За „меките“ умения и успеха в живота

За „меките“ умения и успеха в живота

 

 

 

В този невероятно динамичен свят, в който имаме късмета да сме се оказали, непрекъснато нещо се променя. Включително и предпоставките за успеха ни в живота.
Но сред всички тях едно качество стабилно придобива все по-голямо значение. Ако точно то не ни достига, шансовете ни да постигаме целите си, стремително намаляват.
Става дума за т.н. социални навици – определят ги още, като “меки умения” (softskills) или емоционална интелигентност (EQ). Проучвания сочат, че хората, които днес успяват, са точно тези с много висок EQ.
Проблемът е, че те недостигат – проучвания на TalentSmart сред повече от милион души сочат: само около една трета от тях, са способни коректно да разбират, какви емоции изпитват. Това са хората, които могат да се поставят на мястото на другите, да осъзнаят, какво усещат те, да намерят общ език с тях и да решат проблема. Точно те са гъвкави, адаптивни към непрекъснато променящите се ситуации.


Компанията McKinsey осъществи проучване сред повече от 8000 млади хора и работодатели. И стигна до извода: недостига на “меки” умения е една от главните бариери пред професионалното развитие на човека днес! А в бъдеще те вероятно ще се окажат и най-дефицитни. Това се среща и при млади хора с отлични оценки в дипломите – ето защо да си отличник не означава автоматично, че те чака блестяща кариера.
В наше време от първостепенно значение за реализацията на нов проект, е умението комплексно да се разрешават възникващите непрекъснато проблеми. А това е възможно при общуване със специалисти от различни области, при активно взаимодействие с тях. Благодарение на меките навици става възможно по-пълното разбиране на обществото, на неговите потребности, а това от своя страна е условие за генериране на необичайни идеи, като техен отговор.
Ето защо има истински глад за хора, способни да разбират другите, да уважават разликите в начина, по който те усещат нещата.

В психологията това се нарича емпатия (от гръцки е – означава “вчувстване”). Става дума за възприемане на субективните преживявания на други хора, за чувствителността, с която улавяме и техните неизказани, мълчаливи послания към нас. За изострена възприемчивост към фините сигнали за емоциите на другите, които всъщност могат да ни кажат много за нуждите или желанията им. Емпатията е приемане на другата гледна точка, която подхранва толерантността спрямо различията.
За съжаление, точно на това не учат достатъчно, а най-често и въобще не обучават децата. Нещата са обърнати с главата надолу: не отличните оценки от училище, а социалните навици на детето, са вече от ключово значение за неговата реализация утре. Но за преобладаващата част от родителите, а и за немалко учители, приоритет са точно шестиците. Като отчетем и непрекъснатото взиране на днешните деца във всевъзможни екрани, то става ясно, че те ще влязат утре в живота, лишени точно от така необходимите им “меки умения” – трудно ще разпознават или въобще няма да са в състояние да го направят, емоциите на другите.


Ето защо е много важно детето да общува “на живо” с връстници, а не посредством екрани. То трябва да разполага с достатъчно време за игри и социално взаимодействие, защото в този процес се придобиват “меки” умения: детето се учи да преговаря, да решава комплексно проблеми, да експериментира и генерира идеи… То става възприемчиво към чувствата на другите, защото без това е невъзможно да се изграждат взаимоизгодни отношения с тях. Научава се да разпознава емоционалните им сигнали и да реагира адекватно.
Но само това не е достатъчно – много е важна и ролята на родителите. Те трябва да помагат на детето си да развива своята емоционална интелигентност. А едно от най-добрите средства за това са разговорите – нека детето да разкаже, как според него се е чувствал неговия връстник, когато нещо се е случило например. Особено полезни са историите, когато са добре измислени, с интересен и динамичен сюжет. Детето не участва непосредствено в тях и затова е по-лесно да се обсъжда поведението на героите.

Така то се научава да осъзнава потребностите на другите хора и да контролира собствените си импулси. Точно тези “меки” социални навици ще се окажат утре в живота му далеч по-полезни от знанията.
Естествено, ако ние самите не показваме на децата това, на което ги учим, ако има разминавене между собственото ни поведение и това, което им говорим, няма да има никакъв ефект. Проповедите, лишени от добри примери, са прахосване на време. Те ще приемат желаните от нас етични стандарти, ако самите ние ги следваме в живота си.
Децата не се раждат добри или лоши, емпатични или равнодушни и безсърдечни. Те стават такива благодарение на нашите грижи.

И ако наистина се вълнуваме за бъдещето им, то сме длъжни да ги научим и на това – да мислят, как да задоволяват своите потребности, но да се съобразяват и с интересите на другите хора. Да поощряваме усета им към чувствата на другите и да развиват у себе си умения да се поставят на тяхно място. Да им помагаме да израснат като справедливи, отговорни и грижливи хора. Да бъдат и емоционално интелигентни.
И тогава можем да сме спокойни за бъдещето им.