Универсалният лечител: част 1

Универсалният лечител: част 1

 

 

 

Да бъде здрав е най-голямото желание на всеки човек. И това е разбираемо: каквито и цели да си поставяме, ако имаме (недай си Боже!) здравословни проблеми, то те остават непостижими.
И в името на укрепване на здравето хората хвърлят немалко ресурси – потят се яко във фитнес салони, спазват диети, редовно посещават лекарски кабинети, а после купуват всевъзможни илачи, които там са им препоръчали.

Несъмненно подобно внимание и грижи за организма, е дело похвално. Но буквално удавени в информацията, която ни залива, особено на тема как да бъдем здрави, ние пренебрегваме много ефективни, простички и достъпни ни средства.
Аз много обичам и често цитирам мисълта на бащата на медицината – великия Хипократ (460 пр.н.е. – 370 пр.н.е.):
– Храната е твойто лекарство, лекарството е твойта храна!


Ако знаем, какво да похапваме и какво да избягваме да докосваме, то ние ще бъдем здрави. А сред безценните продукти, които очаква с нетърпение организма ни, е и непретенциозната круша.
Тя е впечатлявала мъдри хора още в зората на човечеството. Омир – легендарен гръцки поет, живял през 8 век пр.н.е., споменава в своята епична поема “Одисея” за този чудесен плод, който растял в градината на цар Алкиной в митична Феакия.

За богините Афродита, Венера, Юнона крушата е била свещена – тя е олицетворение на женствеността и плодородието. За древните китайци тя е била символ на безсмъртието – те са вярвали, че човек, хапнал от този плод, не можел да потъне във водата.
В православна Белорусия не е било разрешено да се сече круша  – хората са вярвали, че под това дърво си почива Богородица. А старите българи са защитавали с клонки от круши домовете си от нечисти сили…


Векове преди ние с вас да се появим на тази планета, нашите предшественици са откривали за себе си крушата като суперплод. Шамани и магьосници, знахари и лечители от различни страни са я използвали като мощен лечебен източник. Те са употребявали всичко от нея – плода, дървесината, клончетата, пепелта от изгорена круша в здравните си процедури. Приемали са я като свещено дърво с магическа сила – с нея са лекували заболявания на стомаха, сваляли са температура, справяли са се със силна кашлица, заживявали са рани, прилагали са я при обриви, като диуретично средство и пр.


За съжаление, с развитието на технологиите ние все повече се отдалечаваме от природата, забравяме за многото мъдри послания, които са ни завещали нашите предшественици отпреди стотици векове.

Аптека, създадена от природата
Сега на пазара има невероятно разнообразие от екзотични плодове и като че ли за крушата не се сещаме често. А не бива – точно тя е една истинска аптека, която ни снабдява с много нужни на тялото ни елементи, за да работи то като швейцарски часовник.


В една средна по размер круша (178 грама) се съдържат 101 калории, 27 грама въглехидрати и 1 грам протеин. Същата тази круша ни осигурява 12 на сто от дневната ни потребност от витамин С, 10 на сто – от витамин К, 6 на сто – от калий.
В простичката круша има още калций, желязо, магнезий, ябълкова, лимонена, хлорогенна киселина.
С нея поемаме и витамини А, B1, B5, B6, C, E, РР. В крушата присъства и особено важния за метаболизма ни и нормалното протичане на клетъчните процеси витамин В2 (рибофлавин).

По съдържанието на фолиева киселина крушата превдъзхожда дори френското грозде. Ще ви припомня, че тя, която е позната и като витамин B9, има огромно значение за нормалното функциониране на организма ни – намалява риска от вродени увреждания на бебето например, спомага за правилното развитие на гръбначния стълб, мозъка, образуването на ДНК и доброто развитие на клетките и т.н.
Калият в крушата помага на страдащите от бъбречнокаменна болест или инфекция на пикочните пътища.

Той е незаменим и за правилното функциониране на сърцето ни, балансира артериалното налягане. Естествения антибиотик арбутин, който присъства в нея, убива болестотворни бактерии – тези, които предизвикват възпалителни процеси в бъбреците и в пикочно-отделителната система.
Крушата ни подарява още каротиноиди, флавоноиди, антоциани, които ни пазят от опасните свободни радикали и укрепват имунитета ни.