Неизлечимо болни ли са родните университети?

Неизлечимо болни ли са родните университети?

Една от най-престижните класации на най-добрите висши учебни заведения в света, е тази на британската компания Quacquarelli Symonds (QS). Нейният QS World University Rankings използва различни критерии при оценката на университетите – качество на преподаване, изследователска дейност, възможности за намиране на работа след приключване на образованието, международен престиж и др. Ползата от нея е, че кандидат-студентите могат да направят не хаотичен, а информиран избор за това, къде могат да получат качествено образование. За да им помага то после в тяхната социална и професионална реализация.
Внимателното запознаване с QS World University Rankings за по-голям период (класацията започна да се изготвя през 2004 г.), може да ни даде полезна информация и за състоянието на родното висше образование. При подготовката и QS анкетира не само десетки хиляди авторитетни преподаватели в света, но и работодатели. За нея са недопустими така присъщите за нашите географски ширини пристрастия, корупция, шуробаджанащина, натиск и пр.
В QS World University Rankings от 54 родни висши учебни заведения, присъства само едно – Софийския университет “Св. Кл.Охридски” (СУ). Сам по себе си този факт е показателен за това, дали си струва човек да учи в останалите. Но да не бързаме с аплодисментите: оказва се, че и най-старото наше висше учебно заведение, не е подминато от дълбоката криза, устойчиво настанила се в родната образователна система.

В QS World University Rankings за 2014/2015 година СУ е на 651 място. През следващата 2015/2016 година той отива на 701 място. През 2017 г. СУ е в “почетната” група от 701 до 750-то място. В класацията за 2019 година СУ продължава да губи рейтинг и се оказва в групата между 801 и 1000 места.
За всеки случай да хвърлим поглед и на друг авторитетен рейтинг – този на британското издание Times Higher Education, който се прави с участието на информационната група Thomson Reuters. Неговият THE World University Rankings за 2019 г., категорично изпраща СУ в групата след 1001-те висши училища в света.
Защо се случва това – в световните класации за най-добри университети да няма наши? И единственото изключение – СУ, с всяка година да губи заемани позиции?
Наскоро споделих някои свои наблюдения за състоянието на висшето образование, натрупани в продължение на 34-годишната ми работа във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на СУ. Публикацията ми “Званията изместиха знанията”, поставих и на страницата на ФЖМК във Фейсбук. Оттам тя незабавно бе изтрита. Само, че хората, които по стечение на обстоятелствата днес властват във ФЖМК забравят, в кое време се намираме. Инкриминираният от тях материал “Званията изместиха знанията”, привлече вниманието на над 50000 души в мрежата, стотици бяха хората, които го споделяха. Фактът, че той продължава да се чете и коментира, свидетелства най-вече за тревогата на много наши съвременици от състоянието на родното висше образование.

Тук ще си позволя и още едно отклонение – ще се позова на един от големите учени на нашето време – Насим Талеб, автор на знаменития бестселър “Черният лебед”. В свое интервю неотдавна той подчерта разликата между интелектуалците и така презираните от тях “бачкатори”. За него точно интелектуалците не разбират, какво става в света. Докато хората, които не си изкарват прехраната с интелектуален труд, всъщност са експерти, защото са непосредствено свързани с реалния свят. Те взаимодействат с него и затова имат критично мислене, от което са лишени много образовани хора. Това обяснява защо интелектуалци често са необяснимо склонни да се мотивират от безумни идеи, които нямат никакво отношение към действителността. Те получават информация не от обкръжаващия ги свят, а от списания, книги, впечатляват се от различни и често фалшиви авторитети. За Насим Талеб най-страшната патология на нашето време, е точно тази загуба на връзката с реалността. “Днес съществува цяла класа некомпетентни псевдоексперти, които си мислят, че са компетентни”, изтъква той.

Впрочем доказателство за това, колко прав е Насим Талеб, е и невероятния скандал, който наскоро се разгоря на Запад. За него вече разказах в статията си “Знаете ли, каква е сексуалната ориентация на вашето куче?” Прегледайте я, за да се уверите, как липсата на критично мислене пречи на “учени” да оценяват реално света и това, което се случва в него.
Позволих си това позоваване на знаменития теоретик и практик, сам направил своите милиони долари, защото той сочи една от основните причини за упадъка на родните университети. Ножицата между реалността и представите за нея в главите на все повече университетски преподаватели, независимо от възрастта им, непрекъснато се разширява. Множат се преподавателите-нарциси, въобразяващи си, че са експерти едва ли не по всичко. Опиянени от своите титли, които в последните години у нас се получават с невероятна лекота и всевъзможни хитрости, те си живеят в своя измислен свят, загрижени единствено от това, как да увеличават доходите си. Престават да следят най-новото в проблемната област, в която се реализират и не си дават сметка за това, колко динамични са измененията в света днес.

Пример за това е появата на една нова специалност във ФЖМК – “Комуникационен мениджмънт”. В нея за учебната 2018/2019 година бяха приети и първите студенти. Поне за мен тя не е нищо друго, освен един абсурден проект, който обслужва интересите единствено на малка група хора във ФЖМК. Нейната поява свидетелства за това, как преподаватели, изолирали се от процесите, течащи днес в света, прахосват държавни средства и тези на студентите. А последните пък не си дават сметка, че просто ще им загубят четири години от живота – реална полза от времето, прекарано във ФЖМК, те едва ли ще имат. Ще изучават овехтели предмети, които са нужни единствено на някои преподаватели, за да укрепят позициите си във ФЖМК и да максимализират печалбите си.
За “концепцията”, върху която е построено това чудо, наречено помпозно “Комуникационен мениджмънт”, е показателен следния случай. През пролетта на 2018 г. участвах в курс за кандидат-студенти във ФЖМК. На срещата ми с младите хора те ми разказаха нещо любопитно. Преди мен при тях са се появили “двама господа” (така ги характеризираха те) от новата катедра във ФЖМК. Близо два часа те са рисували пред тях едно прекрасно бъдеще, в което ще се окажат, ако запишат “Комуникационен мениджмънт”. Двамата господа са били категорични: безсмислено е младите хора да кандидатстват други специалности във ФЖМК, защото в новата ще се изучава всичко онова, което и в останалите. Но най-важното предимство, което те непрекъснато са изтъквали пред кандидат-студентите е, че за разлика от журналистика, пиар и книгоиздаване, в най-новата специалност ще се влиза без никакви предварителни изпити. Просто отиваш и се записваш. И точно така бяха приети студентите по “Комуникационен мениджмънт” за тази учебна година.
Родните университети сами са си виновни за състоянието, в което са се оказали. Фабрикуването на специалности и учебни предмети, съобразени единствено с интересите на едни или други “наши” хора, преследването не на качество в преподаването, а на брой записали се студенти, непознаването и пълното игнориране на изискванията на пазара на труда, няма начин да не ги “разболеят”. В родните университети студентите получават всичко друго, само не и нужните на нашето време знания, умения и навици. Те не се учат, как да бъдат креативни, да имат критично и гъвкаво мислене, да умеят да виждат общата картина и на тази основа да предлагат непознати решения, да са способни да отстояват собствената си гледна точка и т.н. Истината е, че в нашите университети почти няма и кой да ги научи на всичко това. Там все по-често звучат празни приказки, четат се безумни “теории”, цари скука и досада.
Затова родните университети ще продължават да произвеждат никому ненужни бакалаври и магистри. Докато бъдещите кандидат-студенти не разберат това и не потърсят тяхната алтернатива.
А нея винаги я има.