Послушни и нахранени или „неправилно“ мислещи и гладни

Послушни и нахранени или „неправилно“ мислещи и гладни

https://2.bp.blogspot.com/-DM3iq4SYfhQ/WPh6FbQ_cKI/AAAAAAAAAQc/M3GoX8MQrI87qqkKJAoYS3AElv3rVuREgCLcB/s320/11.jpg

Нов скандал с влиятелна персона привлича вниманието ни. В интервю за БНР вицепремиерът и министър на вътрешните работи Бойко Рашков сподели мнението си за една от най-големите медии у нас – bTV. Според него от участието си в нейно предаване той е видял „каква не трябва да бъде журналистиката“. И е преценил, че „вероятно начинът, по който Гавазова и партньорът й (Биляна Гавазова и Златимир Йовчев – бел.м.) водеха предаването, е доходна дейност“. Вътрешният министър каза, че е чувал указанията, които са им давали в слушалките, какво точно да го питат. При това те са били толкова мощни, че журналистите не са долавяли неговите отговори и затова са му задавали един и същи въпрос по няколко пъти. „Не се учудвам, че България е на 112 място по свобода на словото. Ако съм собственик на тази телевизия, веднага ще ги отстраня от воденето на предаването“, категоричен бе г-н Рашков.

От гледна точка на публичният му имидж  като вицепремиер и вътрешен министър, определено споделеното от него в ефира на БНР, независимо дали е истина или не, е груба грешка.  Не само защото отсега нататък този телевизионен канал „под лупа“ ще следи и интерпретира, както си иска всяко негово действие. Но той ще бъде атакуван и от страна на повече, отколкото би му се искало да има представители на професионалната  журналистическа общност. Това се случва впрочем навсякъде другаде и не от днес – позната е нашата поговорка  „гарван гарвану око не вади“. Или другояче казано „нашите“ няма да ги изоставим, дори и да грешат.

Но има един проблем: журналистите не са като всички останали – не случайно ги наричат „четвъртата власт“. Те разполагат с най-мощни арсенали от средства, с които могат да манипулират и модифицират общественото мнение, както им е изгодно или по-точно – както им е наредено. Особено, когато сред неговите носители преобладават групи, които – меко казано, не са наясно с твърде много неща от живота. Те не само, че нямат критично мислене, но и се затрудняват въобще да мислят. А това означава, че е безкрайно лесно да се промиват  мозъците им. Особено пък, когато става за министерство като вътрешното – не са чак толкова много хората, които  са позитивно настроени към него. Това се случва у нас, но също и в САЩ, в Европа… Във  Франция например,  натрапваната от различни официални и неправителствени организации ненавист към полицията, в духа на прословувата американска „политическа коректност“, накара 95 почетни полицейски служители да напишат открито писмо до президента на страната. Подкрепиха ги над 35000 души.

Г-н Рашков дълбоко греши и когато отправя персонална критика към телевизионните водещи. Той би трябвало да е наясно, че те нямат никаква вина за поведението си – в тази телевизия те могат да работят само, ако стриктно следват правилата, които са определени от нейните собственици. Възможностите им за импровизация по време на интервю са крайно ограничени, особено пък когато става дума за хора, натоварени с власт. Така, че апелът му към собствениците на  bTV водещите да бъдат отстранени от ефир, е напълно безсмислен – това означава те да се самоотстранят. Телевизионните водещи, независимо дали са талантливи, ерудирани, обаятелни и пр., имат твърде ограничена свобода за действие – така, като всеки друг наемен работник на работното си място.

https://s17054.pcdn.co/wp-content/uploads/2018/06/LikeTVTooMuch_1200.jpg

Излиза, че като човек натоварен с властови правомощия, г-н Рашков извърши буквално самоубийствен жест относно публичната си репутация. Медиите едва ли ще му простят казаното от него,     докато той е на власт.

А що се отнася до същността на днешната българска журналистика, ще трябва да се съгласим с вътрешния министър: тя е в криза и отдавна е загубила доверието на значителна част от потенциалната си публика. Впрочем тя не може и да бъде друга: в света, в който ни изпратиха, тя неизбежно  следва един единствен модел на своето развитие: американският. Твърде много са доказателствата, че страната ни е на пряко подчинение от САЩ. Дори първите срещи на новия служебен премиер (и на трима негови ключови министри – на отбраната, външните работи и икономиката) бяха точно с американския посланик у нас. Въпреки недостига на информация за тях, не е трудно да се досетим – били са им дадени ясни указания за действията им в следващите месеци до изборите.

Но влиянието на Америка в нито една друга област от нашия обществен живот не е така силно, както  при медиите. Американският модел на журналистика се изучава и сляпо следва от студентите по журналистика в нашите университети. Стотици наши журналисти са били обучавани в САЩ, а всяка нова година други техни колеги летят за там. Никак не са малко журналистите на ключови позиции в „български“ медии (съзнателно поставям кавички в определението – най-големите медии у нас директно или косвено,  изцяло или със сериозен акционерен дял,  са под контрола на американски компании) са финансирани по най-различни американски проекти.

А каква е  журналистиката на днешна Америка  може да узнаем от сериозни тамошни източници. Една от най-авторитетните американски организации е  RAND Corporation. Нея често я наричат „фабрика за мисли“, защото работата и е да се занимава със сериозни, задълбочени изследвания. В екипа и са най-авторитетни хора от света на науката – сред сътрудниците и има над 30 нобелови лауерати. Експерти точно на RAND Corporation осъществиха проучване, което нарекога „разпад на истината“. В него те анализираха съдържанието на 15 най-големи американски печатни, електронни и онлайн медии, като The New York Times, Washington Post, CBS, NBC, ABC, CNN, Fox, Politico, The Blaze, Buzzfeed, The Daily Caller, The Huffington Post и др. В резултат на това голямо проучване учените от RAND Corporation стигнаха до извода: американската журналистика става все по-субективна и пристрастна! В нейното съдържание вместо факти доминират мнения, насочени да въздействат върху емоциите на публиката.

Джефри Сакс (роден е през 1954 г.) е професор от Колумбийския университет, който нееднократно е бил в класацията на стоте най-влиятелни личности в света на списание „Тайм“. В своя публикация той характеризира американската телевизия като най-важният разпространител на корпоративна и политическа пропаганда в страната. Проф. Сакс припомня, че в САЩ тя почти изцяло е в частни ръце и собствениците и получават огромни печалби от натрапчива реклама, която кара зрителите да купуват ненужни им стоки и услуги. Но същото се отнася и за политиката: за проф. Сакс американските политици са се превърнали в търговски марки, опаковани подобно на закуски от зърнени продукти. Телевизията може да продаде на затъпяващото население всеки политик и всяка идея, стига да я „опакова“ лъскаво и да я предложи атрактивно. В САЩ всички пътища към властта минават през телевизията, а достъпа до нея зависи от наличието на страшно много пари. Тази проста логика е предоставила американската политика в ръцете на богатите, които влияят върху нея, както никога преди. Даже войната може да се поднесе като стока, така както това направи администрацията на президента Джордж Буш с войната в Ирак. Тя бе рекламирана изцяло в духа на телевизионната реклама – като едно богато на цветове зрелище. За проф. Сакс последиците от гледането на американска телевизия са производство на нация от видиоти. Според него това би трябвало да е предупреждение към другите страни, пожелали да следват този модел на журналистика.

https://www.residentialsystems.com/wp-content/uploads/2020/02/Network-Use_GettyImages-904539374-scaled.jpg

Зад красивите приказки за  „свобода на словото“, „обективно и плуралистично отразяване на новините“, работа само „в интерес на своята публика“, недопускане на „дезинформация“, „независимост“, „обективност“ и пр., се крие една сурова реалност: медиите у нас са под железен контрол от страна на олигарси и политици – наши, но и чужди! И той не само, че не намалява а още повече се затяга: собственици на медии, рекламодатели, всевъзможни държавни и частни пиар-структури осъществяват все по-строга цензура върху дейността на журналистите. Нещо повече: те тепърва ще изпитат върху себе си и безумието на летящата от Америка към нас „политическа коректност“.

Макар, че няма да е честно, ако не признаем: на журналистите все пак е предоставено правото сами да решават дали да бъдат послушни, за да запазят работните си места и да са нахранени, или да предпочетат да са  свободно мислещи, но гладни.

Изборът си е само техен.