Няма нищо по-хубаво от мразовито време: 1 част

Няма нищо по-хубаво от мразовито време: 1 част

Поразглезени от последните няколко зими немалко хора с ужас гледат синоптичната прогноза за близките дни: – 12, – 14, – 17 градуса… А разни метеоролози мрачно коментират: о, това студ ли е? Я да ви видим, как ще се чувствате при минус 20, минус 25, минус 30 градуса, което ще си е съвсем нормално за следващите зими. А после ще ни обяснят, защо ни очаква подобен вледеняващ сетивата ни период – нещо се случва на Слънцето, а и вулканите стават все по-активни… С една дума – свиквайте, защото истинските студове тепърва ще ви дойдат на гости.
Вероятно са прави тези експерти – нали затова са учили, за да предвиждат какво ще се случи утре с времето. Единственото непонятно в тази ситуация е, защо толкова страдалчески погледи поражда подобна прогноза. Явно потънали в технологичните си играчки, с които не се разделяме нито за миг, ние сме забравили нещо много простичко, затова и много важно: няма нищо по-добро от мразовитото време!
Една руска поговорка казва: лятото е за душата, зимата е за здравето. И са прави руснаците – студа не ни е враг, той е един от най-добрите ни съюзници срещу всевъзможни агресори, които атакуват организма ни.


Изследователи от Харвардския университет установиха, че за здравето на човека по-полезно е да се разхожда в студено време, отколкото в лятна горещина. Последната е пет пъти по-опасна за него, отколкото студа! За да стигнат до този извод те са анализирали 6,5 милиона смъртни случая сред жители на 50 най-големи града в САЩ. И се оказало, че два дни силен студ са увеличили показателя за смъртност с 1,59 на сто, докато за два дни жега той е бил 5,74 на сто.
И учени от Женевския университет след серия експерименти доказват, че понижаването на температурите се отразява благотворно на здравето на човека. Те са наблюдавали хора, които са живеели в различни температурни пояси. И са стигнали до извода, че за човешкия организъм е в пъти по-опасна температура от плюс 35 градуса в сравнение с минус 35 градуса.
Доказано е, ако децата са родени през зимата те са значително по-здрави от тези, които са се появили през лятото. Съответно и продължителността на живота на първите е била по-дълга. В Австрия установиха, че хората, които са родени между октомври и януари, са живели средно със 7 месеца повече, отколкото родените между април и юни.


Една от причините студа да е далеч по-полезен от жегата, е наситения с повече кислород въздух – в студено време съдържанието на кислорода е с 30 на сто повече, отколкото в горещо. Няма микроби и вируси, а снега буквално като прахосмукачка всмуква вредните частици във въздуха.
Разходките в студено време подобряват имунитета ни. Отразяват се много добре на вегатативната ни нервна система, която се бори с неврозите и стреса. Студът стимулира производството на хормони на радостта – в университета на Торонто бе установено, че в студено време се изработва повече серотонин. Повишава се психическата ни устойчивост, активира се работата на мозъка ни.
Експерти твърдят, че много полезно е да се ходи бос по снега – това подобрява кръвообръщението, стимулира биологически много важни точки на ходилата ни. Подобна разходка е полезна и за хора, заболели от остеохондроза. Японският лекар Тосимо Ямаучи, създадал своя методика за лекуване на различни заболявания чрез студ твърди, че той е е в състояние да излекува болни от ревматоиден артрит.
Движенията в студено време се препоръчват и за хора със сърдечно-съдови заболявавания: те стимулират работата на сърцето и кръвоносните съдове, снижават холестерола. Причината за позитивните ефекти е и в реакцията на организма на стреса, предизвикан от студа.


Студът се грижи и за добрия ни външен вид – той подобрява микроциркулацията на кръвта на лицето ни, а оттам – и тонуса на кожата ни. Тя става свежа, гладка, добива хубав, привлекателен вид.
Излиза, че студа работи много по-ефективно за лечебни цели отколкото топлото. Той буквално разтърсва организма ни и така стимулира имунната ни система, стабилизира хормоналния фон, обмена на веществата и най-вече – вътрешните ни защитни сили, чиято задача е да ни лекуват. Впрочем това са установили умни хора далеч преди нас – ползите от студа са забелязали френски лекари при нахлуването на Наполеон в Русия. Ранени войници, които са лежали дълго в снега, са оживявали за разлика от офицери, прибрани в топли помещения.
Студът първоначално свива, а после разширява кръвоносните ни съдове. Точно тази промяна на състоянието им е много полезна за организма ни. Той укрепва, а внедреният в него от мъдрата природа защитен комплекс кристализира и започва да действа. Оттук и изключително благоприятния ефект на студа върху нервната ни система, метаболизма, кръвното налягане, съня…
Затова, ако приемем студа като дар и съюзник, като велик лечител, а не като вражеска заплаха, ние ще сме здрави.