Нищо лично – те просто искат да приберат парите ни

Нищо лично – те просто искат да приберат парите ни

http://hitech-news.ru/wp-content/uploads/2016/10/1475856946_17-300x200.jpg

Ако се чудите защо децата или внуците ви си падат по вредни продукти, като тези в заведения за бързо хранене и по различни, също така опасни разхладителни напитки, то една от причините за това е в невробиологията. Става дума за раздел от биологията, който си взаимодейства с други знания и специфични научни области – математика, медицина, химия, физика, компютърни и инженерни науки, лингвистика и пр. Нейната главна задача е да изучава човешкия мозък и централната нервна система в различни аспекти – генетика, биохимия, физиология, патология и др. Особено активно невробиологията си сътрудничи с когнитивната психология, което и помага да анализира особеностите на човешкото поведение например.
Специалисти по т.н. интегрирани маркетингови комуникации, все по-агресивно използват постиженията на тази иначе невероятно полезна наука, за да ни манипулират да купуваме изключително вредни за здравето ни продукти. Нещо повече: възникна и самостоятелно направление, наречено невромаркетинг, което търси нови възможности за промиване мозъка на потребителя. За негови основатели се смятат Херберт Кругман, Флеминг Хансен, Ейл Смидтс, Джералд Залтман, Антонио Дамасио и др.
Особено агресивно постиженията на невробиологията се прилагат, за да се въздейства на съзнанието на децата и тинейджърите. Днес рекламата ги атакува най-вече в социалните мрежи и всевъзможните видеоигри. За да се манипулират те, се използват и резултати от сканирания на детски мозъци. Те точно разкриват, кое заставя невръстните хлапета да вземат решение за покупка на вреден продукт. Маркетолозите най-вече ги интересува, как да заобиколят присъщата на човека подозрителност.

https://www.lavenir.net/Assets/Images_Upload/Actu24/2018%2F06%2F07%2F2991fa32-6a19-11e8-b833-ba1ea3c023ab_web__scale_0.1024306_0.1024306.jpg

Авторитетният английски всекидневник The Guardian привежда пример за това, как работят маркетолозите за Frito-Lay – дъщерно дружество на PepsiCo, за нейните закуски от царевично брашно, с аромат на сирене. Това е една от най-продаваната марка сирене в САЩ. Търгува се още в близо 40 страни, като продукта отчита регионалните вкусове и културни предпочитания. Годишните продажби в света на Cheetos надхвърлят 4 милиарда долара.
Frito-Lay наема агенция по невромаркетинг. Възлагат и задачата да разбере, какво става в мозъка на хората, когато те си хапват Cheetos. Проучването установило, че те изпитват смес от удоволствие и вина, когато техните пръсти се покрият с оранжева прах, с която е облепена закуската. Така се появява рекламната кампания “оранжев ъндърграунд” (от англ. underground – подземие, субкултура, която съществува извън сферата на преобладаващата популярна култура). Тя използва присъщите най-вече за тинейджъри и млади хора чувства на протест, на бунт против системата. Рекламната кампания се оказала твърде ефективна и получава гран-при на американския Фонд за рекламни изследвания.
Активното привличане на невробиолози за целите на манипулацията доказва, че е възможно човешкия мозък да се научи да предпочита едни продукти пред други. Кели Браунъл е професор по психология и неврология и декан на училището по публична политика в Университета Дюк в САЩ. Тя предупреждава, че всъщност невробиологията тепърва ще разкрива своите възможности за управление на човешкото поведение. Кели е убедена, че рекламата на вредни храни оказва много силно въздействие върху децата.
Разбирането, че подобни изследвания служат на производители и търговци независимо, че поставят под заплаха детското здраве, споделя и Джейсън Халфорд – професор по биологична психология и здравно поведение в Университета на Ливърпул, бивш президент на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването. Той изтъква, че науката показва уязвимостта на децата към рекламата и нейните възможности да внася промени в мозъчната функция. Има изследвания, които сочат: деца със свръхтегло, само като видят реклама на фаст фууд, реагират на нея.

https://sacramentosecretaryofstatefilingservice.com/wp-content/uploads/2018/12/CA-SOS-Expedited-Filing4.jpg

Косвено потвърждение за манипулацията, осъществявана в социалните мрежи, е и друго проучване, осъществено от екип учени от изследователския център за ракови заболявания към Калифорнийския университет и Ливърпулския университет. То показва, че децата, които прекарват в интернет три и повече часа на ден, са три пъти по-склонни да искат от родителите си да им купят различни сладости. Те четири пъти повече използват джобните си пари, за да си купуват вредни продукти – чипсове, шоколади, хамбургери, сладки напитки, в сравнение с връстниците си, които са в интернет по-малко от половин час.
За да стигнат до този извод учените са изследвали 2,500 деца на възраст между 7 и 11 г. и техните родители, за хранителните им навици и за времето, което прекарват пред телевизора и в интернет. Средно децата са били в режим онлайн 16 часа седмично и са гледали телевизор около 22 часа. Точно тези деца са били със 79 на сто по-склонни към надебеляване и затлъстяване. Децата, които са били в мрежата от 30 минути до три часа на ден, са имали 53 на сто повече шансове да получат излишно тегло, в сравнение с децата, които са били под 30 минути в интернет.
За специалистите точно деца, прекарващи твърде много в интернет и пред телевизора, пет пъти по-вероятно е да страдат от затлъстяване, когато станат възрастни. Тях ги заплашват и 13 различни вида рак.

http://bm.img.com.ua/berlin/storage/orig/b/5f/c7258cf7de1b2ace14d32ab054a685fb.jpg

Всеки допълнителен час на гледане на детски телевизионни програми е бил свързан с настоятелни искания от децата към родителите да им купят рекламираните продукти, които те са видяли на екрана.
Ей така е устроен света, в който минава живота ни. Зад красивите приказки, с които ни обкръжава кой ли не, прозира една сурова правда – битката е за нашите мозъци. Не за друго – просто посредством тях може да се управлява и поведението ни.
За да се прибират и парите ни.