Утре, което скоро ще е днес

Утре, което скоро ще е днес

От няколко десетилетия през януари в Лас Вегас се открива международна изложба на битова електроника, робототехника и мобилни технологии (Consumer Electronics Show – CES). И през тази година на нея се появиха немалко любопитни неща, които свидетелстват за нестихващия стремеж на производители в света, да намират непознати решения и да изненадват потребителя.
Но поне за мен много по-интересно от технологичните джаджи, които се демонстрират на CES 2019, се оказа една пресконференция. На нея главният изпълнителен директор на IBM Джини Ромети, сподели своите виждания за истинския взрив, който предстои да се случи скоро на трудовия пазар на планетата. Според нея изкуствения интелект ще промени със стопроцентова сигурност всички професии, които днес познаваме. Ще унищожи работни места и ще създаде нови – колко точно и какви, сега никой не може да каже. Но революцията в тази област ще засегне целия пазар на труда и всички държави, без изключение.
За Джини Ромети най-важната задача сега е да се готвят квалифицирани кадри, които скоро ще са крайно необходими. Затова IBM съвместно с Асоциацията за потребителски технологии и корпорациите Toyota, Walmart, Ford и Sprint, създават Коалиция за професионално обучение. Нейната задача е да готви американците към една друга, непозната трудова реалност.

https://www.theglobeandmail.com/resizer/IOhXd49WNS2i2WlcnYofyLYBtas=/1200x0/filters:quality(80)/arc-anglerfish-tgam-prod-tgam.s3.amazonaws.com/public/BXZOASKCEZAYVIFJQNJDTPQIWU

В IBM са установили, че университетите не подготвят квалифицирани сътрудници, от които корпорацията остро се нуждае. Затова в нея са разработили 12-месечна програма за професионално обучение за кандидати, на възраст от 18 до 59 години. Приемат се и хора без висше образование и опит в програмирането, като им се осигурява и възнаграждение – средно по около 50000 долара за година. Всеки, който успешно завърши този курс, получава работа в IBM.
Проучване на агенцията Salesforce подкрепя, казаното от Джини Ромети. То е реализирано сред експерти по човешки ресурси и работодатели. Преобладаващата част от тях са убедени, че до три години изкуствения интелект ще започне кардинално да променя пазара на труда. Това ще засегне особено дълбоко базисни навици и умения – след броени месеци 35 на сто от тях ще са съвсем нови. За 73 на сто от хората, работещи в отдели човешки ресурси, изключително значение придобиват качествата креативност и емоционален интелект. За тях точно те се превръщат в най-важен критерий за приемане на работа. Същевременно в това, че днешните университети не готвят адекватно студентите за труд в една непозната среда, са убедени 87 на сто от ръководителите на компании.
На подобно мнение са и специалисти от Института за бъдещето (the Institute for the Future – IFTF) – авторитетна организация сред работодателите, на която те разчитат при изграждане на своите дългосрочни стратегии за развитие. Те отбелязват, че навици, които сега недооценяваме, най-вероятно ще се превърнат в ключови в недалечно бъдеще. Сред тях е креативността, комплексното мислене, умението да се вижда общата картина и на тази основа да се предлагат непознати решения. Расте ролята на гъвкавостта на възприятията, което позволява да се откриват нови възможности.

А най-ново проучване на експерти от социалната мрежа LinkedIn сочи креативността, гъвкавостта и умението да се отстоява собствената гледна точка, като едни от най-важните качества, необходими на човека за неговата успешна професионална реализация. До този извод те са стигнали, след като са анализирали свободните места, обявени на платформата от различни работодатели на планетата.
Световният икономически форум (WEF) е международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария. Тя е със статут на наблюдател към Икономическия и социален съвет на ООН. Всяка година в края на януари WEF свиква в Давос (планински курорт в Граубюнден, Алпите) срещи на световни икономически и политически лидери, интелектуалци и журналисти. Организацията публикува и различни доклади по въпроси, важни за света – конкурентоспособност, информационни технологии, глобални рискове и др.
Неотдавна се появи и нейния доклад за човешкия капитал – “Подготовка на хората за бъдеща работа”. В него се подчертава, че повечето образователни системи не предлагат навици, които са необходими за реализация на днешните пазари на труда. Те са буквално “изключени” от този процес. Като особено важни за бъдещето успешно осъществяване на младите хора, в доклада се определят навиците креативност, умение комплексно да се решават проблеми и критично мислене.

Както се отбелязва в доклада обезпокояващо е, че на тези навици в съвременното училище и университет, не се обръща внимание – там се решават стандартни задачи, както това се е правело в продължение на векове. Препоръката е, че самата концепция за образованието се нуждае спешно от преориентация.
Така виждат развитието на пазара на труда различни и авторитетни експерти. Точно тези така необходими качества и най-вече креативността – способността да се генерират нови идеи и да се откриват уникални обекти, сега липсват като дисциплини и в родната образователна система. А най-големият парадокс е в това, че дори там, където те се появяват като инициатива на отделни учители или преподаватели, се прави всичко възможно за да бъдат те съсипани.
Пример за това е Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет. Там се премахват две специалности, създадени да въвеждат студентите в света на креативността и да ги запознават с променящия се трудов пазар, обусловен от четвъртата индустриална революция. Подозирам, че причините, поради които хората, попаднали на властови позиции по стечение на обстоятелствата във ФЖМК, вземат подобно неадекватно решение, не са само късогледство, посредственост или инертност на човешкото мислене. Най-вероятно тези хора въобще не са и чували за изискванията, които времето поставя към бъдещите професионалисти. В случая, обаче, потърпевши са именно студентите – те ще излизат от ФЖМК готвени за свят, който скоро няма да го има.
Решение на проблема, естествено, съществува – самообразование. Но все пак е тъжно за пропилените четири години и за неизползваните възможности…