Мислете сто години напред: част 1

Мислете сто години напред: част 1

 

 

Скоростта с която се извършват промените днес е направо шеметна. Неща, които сме очаквали да се случат след десетилетия, вече са реалност и дори немалко от тях вече са остарели. Изкуствен интелект, робототехника, интернет на нещата, нано- и биотехнологии, квантови компютри, 3D печат, облачни услуги – това е само част от един съвсем реален днешен свят. И за който повечето от нас се оказваме неподготвени.


Но най-страшното е, че не си даваме сметка за това, което предстои да се случи с децата ни. Ако в тяхното образование не настъпят много скоро кардинални промени, то бъдещето им няма да е радостно. Нещо повече – те могат се окажат и без бъдеще. Причината за това е, че те няма да притежават най-важното качество, без което е невъзможно оцеляването им: конкурентоспособност.


Факт е, че повечето от нашите деца се готвят за професии, които утре просто няма да ги има. А тези, които ще останат, няма да имат нищо общо с днешните ни представи за тях.
Ако на някои му се струва пресилено мнението ми, то е добре да се запознае с докладите на експерти от Програмата за международно оценяване на 15-годишни ученици (Programme for International Student Assessment – PISA). Те не са секретни, а извода в тях обобщен в едно изречение е: качеството на образованието в българските училища е трагично!


У нас в последните три десетилетия точно в сферата на образованието се забелязва съществена промяна на традиционни ценности: от учене за знания се премина към дипломиране. В личен план тази стратегия се оказва самоубийствена: ако човек е заинтересован от получаването на диплома, но не и на качествени знания, то той със 100 процентова сигурност ще е излишен и ненужен на трудовия пазар.


В интерес на истината учебните програми не само в училището, но и в университета се нуждаят от сериозни изменения. Тези дни случайно ми попадна дисертационен труд на млад колега, който се готви да става доктор на науките. В него открих страници, посветени на технологичните промени, които колегата коректно цитираше от книга на български автор.

Проблемът бе, че книгата е издадена в началото на новото хилядолетие. Ако си беше направил труда да погледне през прозореца, колегата може би щеше да забележи, че навън е 2017-та година. И че технологиите, описани в книгата, от която той черпи своите аргументи, са били вече остаряли още в същата тази година, когато тя е била издадена.


Ако това може да ни поуспокои, проблеми с подготовката на децата за утрешния ден има и в много други държави. В публикуван доклад на Британското кралско дружество (RS – аналог на национална академия на науките) се прави извода, че половината британски ученици не се подготвят за бъдещето.


Има се предвид, че те не изучават програмиране, а около 30 на сто от свободните места за учители по информатика остават незаети. Според авторитетни британски учени още по-лошо е, че работещи учители не разбират, на какво да учат децата. Те преподават знания, които безнадеждно са остарели.


Учените от RS са на мнение, че правителството трябва да вложи не по-малко от 60 милиона лири само за компютърно образоване на учителите. Това е десет пъти повече отколкото е сегашния бюджет. Но ако не го направи, Великобритания завинаги ще изостане от другите страни в изкуствения интелект, робототехниката и машинното обучение, смятат британските учени.
Възниква, обаче и друг проблем: не е изключено преминалите преквалификация учители да пожелаят и сами да започнат работа като програмисти – заплащането там е в пъти повече от това на учителя.