Не седи, ако искаш да си здрав: 1 част

Не седи, ако искаш да си здрав: 1 част

Проучвания, осъществени във Великобритания показват: средностатистическия британец прекарва всеки ден по около 15 часа в седнало положение. Той седи в колата си или в обществения транспорт до работата. Там сяда пред бюрото си, а когато се върне у дома си – пред телевизора или лаптопа.
Не познавам подобни проучвания, направени у нас, но едва ли ситуацията е по-различна: и българина прекарва деня си в седене. Естествено, всеки сам избира да седи или да стои. Но не всеки си дава сметка, че от този избор зависи в немалка степен и продължителността на пребиваването му в този прекрасен луд свят.
Проблемът е, че седенето си е едно много опасно нещо. То вдига кръвната захар, понижава равнището на добрия холестерол. Възниква реална опасност от сърдечно-съдови заболявания, както и от онкологични заболявания. За затлъстяването няма нужда да обяснявам – това си го знаем.
Изследвания сочат, че ако работим повече от десетилетие в седнало положение, се удвоява риска от раково заболяване на стомаха и на гърдата. Една от причините за това е повишаването на захарта в кръвта и нарушаването на отделянето на инсулин – два рискови канцерогенни фактора. В организма ни протичат възпалителни процеси, които могат да провокират появата на тумори.


Да седим продължително това означава да ни навести остеохондроза (разрушаване на междупрешленните дискове, най-често в шийния и кръстния отдел на гръбначния стълб), мускулна дегенерация, хемероиди… И ако не вземем своевременно мерки, те така и ще си останат при нас и ще продължат да ни създават сериозни проблеми. Седенето води до нарушаване работата на лимфатичната и венозна системи. Забавя се кръвопотока, а това води със себе си до хиподинамия – атрофиране на мускулите, които затлъстяват. В тъканите ни се натрупват отрови – оттам и видимата умора, отпадналост.
Когато седим продължително притока на кръвта към краката ни намалява. Все повече хора на планетата се оплакват от нарушено кръвообръщение в краката. По данни на едно от най-авторитетните медицински издания – Lancet, ако в 2000 г. от атеросклероза на периферните артерии са се оплаквали 164 милиона души, то десет години по-късно те са надхвърлили 202 милиона!


Университет Дикин е само една от многото забележителности в Уарнамбоол, Австралия. Тук установиха още една опасност от продължителното седене: то води до тревожни разстройства. Известно е, че от това заболяване страдат над 27 милиона души на планетата. То се изразява в засилено сърцебиене, напрежение в мускулите, главоболие. Седящият начин на живот нарушава метаболизма в организма, ограничава социалното общуване, увеличава стреса у човека.
Не на последно място продължителното седене негативно се отразява на мисленето ни, за разлика от физическите движения, които стимулират мозъка ни. Бостънският университет е частен изследователски университет в Бостън, Масачузетс. Известен е и с това, че е дал седем нобелови лауерати, което означава, че случайни хора там трудно попадат. Негови експерти в продължение на две десетилетия са наблюдавали 1200 възрастни хора. Така са установили, че тези от тях, които активно са се движели, нямали проблеми с мозъка си. Точно обратното, обаче, се е случило при тези, които са водили седящ начин на живот – те са били склонни към развитие на слабоумие.
Седящият начин на живот е особено опасен за жената – колкото повече тя седи, толкова по-голям е риска да получи рак на гърдата и ендометриален карцином. Това показа изследване на над 29000 шведки, на възраст между 25 и 64 години, което е продължило четвърт век.
Не случайно определят заседналия начин на живот като “тиха смърт”. Специалисти предупреждават: риска от преждевременна смърт при хората, които всеки ден седят, нараства с над 40 на сто спрямо тези, които стоят прави.