Победител е този, който знае, че ще бъде победител: 1

Победител е този, който знае, че ще бъде победител: 1

 

Биографът на Стив Джобс – журналиста Уолтър Айзъксън, разказва една любопитна история. Неизвестен програмист заминал в Силициевата долина с идеята да удиви ръководството на Епъл. Той имал доста необичайни хрумвания по отношение дизайна на интерфейса на Макинтош. Успял да се добере до висш мениджър на компанията и да разговаря с него. Той го изслушал, а после директно му казал:
– Това нас не ни интересува!
И прекратил срещата. Слизайки по стълбите към изхода, програмиста съвсем случайно срещнал самия Стив Джобс. И без да му пука направо му казал, че мениджърите на Епъл правят огромна грешка, като не оценяват по достойнство неговата идея.
– Вие изпускате възможността да подобрите кардинално собствената си продукция!- обобщил накрая програмиста.


Джобс бил направо поразен от увереността на програмиста в това, което им предлага. Той незабавно подписал с него договор за работа. По-късно точно този човек, вече трудейки се за Епъл, измислил начин за увеличаване на изображението при насочване на курсора към приложение.
Истината е, че ако не сме уверени нямаме кой знае какви шансове в този прекрасен луд свят. Но кое е онова, което прави едни хора уверени за разлика от много други? Ако знаем отговора на този въпрос, ние по-лесно ще стимулираме и собствената ни увереност, ако случайно не ни достига.
Ще се опитам да нарисувам с думи неговия образ, за да видим характеристиките, които превръщат един човек в пробивна и неотклонно постигаща целите си личност.


1.
Увереният човек не се страхува да поеме отговорност за това, което прави. Онова, което не зависи от него той приема като реалност, към която трябва да се приспособи. Ако нещо не го устройва той просто го преодолява. Той знае, че проблемите съществуват, за да бъдат разрешавани. И ако това своевременно не бъде сторено, то те само ще нарастват. За него всевъзможните трудности са предизвикателство, с което трябва да се пребори. И той е убеден, че е способен да го направи.
2.
Увереният човек не го интересува, какво ще кажат другите. На него му дреме как и какво ще говорят зад гърба му – той има пред себе си цел, която трябва да постигне. Познава и вярва в силите си и страшно държи да е господар на съдбата си. Това, което прави е от значение най-вече за самия него. С лекота тръгва срещу общоприети решения, защото добре разбира, че господстващи догми и нагласи често са порочни в основата си.


Ричард Фейнман (1918 – 1988 г.) е нобелов лауерат по физика и има огромни заслуги в развитието на квантовата електродинамика. Своят сборник с автобиографични есета Ричард озаглави така: “Какво ви пука, какво мислят другите!”.
3.
Увереният човек не се страхува да рискува. Ако падне просто става и продължава напред. За него неизбежните препятствия съществуват, за да бъдат преодолявани. А той обикновено не ги и забелязва, защото е погълнат от това, което го вълнува. Търсенето и намирането на решения на проблемите възприема не като тегоба, а като своя мисия. Факт е, че огромната част от успелите хора не са съзряли, как целта им е била постигната. За тях тя е връхлетяла неочаквано по една проста причина – те не са имали време да я забележат, защото страстно са се потопили в това, което са правили. Те са били завладяни от своята идея и процеса на нейната реализация.


Ада Йонат е нобелов лауерат за 2009 година за своите изследвания върху структурата и функциите на рибозомата. Сега е директор на „Хелън и Милтън А. Кимелман Център”, Ерусалим, Израел. През 2011 година Ада посети България. Тя признава, че когато е разказвала на колеги за предмета на своите научни изследвания, те са я мислели за ненормална. И още са и казвали, че къде по-големи учени от нея са се опитвали да решат тази задача и не са успявали. Затова е по-добре да не си губи времето. Но Ада упорито е работила, докато не е намерила отговор на въпроса, който я занимавал. И в резултат точно на нейната настойчивост тя съумява да разреши една много сложна научна загадка. И да бъде съвсем заслужено най-високо оценена.


4.
Увереният човек не приема неуспеха като пълен провал. Това го отличава от повечето хора, които в подобна ситуация ще се отчаят и ще укрепят недоверието в собствените си възможности. Той нито преувеличава, нито омаловажава случилото се негативно събитие. Не изпада в депресия заради пропуснати шансове. Неуспехът той приема като важен етап от собственото си саморазвитие. Все едно, че е имал среща с авторитетен и скъп консултант, който го е информирал, че не действа във вярната посока. За него по-важното е, че е установена безперспективността на възприетия подход, разбрано е нещо ново за конкретния проблем. А всичко това е предпоставка за намиране и на необичайно решение в бъдеще.