Не хаби думи за онзи, с когото е безполезно да се говори!

Не хаби думи за онзи, с когото е безполезно да се говори!

 

 

 

През тази година се навършиха точно два века от раждането на унгареца Игнац Земелвайс (1818 – 1865). Той е бил лекар и изтъкнат учен в Австрийската империя. През 1846 г. започва да работи в Първа гинекологична клиника на държавната виенска болница. И там открива с изненада, много висока смъртност сред родилки, както и значителни случаи на треска (сепсис). Боледували и умирали най-вече тези, които раждали в болница – там смъртността била с 50 на сто повече в сравнение с ражданията в домашни условия. Земелвайс стига до необичайно за онова време разбиране: причината това да се случва е, че медицинския персонал не си миел ръцете. Лекари и практикуващи студенти в болниците в онази епоха, работели върху трупове, а веднага след това отивали да израждат – с неизмити ръце.
Земелвайс въвежда незабавно задължителна дезинфекция на работещите в неговата акушерска клиника, с разтвор на хлорна вар. Скоро след това смъртността сред родилките и новородените спаднала над седем пъти!


Но какво се случва, след като Земелвайс изисква от лекари и помощен персонал да си мият ръцете и така рязко намалява смъртността сред родилките? Цялата тогавашна медицинска общност се съюзява против него. Причината за това е, че идеята му – инфекциите се разпространяват поради микробите на ръцете на лекарите в болницата, противоречи на утвърдени научни и медицински схващания. Затова я обявяват не просто за радикална, а за безумна. И миенето на ръцете е отхвърлено като практика. Земелвайс остава без работа, а не след дълго с измама е вкаран в лудница, където умира само след две седмици, на 47 годишна възраст.
Днес в науката често се използва понятието “земелвайс рефлекс”, за да се опише човешката склонност да игнорира всичко онова, което противоречи на установени и възприети стандарти и вярвания. И колкото по-необичайна е една идея, толкова по-остра и агресивна е атаката срещу нея.
Скептицизмът по адрес на хрумвания, които оспорват съществуващи възгледи, е масово разпространена практика и в нашата дигитална епоха. Много са примерите за идеи, които са получили Нобелова премия, но срещу които цялата научна общност първо яростно се е противопоставила.


Излиза, че ако имаме отлична идея, най-вероятно ще срещнем неразбиране за нея у преобладаващата част от хората, с които бихме я споделили. Нещо повече – те ще ни убеждават, че напразно си губим времето с нея. Ще ни внушават, че ни очаква сигурен провал, ако тръгнем да я реализираме.
Питър Тийл днес е мултимилиардер, автор на чудесни книги и един от най-влиятелните предприемачи в света. Но когато тръгва с идеята си за PayPal среща тотално неразбиране. И колкото повече опит е имал един човек в банковата сфера, толкова повече той е бил уверен, че тя ще се провали.
Но не Питър, а опиващите се от властта си банкери, не познават: преводите в PayPal днес надхвърлят 200 милиарда долара годишно. А младите хора, с които Питър тръгва да реализира идеите си, узнават, че да правиш нещо ново е много трудно, но не е невъзможно!
Затова не трябва да се вслушваваме сляпо в съветите на други, само защото те са с повече опит, на власт са, окичени са с всевъзможни звания и степени. Неслучайно критичното мислене се превръща в една от фундаменталните предпоставки за успех в обозримото бъдеще.
Но има и още една причина, за да продължава и в наши дни да се изявява рефлекса ”земелвайс”: предубеждения против непривичните идеи подхранва цялата образователната система. Учени от Корнелския университет (САЩ) установиха, че учителите предпочитат онези ученици, които демонстрират най-малко креативност. Това е едно от обясненията, защо над 95 на сто от децата в предучилищна възраст генерират необичайни идеи, но по-малко от 5 на сто от тях, са в състояние да правят това, когато достигнат 25 годишна възраст. В този период училището и университета, са се погрижили да вкарат мисленето им в единствено правилни и допустими рамки и модели.


Другите хора около нас излъчват енергия. И, ако тя е позитивна, то на нас ни е хубаво. Но, ако е негативна, изпитваме стрес, депресия. За съжаление, в този свят никак не са малко и просто глупавите, посредствени, негативно настроени, вечно мрънкащи хора… Ако ги допуснем до себе си, те ще ни отвлекат в своята зона на тотален дискомфорт и безперспективност. Точно те са в състояние да обезкуражават, да съсипват и най-блестящите, и полезни идеи.
Една древна и мъдра китайска поговорка казва:
– Не хаби думи за онзи, с когото е безполезно да се говори!
Само ще спечелим, ако се обкръжим от хора, които ще ни вдъхновяват и окуражават. Но ако не ги намерим, просто не трябва да се предаваме, а да повярваме в себе си.
Тогава добрата идея, която ни е хрумнала, непременно ще я реализираме.