировка. Но и той, както и останалите предмети, с които така сме свикнали, не е паднал от небето.
Преди да се появи куфара хората са си пренасяли нещата с различни средства – сандъци, торби, плетени кошници… Но с появата на автомобилите, влаковете, корабите това вече ставало все по-неудобно.
Щом има проблем, някъде на планетата ще се появи човек, който ще го забележи и ще предложи своето непознато дотогава решение. В случая този човек бил френския майстор по опаковане (една много престижна професия за 19 век) Луи Вюитон. Вместо разпространените до тогава обли чанти и сандъци, той предложил алтернатива: куфари с еднакви, твърди и плоски повърхности. Това позволявало, за разлика от закръглените им предшественици и огромни сандъци, те да се подреждат удобно един върху друг. Така дрехите и чупливите неща в тях се запазвали при пренасянето им.

 

Неговият наследник Жорж Вюитон не спирал да работи върху куфарите и да добавя нови ползи за потребителя. Така през 1876 г. се появява куфара на принципа на гардероба, който съдържа малки чекмеджета за съхраняване на дрехите. На пръв поглед много просто решение, но преди него никой не се бил сетил за него. Той изобретява и куфара с пет ключалки, всяка от която можела да се кодира – нещо немислимо за 19 век.
В полето на креативността не съществува завършено веднъж за винаги решение – винаги има възможност за още някоя и друга полза за потребителите. През 1972 г. Бернард Садоу получава патента за куфар с колелца. А идеята си задигнал от количка с колела, която видял на летище. Това било подарък за самотни дами – те вече можели да пренасят куфарите си. По-късно щура глава се сетила да направи и телескопична дръжка и куфара станал още по-удобен за придвижване.

Покрай куфарите се създава цяла самостоятелна индустрия, която да ги обслужва – един поглед към летището в Хелзинки:

И в наше време любопитни и вдъхновени, енергични и търсещи хора не спират да работят върху така познатия куфар. И да го преобразяват, като го правят все по-удобен и привлекателен за хората.
Така се появи и първия роботизиран куфар. Свързан е с приложение на смартфона ни, което определя във всеки момент местоположението ни. Това позволява на робокуфара да върви неотлъчно с нас. На практика с него ние не сме сами – имаме си компаньон, който ни е предан и спокойно може да му се доверим във всяка ситуация. Робокуфарът ще улесни пътя ни до работата, училището или летището.
Робокуфарът може да използваме и като своеобразен теглич – да влачи след себе си допълнителни куфари на колелца. Мощната камера, монтирана на него, му позволява да заснема нашите пътешествия. А според замисъла на създателите му, спокойно може да го използваме и за охрана на дома. Впрочем, ако непознат човек се опита да го задигне, робота ще включи звукова сирена и ще блокира движението си.