Парите ли са най-важното нещо на света: част 2

Парите ли са най-важното нещо на света: част 2

 

 

 

Това, че парите са важни съвсем не означава, че те автоматично могат да ни правят и щастливи. “Богат съм” и “щастлив съм”, са две различни роли, в които ние може да се изявяваме на сцената на собствения си живот. Ако разчитаме да спечелим много пари, за да си купим липсващо ни щастие, това няма как да се случи – просто то не се продава.

Щастието е резултат на нещо съвсем друго – на душевна и физическа хармония. Има предостатъчно примери за много богати хора, които са на антидепресанти и са се абонирали за услугите на психоаналитици. Консуматорският манталитет поразява психиката, а зад външното благополучие се крият сериозни душевни проблеми. И много често, когато мозъка е промит от култа към богатството, то в него няма място за естествени човешки радости.


Има един любопитен сайт – “Богатите деца в Инстаграм” (Rich Kids of Instagram). На него отрочета, имали късмета да се родят в семейства на милионери и милиардери, се перчат с красивите си играчки – коли, самолети, часовници Rolex, къщи с огромни басейни…
Но ако внимателно разглеждаме сайта, може да доловим стремеж зад неимоверно скъпи вещи да се скрива душевна тревога, самота, пустота…

Изследвания на психолози сочат, че преклонението пред вещите влияе негативно на човека – на неговите отношения с други хора, води до загуба на смисъла на живота, до тежки психически разстройства. Появява се социална изолация – когато хората се пристрастяват основно към покупки, това в перспектива неизбежно разрушава социалните им отношения. А когато самооценката – мерилото за успеха, е единствено в това дали притежаваш или не скъпа вещ, няма как да си в хармония със себе си.


Всъщност свързването на щастието с парите и налагането му в масовото съзнание, е резултат от мощна и дългогодишна работа на американската индустрия за промиване на мозъци. Хърбърт Кларк Хувър е 31-ят президент на САЩ (в периода (1929 – 1933). Пред специалисти по реклама и пиар той заявява:
– Вие сте създатели на желания. Вие превръщате хората в непрекъснато работещи машини за щастие. Машини, които стават фундамент за икономическия прогрес!

След втората световна война идеологията на консумативизма е важна част от модела за устройство на света, който САЩ се стремят да наложат. Той им е необходим не само за да демонстрират преимуществата на своя начин на живот, но най-вече да създават благоприятни условия за продажба на американските стоки. За тази цел тяхната масова култура предлага безкрайни демонстрации на разкош и изобилие – внушава се не просто преклонение пред богатството, а се налага представата, че не може да си щастлив, ако не си богат.


Древна арабска поговорка казва:
– Безпокой се за това, което трябва да купиш, а не за това, което трябва да продадеш.
Истината е, че ако попаднем в капана на страстта да се купуват все повече предмети, щастието ще бяга от нас. То се появява в миговете, в които сме с приятни за нас хора. В това прекрасно състояние на духа сме и когато пътешестваме, присъстваме на концерти, театрални постановки, спортуваме…

Щастливи сме и в миговете, когато очакваме очарованието на подобно изживяване. Хубаво ни е, когато получаваме различен опит и нови впечатления. Щастливи сме и в миговете, когато очакваме очарованието на подобни изживявания. Сходни емоции не може да ни донесе придобиването на материални блага – с тях бързо свикваме, те остаряват, трошат се. Докато впечатленията остават с нас, тяхната мимолетност ги прави особено ценни за нас.

Излиза, че не е зле да имаме пари, но те далеч не са най-важното нещо в света. Просто защото така необходимото ни щастие и душевна хармония не пристигат автоматично с тяхното нарастване в банковата ни сметка. Те са в това да обичаш и да бъдеш обичан, да си способен на съпричастност към емоциите на другите.

Или както го е казал мъдрия Марк Твен:
– Най-добрият начин да се чувстваш добре е да направиш някой да се чувства добре!