Некомпетентни, но алчни хора на власт ни обричат на глад

Некомпетентни, но алчни хора на власт ни обричат на глад

https://www.thetimes.co.uk/imageserver/image/methode%2Ftimes%2Fprod%2Fweb%2Fbin%2Fe502ca46-3290-11e8-b10c-795428ac06a8.jpg?crop=3441%2C1936%2C0%2C179

Заплахата от все по-високи цени на хранителните продукти е напълно реална. Скоро все повече хора и у нас ще си лягат гладни. Те няма да имат възможност да си купят храна заради непоносимо високите за техните възможности цени. Други ще забравят вкуса на любими продукти – те ще се изправят пред избора  дали в дома им да бъде светло и топло или хладилника им да е пълен с вкусотии. Но ще има и хора  с добри доходи, които ще  бъдат разочаровани, защото се очертава и дефицит на хранителни продукти.

Истината е, че проблемът с твърде високия ръст на цените на храните не е само наш, а световен. Това сочат и най-нови данни на   Организацията на ООН по храните и земеделието (ФАО). През септември т.г. техният индекс е бил с 1.2 на сто повече спрямо  август и с 32.8 на сто по-висок в сравнение със септември 2020 г. (индексът проследява месечните промени в международните цени на често търгуваните хранителни стоки). Индексът на зърнените култури на ФАО през септември се е увеличил с 2 на сто спрямо предходния месец, а световните цени на пшеницата са се повишили с 4 на сто и с цели 41 на сто в сравнение с 2020 г. В света поскъпват все-повече храни –  ориз,  мляко и млечни продукти, захар, овче и говеждо месо и т.н.

А в Европа за невероятната скъпотия на храната, която лети сега към нас, много сериозна причина е безумният стремеж на шефовете на Евросъюза и висши евробюрократи да наложат на страните-членки преход към „зелена икономика“. Това породи страхотна енергийна криза, която започва да съсипва европейската индустрия.

По данни на Световната банка само за година цените на изкуствените торове (без тях няма как да се увеличава производителността на селското стопанство), са скочили с над 200 на сто. А сега  се забелязва вече и недостиг от тях – причината за това  отново е липсата на  разум на политици на власт. В средата на септември първи на нашия континент спряха работа два завода на британският производител на торове CF Industries Holdings. Причината – високите цени на природния газ, който те използват като суровина. Веднага след него и норвежката компания Yara, която е вторият производител на амоняк в света,  съкрати неговото производство заради скока на цените на природния газ. Любопитното е, че това се случва в Норвегия – вторият след „Газпром“ доставчик на природен газ на европейския пазар. Но така си работи капитализма – дори за норвежка компания вече е неизгодно да купува суровината, добивана в собствената и държава.

Сега   над една трета от химическите заводи в Европа, които  произвеждат така необходимите на фермерите продукти, вече  не работят – те не могат да издържат на скока на цените на енергията и суровината. Това задълбочава както дефицита на хранителни продукти, така и допълнително натоварва техните цени за потребителите.

https://cont.ws/uploads/pic/2021/2/1_7jf211pbcN5FOQYBwf93hA.png

Парадоксът е в това, че  т.н. преход към „зелена икономика“, който политици и най-висши еврочиновници сега  се опитват да наложат на държавите-негови членки, няма нищо общо нито с опазването на екологията, нито с жизнените интереси на обикновените европейци. Истинската цел е да бъдат задоволени интересите на крупни корпорации на Запад. А публична тайна е, че техните собственици знаят как да възнаградят обслужващите ги образи на власт. Но докато те печелят, милиони обикновени европейци ги чака не виртуален, а реален глад.

За поскъпването на цените на храните в България, която продължава все така от три десетилетия да е  най-бедната държава на нашия континент, има и друга, фундаментална причина, за която често забравяме. Става дума за тоталното съсипване на българското селско стопанство, което бе едно от най-развитите в някогашният социалистически лагер. То бе осъществено от първото „синьо“ правителство на Филип Димитров, назначено на 8.11.1991 г. „Седесарите“ бяха на власт до 30.12.1992 г., когато парламента им гласува вот на недоверие. Но  за този кратък период, следвайки свойта налудначава стратегия за „смяна на системата“, те  съумяха напълно да унищожат огромните постижения на нашето село по времето на социализма. Ликвидирани бяха ефективно работещите трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и  аграрно-промишлени комплекси (АПК), земята бе раздробена, а техния модерен за времето си машинен  парк и огромен сграден фон  напълно унищожени.

Поразиите, които стори на родното ни село  СДС по време на едногодишното си  властване и  една война не би могла да направи. Така техните ликвидационни съвети унищожиха племенните стада във Великотърновския, Тутраканския, Дуловския, Пловдивския регион… Изтребени бяха 700 от общо 800-те тънкорунни български овце в село Нова Черна, Силистренско например. А оттук се снабдяваха с разплодни овни подобни стада в цяла България. Тези племенни животни с изключително висока продуктивност, са оформяни много години чрез внос от Израел, Западна Европа, Северна Америка и др. Те са били източник на много ценна генетична наследственост. Но СДС безцеремонно, цинично ликвидира дългогодишо осъществяваната селекционна дейност по усъвършенстване на племенните и репродуктивните качества на българските породи животни. Щетите, които нанесеха тези „демократи“, докопали се до властта,  само в тази област, са наистина непоправими!

Погромът на стопанствата  доведе и  до стремително разпространяване на заразни и паразитни болести сред животните. Чума зарази свинете в Хасковско, Михайловградско, Сливенско, Плевенско, Софийско, Шуменско, Кюстендилско… В Плевенско и Видинско се появи  туберколоза сред кравите. Основната причина за това бе липсата на ветеринарно обслужване, защото след ликвидирането на ТКЗС и АПК  „седесарите“ уволняваха поголовно и ветеринарните лекари. Над 15 милиона от предвидените за осемте месеца на 1992 г. ваксинации на животни не бяха извършени, което улесни разпространението на заразите. Показателно е, че от 1.01.1992 г. Европейската икономическа общност вече не искаше да купува от България прасета, защото ги считаше за вирусоносители. Европейската  общност продължи и ембаргото си за внос и износ на българска животинска продукция.

https://promo.teknoblog.ru/wp-content/uploads/2017/02/Gazprom-2.jpg

Погромът, осъществен от „сините демократи“ в родното селско стопанство, се оказа фактор, който и до ден днешен го прави нерентабилно и неефективно. И това го забелязва всеки от нас, който пазарува – трудно се намират български храни по пазари и супермаркети. Преобладаващата част от тях са внос от близки и много далечни държави. А сега, когато има сериозни трудности  с международните доставки това ще поражда  много голямо напрежение на пазара на храните. И ще гарантира трайно техните все по-високи цени. Съвсем друго щеше да бъде, ако България бе съхранила своите ефективни ТКЗС-та и АПК-та – така, както направи една Чехия например. И сега страната ни щеше да печели от растящото търсене на храни по света.

За съжаление и днес същите „сини демократи“, както и форматирани от тях наследници, скрити в различни групи с лъскави наименования, са устремени към парламента. И най-вероятно ще се окажат там –  паметта на хората е твърде къса. А  тъй като вълка козината си мени, но не и нрава, не е трудно да предположим: очакват ни нови бедствия , ако те дойдат на власт.

Докога ще продължава сега очерталата се тенденция на поскъпване на храните, днес едва ли някой е в състояние да каже. Но вече се появяват публикации, според които това ще доведе до допълнително социално напрежение в страната ни и дори до гладни бунтове още в началото на следващата година.

Дали техните автори ще познаят или не ще узнаем след броени месеци. Сигурно е, обаче, че на нас – простосмъртните българи, ще ни се наложи сериозно да променим поведението си на пазара на хранителните продукти.

Ако искаме да оцелеем.