Късче щастие

Късче щастие

 

За да се привлече човек за една кауза и тя да стане негова кауза, могат да бъдат използвани различни средства. Да се организира пресконференция и да се разкаже за нея на журналисти. Да се осигурят публикации в печата. Да се поканят за беседа знаещи хора по радиото и телевизията. Да се поставят рекламни постери по билбордове или да се напускат брошури по пощенски кутии…
Честно казано това едва ли са достатъчно ефективни подходи в нашето дигитално време – по-вероятно е да досадиш на човека и да го откажеш от делото, към което искаш да го привлечеш.


Но съвсем друго ще е, ако се докоснат неговите емоции.
Норвегия е богата, спокойна, подредена държава, но и там има деца без родители, които са настанени в детски домове. А нищо не може да бъде сравнено с топлината, която дава на детето едно нормално семейство. Ето защо в Норвегия реализират програма за осиновяване на деца от детски домове. И властите биха искали, колкото се може повече семейства да подкрепят благодорната им кауза.
Затова от Управлението по делата на децата, семейството и младите хора на Норвегия, решиха да се обърнат към местната агенция за публична комуникация Kitchen Leo Burnett. Поставиха и за задача да популяризира тяхната програма за подкрепа на децата с проблеми.


В агенцията не работят случайни хора. Те са наясно, че в наше време, за да привлечеш вниманието на човека, трябва да докоснеш сетивата му. И затова създадоха историята за момчето от приемно семейство, което идва на училище без закуска. То е гладно, но му е и страшно неудобно в междучасието, когато всички деца изваждат кутиите си с храна, а само неговата е празна. Затова детето излиза от стаята, броди по коридорите, убива времето при фонтана с вода.
А когато се връща в класната стая, то забелязва в своята кутия за храна много вкусни неща.
Оглежда се и разбира, че всеки от съучениците му е споделил с него част от своята закуска.
Клипът бе качен във Фейсбук и досега вече е гледан от над 12 милиона души!
Тази история ни убеждава в простичката истина: печели общуване, което не ни се натрапва, а в състояние да докосне сърцата ни.
И така да ни дари късче щастие.