Невидимите граници

Невидимите граници

 

 

 

Да откриеш човешка потребност и да предложиш нестандартен начин за нейното задоволяване, е най-сигурния начин да си осигуриш успех. Във всяка област – от производството на компютри до консерви.
За фермери по цял свят един сериозен проблем е очертаването на границите на техните имоти. Те дават немалко средства за изграждане на огради на своите пасбища например. При това веднъж построени, те се нуждаят от поддръжка – бури и животни ги трошат, трябва да се боядисват периодично и т.н.


Като се сетиха за това едни симпатяги в Норвегия се запитаха: а защо въобще са нужни огради? Та те са неща от една отдавна отминала епоха. В нашия дигитален свят е къде по-ефективно вместо телени мрежи или дървени заграждения да използваме виртуални граници.

Те ще ограничават движението на животните само в очертанията на частните имоти.
И се появиха техните “умни нашийници”. Поставят се врата на животните и чрез приложение за смартфон техния стопанин управлява поведението им.

Той може във всеки момент да знае, къде те се намират – нашийниците са снабдени със система GPS. А ако се случи нещо непредвидено, той незабавно получава съобщение на смартфона си.
Посредством мобилно приложение фермера буквално “нарисува” виртуалните граници на пасбището. Ако животното се приближи твърде близко до невидимата ограда, нашийника незабавно го предупреждава – с помощта на звуков сигнал и вибрации.

След това то получава и лек електрически заряд. След няколко такива опита животните свикват с границите и започват да пасат само в очертаната от фермера зона.
Освен GPS към нашийника има слънчева батерия, с която се попълва запаса от енергия, който е изразходван през работния ден.
В Норвегия подобни нашийници (Nofence), ползват вече 120 фермера – продадени са около 1200 броя. Първоначално са използвани само за кози, но вече се поставят и на едър рогат добитък.


Компанията Nofence наскоро осъществи краудфъндингов проект за привличане на средства. Идеята им явно се харесва на хората – много бързо бяха събрани около 184000 евро, което е с 20 на сто повече от планираното.

Но кой знае защо тази идея буди у мен и известна тревога. Представям си как работодатели, вманиачени на тема контрол на служителите, ги въвеждат във фирмата си. Идваш на работа, поставяш си нашийника и той ти определя, какво можеш и какво ти е забранено да вършиш, докато си в сградата.


Или властимащи, които чрез подобни виртуални граници могат много лесно да ни управляват. Приемат си в парламента един такъв закон – всеки гражданин с нашийник с дистанционно управление. И така ни очертават пространството, в което имаме право да действаме. Позволим ли си да нарушим виртуалните граници следва електрически заряд. А ако това не помага незабавно пристига екип от корпус за бързо реагиране. Хем евтино, хем ефикасно. И в държавата ще настане пълен ред…


Ей такива едни мисли се въртят из главата ми понякога. Но не знам точно докога те ще се появяват: за такива като мен – неправилно мислещи, вече са разработени специални чипове. И може би не е чак толкова далеч деня, когато ще ни ги имплантират във фабрики за съгласие.
И тогава вече ще мислим само правилно.