Ние сме това, което похапваме

Ние сме това, което похапваме

 

 

 

Ако споменем на някои днешни тинейджъри, че хората, живели преди повече от 5000 години в Индия не са познавали смартфона, те най-вероятно няма да ни повярват. Повечето от тях са убедени не само в това, че млякото се създава в супермаркета, но и в това, че устройството, с което те не се разделят дори и когато спят, винаги е съпътствало човека.


Парадоксът, е в това, че точно тези древни, примитивни индийци, непознаващи Фейсбук и смартфона, са открили една велика истина: „Ти си това, което ядеш!“. И много други истини за разлика от съвремените хлапета, повечето от които не само, че почти нищо не знаят, но и не проявяват никакъв интерес да попълнят огромните бели петна в съзнанието си.


А че е вярна максимата – ние сме това, което похапваме, доказват най-нови изследвания. От това, което ще поставим в устата си в най-голяма степен зависи добре или зле ще се чувстваме, ще имаме или не жизнена енергия, болни или здрави ще бъдем.
Зависи дори дали няма преждеременно да си заминем от този прекрасен луд свят. Учени от института Health Metrics and Evaluation (IHME) в продължение на 23 години изследваха причините за ранната смърт на хора в 108 държави. И стигнаха до извода: главната причина това да се случи, е неправилното им хранене.


В микрофлората на стомаха ни има огромно количество живи микроорганизми, които в стотици пъти надвишават броя на клетките ни. Повечето от тях са полезни (наричат ги още пробиотици – идва от латински, означава “за живота”), защото изработват витамини (фолиева киселина, биотин, витамините В1, В2, В3, В6, В12 и др.), синтезират аминокиселини, помагат за усвояването от организма на микроелементи, за преработката на храната и т.н.


Смъртоносен враг на пробиотиците са антибиотиците (в превод – “против живота”). Преди да се появат те през 50-те години на миналия век стомаха се е саморегулирал. Но антибиотиците покрай лошите бактерии, съсипват и микрофлората на стомаха ни, унищожават безкрайно нужните ни полезни бактерии. Точно затова трябва да внимаваме с яденето на различни продукти, защото антибиотици има не само по аптеките – те са и в храната ни…


Учени са установили силна взаимовръзка между състоянието на тази екосистема и работата на други ключови системи в организма ни – имунна, нервна, ендокринна (хормонална). Така от микрофлората на стомаха ни в най-голяма степен – над 70 на сто, зависи състоянието на нашата имунна система. А точно тя е личния ни бодигард срещу всевъзможните ни неприятели. Затова, ако товарим стомаха си с вредни неща, то ние я подлагаме на всевъзможни опасности.

Ако не следим за това, което похапваме, ще създаваме условия за поява на тревожност, стрес, депресия, затлъстяване, диабет, рак и много други хронични заболявания.
Дали ще бъдем умни или глупави също в голяма степен се определя от храната ни. Причината това да се случва е, че работоспособността на мозъка ни директно зависи от здравето на стомаха ни.

Връзката между тях се осъществява посредством невротрансмитери – вещества (химикали), които се отделят от нервни клетки. Такива са ацетилхолин, норепинефрин, допамин, серотонин, габа. Те са носители на информация вътре в организма ни и затова имат ключово значение за неговата нормална дейност. Но точно бактериите в стомаха ни произвеждат по-голямата част от невротрансмитерите.

Установено е, че 90 на сто от серотонина (а той и допамина са създатели на доброто ни настроение) се произвежда в стомаха. И ако там наистина се създава достатъчно количество серотонин, то мозъка ни получава позитивна информация. Посредством него имаме усета, че сме се нахранили, благодарение и на серотонина ние се отпускаме и можем да спим спокойно.
Създаваните от бактериите в стомаха витамини и хранителни вещества са много нужни за нормална работа на мозъка ни.

Така той е абсолютно зависим от фолиевата киселина, която се произвежда от микрофлората на стомаха ни.
Ние можем да влияем на мозъка си не само като се храним, но и като гладуваме умерено. Така учени от Института по обща патология към факултета по медицина на Католическия университет „Сакре Кьор“ в Рим са забелязали, че гладуването активира специфичен протеин – CREB1, който помага на мозъка да остава млад и в много добро работоспособно състояние.

Доказано е, че нискокалорийното хранене съкръщава риска от мозъчни заболявания.
Излиза, че нашето поведение управлява мозъка ни, а на свой ред него пък го направлява микрофлората на стомаха ни. Ако знаем с какво да се храним, то ние може да влияем в желаната насока на мозъка ни.
На практика стомаха ни има възможност да управлява поведението и настроението ни, да променя вкусови рецептори, да произвежда токсини, които ни карат да чувстваме неразположение, дискомфорт. Но могат да ни доставят и много добро самочувствие.


Ако похапваме мазни, тлъсти храни например, то в стомаха ни ще се размножават вредни бактерии, които ще произвеждат токсини. Последиците за здравето и самочувствието ни определено ще са неприятни: неработоспособен мозък, хронични заболявания.
Любопитно е и още нещо: не съществува храна, която да е еднакво полезна или вредна за всеки човек. Това, което ще помогне на един да бъде здрав като нищо ще нанесе вреди на друг.

Причината за това е специфичната микрофлора в двата стомаха. В процеса на метаболизма стомаха от една и съща храна може да извлича полезни хранителни вещества, но като нищо може да започне да произвежда отрови за тялото ни. Затова е добре да познаваме себе си като цяло, но и стомаха си конкретно.
Всеки от нас е в състояние да контролира състава на така важната за здравето ни микрофлора на стомаха.

Достатъчно е да променим състава на храната си и това ще доведе в рамките на денонощие и до изменения в нея. Ако знаем какво да ядем и какво да не докосваме, ние можем да предотвратяваме редица заболявания – от затлъстяване и диабет до рак.


Затова е добре да се интересуваме от всичко, свързано с храната. И от нея в много голяма степен се определя дали ще бъдем умни, свежи, енергични, успешни, в прекрасно настроение. Или ще се случва точно обратното.
Зависи дали ще бъдем здрави и щастливи.