Любовна история, красива като приказка

Любовна история, красива като приказка

Едва ли има друга тема, за която хората толкова много да са писали, рисували, композирали, снимали, от тази за любовта. Поети и художници, музиканти и драматурзи, учени и обикновени хора – всички са изпитвали душевни терзания, свързани с обекта на своята любов.
Но тя така и продължава да си остава неразгадана тайна. Ето само някои от възможните тълкувания на това неизразимо чувство.
Любовта влияе на мозъка ни подобно на  наркотик, обясняват невролози. Когато тя ни е споходила, ние сме в неописуема еуфория. За да се влюбим е достатъчна една пета от секундата и за това време ще се активират 12 области на мозъка ни. Ако сексуалното ни влечение е свързано с мозъчни центрове, които контролират нашата жажда и глад, то романтичните емоции активират онези негови участъци, които отговарят за различни пристрастия.
За анестезиолози – хора, които се борят с болката, любовта е най-мощното болкоуспокояващо средство, защото тя рязко увеличава хормона окситоцин.
Кардиолози споделят, че когато влюбени се гледат един друг в очите, биенето на техните сърца се синхронизира. А стреса от загуба на любов е в състояние физически да увреди сърцето.
За китайския мъдрец Конфуций да обичаш нещо, означава да искаш то да живее.
За Гьоте любовта е непреодолимото желание да си непреодолимо желан.


Мишел дьо Монтен – френски писател и философ, автор на “Опити”, ще напише за любовта следните редове:
– Ако ме принудят да кажа защо го обичах , мисля, ча това може да се обясни само с такъв отговор: “Защото това беше той, защото това бях аз.”
Според германския психоаналитик, философ и психолог Ерих Фром любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, тя е изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.
А тази история звучи като красива приказка, но е самата истина. Преди да ви я разкажа няколко реда за Индия и нейната кастова система. Идеологията на хиндуизма дели хората на четири касти: най-висшата – брамини (свещеници), кшатрии (военни),  вайшии (търговци, земеделци, занаятчии), шудри (обслужват първите три касти). Но освен тях съществува още една група – тази на далитите (угнетените). Те са около 170 милиона души – над 16 на сто от населението на страната. В Индия ги наричат “нечисти” – хора, които не могат да бъдат физически докосвани. Въпреки известен напредък, традициите са много силни и днес далитите си остават най-дискриминираните хора в Индия –  отлъчени са от обществото, живеят в гета и невероятна мизерия, заети с възможно най-мръсната работа, постоянен обект на всевъзможни насилия. Около 90 на сто от най-бедните индийци са далити, а техните деца най-вече са неграмотните в Индия.
Точно от тази отлъчена от обществото група на недокосваните, е и Прадюмна Кумар Маханандиа. Но той има късмета да се роди с дарба на художник. Това му отваря през 1971 година и вратите на колеж за изкуство в Делхи. Още като студент за него вече се говори, че е отличен портретист. Прадюмна започва да получава поръчки, както от състоятелни индийци, така и от чужденци.

Славата му на майстор в рисуването на портрети достига и до 19- годишната шведка Шарлота фон Следвин, която е студентка в Лондон. През 1975 г. тя пристига в Делхи и в продължение на седмица Прадюмна я рисува. Тогава между тях пламва любовта и двамата сключват брак.
Но Шарлота трябва да се върне в Швеция, а на Прадюмна му остават още три години до дипломирането. През тези дълги месеци на раздялата те си общуват единствено с писма.
Прадюмна се дипломира, но няма пари да заплати пътя до Швеция. Шарлота настойчиво му предлага да поеме разноските по пътуването, но гордия индиец е категорично против. Той продава всичко, с което разполага, за да си купи един велосипед на старо.

И поема дългия път от Индия до Швеция – с почти празен джоб и с едно колело. Прекосява Афганистан, Иран, Турция, България, Югославия, Германия, Австрия, Дания… През тези пет месеца въртене на педалите, преживява какво ли не – гладува, спи където намери, сам ремонтира старото си колело, което често се поврежда.
Но постига целта си и пристига в Гьотеборг – втория по големина шведски град, където живее неговата любима.

Днес Прадюмна и Шарлота са пораснали хора, родители на две деца. А Прадюмна освен, че е много популярен художник, е и посланик на индийската култура в Швеция.
Боливуд подготвя филм за Прадюмна и Шарлота и тяхната любов.За тази красива история, която ни убеждава: живота не се мери с парите в банковата ни сметка, а с моментите, които спират дъха ни…