Реалност, в която “шофьор” не означава повече “човек”

Реалност, в която “шофьор” не означава повече “човек”

 

 

 

Животът си тече – работа в делничните дни, кратък отдих в уикенда. Радваме се на хубави празници и когато времето е топло и слънчево. Срещаме се с приятели. Сърфираме в мрежата, гледаме телевизия, някои от нас дори спортуват. Е, всеки си има някакви проблеми, но това са нещата от живота. Хора с чувство за хумор даже твърдят, че ако нещо не те вълнува, то е добре да си опипаш пулса – за да се увериш, че все още си жив.
Така си върви нашия живот. И много са приели нещата в него, едва ли не като неизменни. А всъщност около нас протичат дълбоки трусове. Пример за това е задаващата се автоматизация, за която най-малко се сещаме и не само, ние българите. Социолози от авторитетната агенция Pod Group наскоро осъществиха проучване във Великобритания сред 2000 служители. Те се интересуваха от тяхното мнение за евентуални рискове от задаващата се автоматизация в следващите 15 години. Оказа се, че по-малко от една пета от анкетираните, се опасяват от загуба на работата си, поради идването на роботи в близкото бъдеще. Нещо повече: абсолютното болшинство от тамошните работници и служители даже не допускат, че някога тях ще ги заменят роботи. И затова въобще не се безпокоят за работните си места. Според социолозите, налице е катастрофална неподготвеност на обществото да приеме задаващите се промени.
Техните изводи се потвърждават от друго проучване, осъществено от Microsoft пак във Великобритания. То показва, че едва 18 на сто от сътрудниците на британски компании активно усвояват нови знания и навици, за да отговорят на предизвикателствата, пред които скоро ще се изправят. Огромната част от работещите хора, обаче, не правят нищо, за да бъдат конкурентоспособни утре на пазара на труда.


Едно е сигурно: дълбоки изменения предстоят във всички професии – от работещите като шофьори до журналистите. Неотдавна Министерството на транспорта на САЩ обяви, че “шофьор” повече не означава “човек”. От автоматизацията на транспортната система се очаква да повиши производителността на труда, да облегчи движението, да създаде много по-висока сигурност по пътищата.
Представители на банката State Street заявиха, че през 2020 г. всеки пети от над 30-те хиляди нейни служители ще бъде уволнен. Техните задължения ще бъдат поети от изкуствен интелект.
Дори във Франция – страна, където има истински култ към храната и към вълшебниците, които умеят да я приготвят, вече настъпват роботи. Местният стартъп (стартираща фирма) Ekim създаде робот, способен да прави пица и откри пицария, в която той я приготвя. Роботът е напълно автономен и действа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Той изготвя до 120 пици в час, докато човека на неговото място е способен да направи не повече от 40.
Новите работници и служители, които вече произвеждат фабриките за роботи, ще са несравнимо по-работоспособни и дисциплинирани. На тях не им е нужен отпуск, никога не закъсняват за работа, не създават конфликти. И не искат заплата – благодарение на роботизацията, само разходите за работни заплати към 2025 г. в САЩ ще намалеят с 22 на сто, в Япония – с 25 на сто, в Южна Корея – с 33 на сто. А от това, естествено, печелят най-вече работодателите.
След като китайската Changying Precision Technology Company, която сглобява мобилни телефони, уволни 90 на сто от своите сътрудници и нае роботи, брака незабавно спадна с над 80 на сто, а ефективността на труда се увеличи с 250 на сто! Това веднага доведе и до скок  на печалбите на собствениците на компанията.


Но предизвикателствата, пред които ще се изправим, не са свързани единствено с най-високите технологии, като изкуствения интелект и роботите. Така например изследователи установяват, че 97 от сега работещите като автомеханици, не могат да работят с електромобили. И ако днес те повсеместно се появат, то няма да има кой да ги обслужва. Нещо повече: забелязва се съпротива сред автомеханици – те не желаят да усвояват нови знания и умения, тъй като идването на електромобилите ще сложи край на професията им. И това не е изключено: там ще настъпят големи съкращения, защото електромобилите изискват много по-малко грижи, а плановите технически прегледи при тях са много по-редки. При това повсеместното навлизане на електромобилите не е много далеч – Израел обяви например, че от 2030 година ще е невъзможно в тази страна да се закупи двигател с вътрешно горене. За аналогични планове съобщават от Германия, Франция, Испания, скандинавските страни…
Едно е сигурно: задава се един нов свят, в който ще има потребност от различни от днешните знания, навици и умения. За тях обаче не са готови не само възрастните хора – пред невероятни изпитания ще се окажат много от днешните деца и тинейджъри. Става дума не само за живеещите в най-бедните райони на планетата ни, но и в най-развитите държави. Като тези, които влизат в Групата на двайсетте (G20). Това са 19 страни с най-големи икономики в света плюс Европейския съюз, представян от държавата, председател на Съвета на ЕС. Експерти на Юнеско сочат, че 300 милиона деца в страните на G20 не притежават дори базовите навици за четене и смятане. А в света над 617 милиона деца и тинейджъри нямат дори елементарни познания. Това напълно се отнася и за огромна част от българските им връстници…
Като особено търсени утре експерти на Световния икономически форум определят способностите умение комплексно да се решават проблеми, критично мислене и креативност. Това показа и наскоро проведено проучване сред 2000 дейци на образованието в САЩ, Великобритания, Германия и Япония. Преобладаващата част от преподавателите – 86 на сто посочиха, че най-голяма вероятност да си намерят високоплатена работа в близко бъдеще ще имат хората, които са способни да действат нестандартно, критично да подхождат към постъпващата до тях информация и да проявяват несекващ интерес към знания от най-различни области.


Новите технологии не са наш враг. Но за да намерим общ език с тях, ще трябва да усвоим знания, умения и навици различни от тези, които сега имаме.
И колкото по-рано започнем да правим това, толкова по-добри са шансовете ни за успешна реализация на пазара на труда утре.