Напитка, която ни прави здрави и щастливи

Напитка, която ни прави здрави и щастливи

 

 

 

Задават се хубави празници. А откакто се помним на отрупаната с вкусотии трапеза, която ги съпровожда, трябва да има и кана с вино. И това не е случайно – тази божествена напитка ни дарява не само добро настроение – тя укрепва и здравето ни.
Нашите предшественици са приписвали на виното от грозде чудесното свойство да изцелява от всички болести. Виното е служило като антибиотик, било е средство за обезболяване, за снемане на напрежението. Използвали са го за промиване на рани и кожни язви.

То е давало на хората енергия, сгрявало ги е в студени дни, подобрявало е храносмилането и е стимулирало апетита им. Интересно е твърдението в Талмуда (запис на религиозни обсъждания на еврейски закони, етика, легенди и истории), че там където липсва вино, са необходими лекарства.
В древен Китай виното е било на особена почит. Китайците забелязали, че то подобрява храносмилането и настроението и стимулира вътрешните жизнени сили (“ци”) на човека.
Лечителите във Вавилон включвали виното в процедури за очистване на организма от натрупаните в него вредни вещества.


В древен Египет тамошните магьосници прибавяли вино в различни лекарства, ползвали го за усилване на апетита, за лечение на астма, за промиване на рани…
В Тибет добавяли във виното различни билки, с което лечебните му свойства нараствали. Хората вярвали, че виното усилва жизнената топлота, утолява жаждата, укрепва съня и ги прави находчиви.


Като лечебно средство виното е използвано при обсадата на Троя. Омир споменава имената на двама лекари, които са давали вино на ранените и са го прилагали при превръзване на рани. Оценката на поета е, че виното дава на човека “и бодрост, и здравина”.
И в Древен Рим на болните или ранени войници са давали вино. По време на завоевателните походи в порциона на войниците то редовно е присъствало, защото то било далеч по-безопасно от водата.


Лечителите в миналото са сравнявали ползата от виното с могъществото на боговете и затова то е било много важно лечебно средство в техния медицински арсенал. Към него те прибавяли билки, подправки, смоли, използвали го като основа за много растителни настойки. Виното се е прилагало, като ефективно обезболяващо средство, за решаване на проблеми на стомаха, за избавяне от тъга и печал…


Великият персийски философ, поет и лечител Ибн Син Абу Али – Авицена, живял около 980-1037 г., е препоръчвал виното за предпазване от болести и общо укрепване на организма.
С особено уважение към виното се отнася и древногръцкия лечител и един от основоположниците на античната медицина Хипократ ( 460-377 г. пр.н.е.).

Той е смятал, че то по един удивителен начин съответства на природата на здравия и на болния човек. За Хипократ виното е дар от боговете на човека, който е способен да го потребява съобразно своя темперамент и със здрав разум. Великият лечител е определял виното като безценно при възстановяване на силите на възрастни хора.
Знаменитият Гален (130-200 г.) – гръцки лекар, практикувал в Рим през втората половина на ІІ в., трудовете на който са оказали изключително влияние за развитието на медицината, също се е възхищавал на качествата на виното.

И той, както Хипократ е препоръчвал виното като антисептик при обработването на рани, а също и за ограничаване симптомите на треска и лечението на много стомашни разстройства. И двамата са изтъквали, че виното е особено полезно за храносмилателната система на човека.
Години и векове отлитали, а изумителните качества на виното за укрепване на човешкото здраве и дълголетие, са били преоткривани от лекари и учени.

Съхранен е колективен труд на медицинската школа в Солерно, който е бил предназначен за ранения херцог Роберт, син на Вилхелм Завоевателя. В него има много страници, посветени на лечебните свойства на виното.
В ХVІ век италианеца Балтазар Пизанели, специализирал се на медицински теми, отбелязва, че особено за възрастните хора е полезно да включат в менюто си вино. Причината: постоянното намаляване на природната топлина, свойствено за тях, изисква допълнително сгряване.


Луи Пастьор (1822-1895 г.) е велик учен, на когото сме задължени за появата на противобясната ваксина и пастьоризираното мляко, за развитието на медицинската микробиология и учението за имунитета, за обезаразяването и създаването на различни методи за стерилизация и т.н. Той е бил убеден, че виното е най-здравословната и най-хигиенична напитка.


А знаменитият английски микробиолог Александър Флеминг (1881-1995 г.), експерт в области като бактериология, химиотерапия, имунология, откривател на пеницилина (1929 г.), лауерат на Нобелова премия (1945 г.) и пр., е казал, че пеницилина може да излекува хората. Но да ги направи щастливи може само виното.


Божествената напитка премина изпитанията на времето. Днес изследователи от различни организации, благодарение на съвременни технологии, откриват нови доказателства за невероятния здравословен потенциал, заложен в истинското вино от узряло грозде.
Затова чашата с прекрасната напитка трябва да е на трапезата ни. За да ни помага да бъдем здрави и щастливи.