Някога могъща сила, днес – със затихваща роля

Някога могъща сила, днес – със затихваща роля

https://avatars.mds.yandex.net/get-zen_doc/1909279/pub_5e6798791dd12f5e5cee52ac_5e679b6c15e73325d7634837/scale_1200

Те са любимците на Америка – символ на нейната мощ и изключителност. Десетилетия наред те са били използвани не само за застрашаване на противника, но и за политически цели – те са нейният главен фактор за оказване на желано въздействие върху „непослушни“ правителства в света. Самолетоносачите са и едно от средствата, на което Америка разчита за да продължи да съхранява доминиращата си роля в света.

Тези гигантски железни конструкции специално са създавани за да играят ролята на плаващи летища. Иначе те не са способни да воюват самостоятелно – въоръжението им е твърде хилаво. Затова те действат винаги в ударни групи от общо около 10 кораба, включително атомни подводници и кораби са снабдяване. Съпровождащите ги плавателни средства трябва да защитават самолетоносача и дори да поемат върху себе си удар на торпедо, изстреляно от вражеска подводница например. Всички те са добре въоръжени – носят крилати ракети „Томахоук“, имат оръдия с далечина на стрелбата до 15 км, торпедни апарати, зенитни установки… Снабдени са с многофункционалната бойна система Aegis с противоракети Standart. Такава група несъмнено е в състояние да съсипе инфраструктурата на немалко държави.

Но няма нищо вечно и устойчиво – промените в света на въоръженията достигнаха и до армадата от 11 самолетоносача на САЩ. А с тях се появиха и куп проблеми, които поставят под съмнение прословутата мощ на тези морски чудовища.

Крейг Хупър писа в американската медия Forbes за сериозни трудности, пред които е изправен най-новият самолетоносач  „Джералд Форд“. Това обяснява защо ръководството на  военно-морският флот (ВМФ) на САЩ не желае да го подлага на шокови изпитания. Твърде много системи на борда на този кораб са построени с нарушаване на нормативи, с прекомерни толеранси и не е сигурно дали ще са работоспособни в една реална битка. Само тестовете могат да покажат, какво точно ще се счупи, но ВМФ бяга от тях – свидетелство, че те са наясно: самолетоносача реално не е боеспособен.

https://www.trbimg.com/img-57cfbb12/turbine/sdut-f35-nimitz-aircraft-carrier-test-landing-takeoff-2014nov03

Проблем е и това, че след няколко години Америка ще попадне в сериозна криза точно със самолетоносачите. От експлоатация ще бъде изваден „Нимиц“ (CVN 68), на  „Дуайт Айзенхауер“ (CVN 69) идва времето за пенсиониране, а „Роналд Рейгън“ (CVN 76) ще трябва да се отправи на  дългогодишен ремонт и презареждане. Но самолетоносача „Джералд Форд“ си остава само една построена плаваща лаборатория. Или, ако Америка сега смята, че има проблеми с готовността на своите самолетоносачи, то със сигурност след няколко години ситуацията ще е още по-влошена, обобщава Крейг Хупър.

Самолетоносачът „Джералд Форд“ USS Ford е не само  най-големият в света надводен кораб, но е и най-скъпият – той струва на американските данакоплатци около 13 милиарда долара. При това се очаква скоро тази сума да надхвърли 14,2 милиарда и да продължи да расте. Предназначен е да носи около 100 летателни апарата – изтребители F/A-18E/F Super Hornet, F-35C, самолети за радиоелектронно противодействие EA-18G Growler, за далечно радиолокационно наблюдение E-2D Hawkeye, транспортни самолети  C-2 Greyhound, вертолети MH-60R/S и др. На борта му има и около 4,500 военнослужещи.

Но още при първите му изпитания бяха открити редица недостатъци. Така електромагнитните въздушни финишери реално приемат 25 вместо обещаваните 1500 самолета; електромагнитният катапулт обслужва само 400 вместо предвидените 4000 полета. При изпитанията се видяха сериозни пропуски в перспективните радиолокационни станции, специално създадени за най-новия самолетоносач. Проблеми се появиха и при преобразуването на енергията от ядрените реактори за  въртене на корабните гребни винтове. А 9 от неговите 11 асаньора за подаване на бомби, ракети и други боеприпаси от склада на самолетите в хангара.,  се оказа, че въобще не работят.

Безспорен факт е, че самолетоносачите вече не са несъкрушима сила, а са се превърнали в лесна плячка за тези, които Пентагона определя като основни врагове на САЩ – Русия и Китай. Русия разполага с хиперзвуковата ракета „Циркон“, за възможностите на която вече писах в сайта. Както радиуса на действие на тази наистина фантастична ракета, така и скоростта и я правят неуязвима за системите, които защитават самолетоносача. „Циркон“ го праща на дъното и без да носи ядрен заряд, но ако е необходимо бойната и глава ще е заредена с него. За да бъде унищожен самолетоносач, за строителството и оборудването на който са изразходвани 13.3 милиарда долара е достатъчна една ракета „Циркон“, цената на която е 1 милион и 300 хиляди долара.

https://wpcdn.us-east-1.vip.tn-cloud.net/www.kusi.com/content/uploads/2017/10/15237364_G.jpg

Но има и други средства за разправа с огромните плаващи летища. Достатъчно е да бъде изстреляно едно торпедо от новата руска многоцелева атомна подводница от проекта 665М „Ясен-М“, за да стане той небоеспособен. Подводницата от този клас „Казан“ е въоръжена с десет 633-мм торпедни апарата, има и 8 универсални вертикални пускови установки, всяка от която е заредена с по пет крилати ракети „Калибър-ПЛ“. Те са предназначени за конкретна бойна задача – против кораб, подводница, за удар по наземна цел, стратегическа… Но може да бъде заредена и с друга руска ракета – „Оникс“, специално създадена за унищожение на самолетоносачи.

Китай се готви в близките няколко години да разполага със своя армия от самолетоносачи, които подобно на американските да кръстосват морета и океани. Но свиващият се американски флот няма стратегия как да реагира на независимо настроени китайски ударни групи, когато те се появат.

В Америка изчислиха, че за парите, които са отишли за построяването на самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“ Китай може да произведе и изстреля 1227 балистични ракети със среден радиус на действие от типа  DF-21D. Само няколко от тях са достатъчни, за да не остане и следа от самолетоносача на повърхността на морето.

А наскоро в акваторията на Южно-Китайско море по време на учения на китайската армия, бе показан и най-новият китайски бомбардировач на военно-морската авиация –  H-6J. Заради възможността да носи и изстрелва свръзвукови противокорабни ракети YJ-12, той вече е наречен „убиец на самолетоносачи“.

Плаващите летища са най-скъпото в света въоръжение – само обслужването на една авионосна ударна група струва над  1 милиард долара годишно! И най-парадоксалното е, че като средство за водене на битка те вече са безнадеждно остарели и неефективни. Впрочем навремето съветският адмирал Сергей Горчаков е твърдял, че САЩ са допуснали стратегическа грешка, като са решили техен приоритет да са самолетоносачи – та те са невероятно уязвими. А когато попитали адмирал Хайман Риковър в Конгреса на САЩ, колко дълго американските самолетоносачи могат да издържат в реална война, той лаконично отговорил: „Не повече от 48 часа!“

Никак не са малко експертите, за които самолетоносачите са безполезно въоръжение в наше време. Да се инвестира в тяхното строителство, а и подръжка е не само хвърляне пари на вятъра. То вече може да се окаже проблематично и за националната сигурност на Америка.