Не искате ли да понося ваша тениска?

Не искате ли да понося ваша тениска?

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е 7-1000x750.jpg

За да печелиш в наше време не е достатъчно само да желаеш това да се случи. Необходими са като минимум още две условия: да имаш щура идея и тя да е много простичка. Тогава вероятността да успееш става далеч по-реална.
В това ни уверява и историята на Джейсън Садлър, за която разказа Forbes. Човекът работел като графичен дизайнер на ATP World Tour. Определено не бил мотивиран да се труди неуморно, а друг да прибира печалбата от неговите усилия. Искал да има собствен бизнес, но се притеснявал да не загуби сигурността, която все пак му давала ролята на наемен служител. Джейсън не бил наивник – разбирал, че обещанията на неговия бос за повишение на заплатата му, едва ли щели да се случат. Стигнало се до там, че всяка сутрин той се събуждал с мисълта за поредния ужасен работен ден, който му предстоял.
И един ден не издържал: взел та напуснал сигурното работно място, което имал в ATP World Tour. Със свой познат създал компания за уеб дизайн. За негов късмет бизнеса потръгнал, започнали да постъпват в сметката му и нелоши пари.
Докато не го обзела щурата идея да печели, като носи тениски за други. Във време на супертехнологии и всевъзможни маркетингови измишльотини, Джейсън предложил нещо необичайно, но затова и резултатно. Той се обърнал към различни фирми с определено странна оферта – един ден да е облечен с тениска, на която е отпечатано тяхното име, лого или марка на техен продукт. През целия този ден той се превръщал в техен разхождащ се билборд.
Естествено, само по-себе си това не е кой знае колко атрактивно за потенциалните рекламодатели. Но то звучи съвсем другояче, ако към него се добави още един актив, все по-ценен в дигиталната ни епоха: социалните мрежи.
Джейсън създава сайта “Аз нося твоята тениска” (IWearYourShirt.com.). На него всеки ден той качва снимки и клипове от разходките си с тениска, на която са посланията на клиента му за този ден. Сайтът има страници във Facebook, YouTube, Twitter, Flickr… Така разходките му достигат ненатрапчиво не само до случайни минувачи на улицата, пътници в обществения транспорт, посетители на различни магазини и заведения, в които той влиза. Чрез интернет обект на внушенията му стават десетки, дори и стотици хиляди хора. А точно от това се нуждаят фирмите.

Джейсън привлича клиенти, като залага на разпространени човешки качества: алчност и скъперничество. Когато стартира проекта му, цената за първия ден разходка с тениска за клиента е само 1 долар. Но с всеки следващ ден тя нараства с още 1 долар: ако за 1 януари тя е 1 долар, то за 2 януари тя вече е 2 долара, за 3 януари – 3 долара и т.н. За последния ден на годината тя е 365 долара.
Щурата идея на Джейсън нямаше начин да не попадне в медиите – него започнаха да го търсят за интервюта от популярни печатни издания, телевизионни канали… Благодарение на тях потенциалните му клиенти узнаваха за него и сайта му. А стъпаловидният ръст на цената за носене на маркова тениска, ги караше да побързат и авансово да си “закупуват” дни, в които той да е облечен с тяхна тениска.
В края на първата година от раждането на проекта чистата печалба на Джейсън бе 66795 долара. Допълнително 19500 долара той си осигури от реклама в създадения от него сайт и от спонсори.
На втората година от проекта цената за 1 ден стартира от 2 долара, а печалбата му в края на годината вече бе 133590 долара. През третата година цената за първия ден бе 5 долара, а за разходка с тениска с логото на клиента в последния ден на годината – 1825 долара.
Много или малко са тези пари, сами преценете: в САЩ средната годишна заплата е около 40-50000 долара (изключвам, разбира се, високоплатени професии, като медицина, бизнес, нови технологии и др.). Но и там за да изкарат средствата си за препитание, повечето хора са принудени по цял ден да са в офиси, лаборатории, магазини, фабрики, да търпят капризи на началници и колеги… А Джейсън общо взето не прави нищо – от него се иска да си облече тениската и да запраши натам, накъдето му хареса. Първоначалният капитал, с който стартира бизнеса си, бе някакви си 100 долара. С тях той си купи камера, защото знаеше, колко е важно за потенциалните му клиенти да се появяват снимки и клипове в социалните мрежи.
Още преди пет години Джейсън имаше вече 1500 клиенти, сред които и компании, като Starbucks, Doritos, Zappos, Pizza Hut, Nissan… Всички те охотно си плащат за всеки ден, в който той облече тениска с техни послания.

Джейсън вече е милионер – пари, спечелени от носене на тениски. Сега за него работят още няколко човека, които също се разхождат, накичени с лога и послания на клиенти, сключили договор с Джейсън.
Той определено си е малко луд, а точно те, както знаете, успяват в този прекрасен шантав свят, в който сме попаднали. Джейсън си създаде и сайта Buymylastname.com. На него предложи да приеме за една година наименованието на компанията, която се съгласи да закупи неговото истинско име. На разигралия се търг спечели компанията за телефонно оборудване Headsets.com, която предложи най-високата цена – 45500 долара. В продължение на една година Джейсън носеше нейната фамилия.
След една година той повтори тази операция, като този път победител стана мрежа за сърфисти – SurfrApp.co. Срещу 50000 долара тя получи възможността Джейсън да носи като фамилия нейното име в продължение на година. Така към печалбите му от носенето на тениски, в банковата му сметка текат пари и от новата му идея.
Джейсън споделя, че няма по-голямо удовлетворение от това да заспиваш с мисълта, че си работил през деня за себе си. И да се събуждаш всяка сутрин, за да продължиш да реализираш идея, за която много хора се съмняват, че ще успее. И това чувство е далеч по-ценно от всяка заплата.
По критериите на здравия разум това, което върши Джейсън, си е пълна глупост. Впрочем никак не са малко учените глави, които остават с отворена уста, когато узнаят, че точно подобни щури хрумвания, се оказват изключително печеливши. А техните наукообразни, дълбоко обмисляни, концептуално аргументирани решения, плод на задълбочени маркетингови проучвания, се провалят с гръм и трясък. При това завличайки със себе си и парите на клиенти, омагьосани от много сложните им приказки.
Точно като вица за мъжа, дето спечелил от тотото много пари и негов приятел завистливо го попитал, как е успял да познае цифрите. А на отговора, че е сънувал шест седмици и затова после заложил на 49, завистника реагирал с нескриван сарказъм:
– Да, бе, на мен такива… Та шест по седем е 42!
И получил справедлив, но верен отговор:
– Ходи си с празни джобове, щом си толкова грамотен!

Човекът, който стриктно следва каноните на науките за бизнеса, първо трябва да определи проблема, да анализира промените в ситуацията, да оцени перспективите, да се консултира с различни източници… Но защото постъпва точно така, той често и не успява: в резултат на всичките тези мисловни операции очерталата се възможност обикновено е пропусната.
А когато на Джейсън му хрумва неговата си простичка идея, той не тръгва да прави бизнес план – просто я реализира, без да се бави. Вероятно и заради това Fox Business го нарече „предприемач на века“.
Но за Джейсън далеч по-важното е, че си осигури членска карта за клуба на финансово независимите хора.
Тези, които сами са началници на себе си.