Мислете сто години напред: част 2

Мислете сто години напред: част 2

 

 

Полезно е да се види, как в някои страни решават проблема с подготовката на децата си за епохата на Четвъртата индустриална революция. В Китай например се налага разбирането, че умението да се създават компютърни алгоритми е аналог на английския език: той позволява на човека да общува с хора от различни страни, а програмирането му помага да разбира машините.

Затова в тази велика държава сега се влагат огромни ресурси, за да се направи езика на програмирането така естествен, както и знанието на английски. През 2013 година Китай е изразходвал за образование една четвърт от сумата, която са харчели САЩ. Днес Китай дава за обучаване на децата си 30 на сто повече, отколкото в САЩ!

В тази четвърта по големина, но вече превръщаща се в първа сила в света страна се смята, че ако детето започне да се занимава с алгоритми и програмиране в горните класове на училището, а не на 3 години, то вече е загубило шансовете си – няма да е конкурентно на тези, които идват след него.


В Япония пък установиха, че пазара на дронове и роботи в следващите пет години ще нарастне с 600 процента и ще има остър недостиг на инженери, подготвени да работят с тях. Затова спешно предприемат промени в учебните програми на малките деца. Те ще изучават как да управляват дронове и да ги ремонтират, основи на програмирането и робототехниката.

От 2020 година програмирането става задължителен предмет в началното училище на тази страна, от 2021 година – в прогимназията, а от 2022 година – в гимназията.
В интерес на истината още през 2000-та година програмирането стана задължителен предмет за учениците в горните класове на Израел.


В САЩ и Канада наблягат и на геймификацията в училище. На основата на знаменитата видео игра “Цивилизацията” там децата ще се учат критично да мислят и да приемат решения, да изследват икономика, дипломация, военни действия, култура…
Съвремените технологии ще са унищожили милиони работни места по времето, когато днешните деца от началното училище, се появат на трудовия пазар.

Вярно, ще възникнат нови възможности за професионална реализация, включително и такива, които днес не можем да си представим. Единственият проблем е, че ако разчитаме на днешното училище да подготви децата ни за тях, ще сгрешим: то, движещо се все още по инерция, не ги подготвя. И колкото и да звучи некрасиво ще трябва да се доверим на истината, прозвучала в една от любимите ми книги – “Златният телец” на Иля Илф и Евгений Петров:
– Делото за помощ на давещия се е дело на давещия се!


Разбира се, няма да е правилно, ако предполагаме, че в утрешния автоматизиран свят само програмирането ще гарантира успеха на порастналото дете. За да има то желаното бъдеще трябва да овладява и други фундаментални навици и качества – като критично мислене, умения за работа в екип, за решаване на проблеми, да е креативно. То трябва да е в състояние да се ориентира и адаптира към постоянно и динамично променящия се свят.

Да разбира връзката между различните факти и да владее състемния подход – да умее да свързва в една цялостна схема отделните късчета информация, на които непрекъснато ще попада.
Трудовият пазар утре ще се нуждае от хора, които умеят да мислят в перспектива, да селектират различни алтернативи и да се отказват от едни подходи в полза на други. Да четат между редовете и което е най-важно – да умеят да подлагат на съмнение прочетеното.

Да имат гъвкав и комбинативен ум, способен да генерира нестандартни хрумвания, полезни за другите. Да са хора с развита  потребност от непрекъснато обучение през целия им живот. Да имат не само развит разум, но и емоционална интелигентност – да са способни на съпреживяване на обкръжаващите ги.
Или програмирането само по себе си съвсем не е достатъчно за да подготви детето за предизвикателствата на бъдещето. Но то им е нужно за да разбират все по- умните машини и да са в състояние да си сътрудничат с тях.


Има една китайска поговорка, която много обичам:
– Ако мислите за един ден напред – вземете си храна! Ако мислите за една година напред – посадете дърво! Но ако мислите за сто години напред – образовайте децата си!
Нека да не мислим за ден или година напред, а да помислим за века, в който децата ни ще изживеят своя живот.
Да ги подготвим за успешна реализация в него е не само наше задължение – то е и нашето щастие.