Подготвят се за бъдеще, което вече е минало: 1 част

Подготвят се за бъдеще, което вече е минало: 1 част

Децата, които тази година ще бъдат в първи клас, ще станат абитуриенти в началото на 2030 година. А тогава светът няма да изглежда така, както го виждаме днес. Предстоят дълбоки промени, които ще ги изправят пред сериозни изпитания. И едно от най-вероятните сред тях е, че получените знания и умения съвсем няма да са им достатъчни, за да се реализират успешно утре в живота.
Факт е, че традиционната система на образование не се различава, кой знае колко от времето, когато е била създадена – от края на 18-ти век. Тогава училищата са се изграждали, като са се съобразявали с модела на зараждащите се фабрики – задачата им е била да готвят децата за работа в тях.


Днес онези фабрики отдавна вече ги няма. Децата също са много различни. Но училището си е почти същото. В него децата трябва да бъдат събирани в класове. Учители трябва да им четат уроци, които те следва да зазубрят и точно възпроизвеждат. Всичко е стриктно регламентирано – има заковани учебни планове и графици, съставяни и контролирани от безброй строги чиновници. А за тях, както знаем, са важни документите, а не децата.

Без значение е например, че едни от учениците по-бързо се справят с учебния материал, други по-бавно, а трети въобще не могат да влязат в крачка с всемогъщите графици.
За това, какви са резултатите от този тип на образование, замръзнал някъде във времето, аз вече писах на сайта. Проучвания по Програмата за международно оценяване на 15-годишни ученици (Programme for International Student Assessment – PISA) показват, че качеството на образованието в българските училища е трагично.

Средните постижения на нашите ученици са изключително ниски и продължават да летят надолу. Точно българчетата имат най-слабите постижения в основните умения в Европа.
Вярно, България има немалко умни, талантливи деца, които показват блестящи резултати и печелят златни медали от най-престижни международни състезания. И тези деца няма да имат никакви проблеми с бъдещата си реализация – техните места в реномирани университети и крупни компании, вече са запазени.


Но зад тези единици стои една огромна, многохилядна група от техни връстници, които излизат от училище и се оказват ненужни на пазара на труда. Една от причините за това е, че училището ги е готвело за всичко друго, само не и за изискванията на новата епоха – тази на четвъртата индустриална революция.


Няма да бъде коректно, ако не отбележа, че проблемите на българското училище са проблеми и на училището в света като цяло. Изследователи от различни страни с различни аргументи предупреждават: училището все повече се отдалечава от потребностите на пазара на труда. Децата утре ще се окажат в ситуация например, когато не толкова ще се конкурират помежду си, колкото ще трябва да доказват своите знания и умения спрямо един могъщ техен съперник: робота.

Новите технологии ще унищожат милиони работни места точно в следващите 10 – 15 години (никой от експертите не се наема да посочи точната цифра – тя варира между 300 и 600 милиона души, но съвсем не е окончателна). Същите тези технологии ще създадат и милиони нови работни места. Големият проблем е, че точно за тях ще са нужни хора със съвсем други умения и знания – такива, които училището днес, движещо се по инерция, не подготвя.


Честно казано, аз не храня надежди, че могъщата бюрокрация, властваща в системата на образованието не само у нас, но и по света, ще е в състояние да промени нещо в нея своевременно. Но това, което чиновника няма да свърши, защото ще му се наложи да работи, намира своето ефективно решение, когато с него се заемат креативни личности.


Един от най-добрите примери за това, как трябва да изглежда училището днес, за да готви децата за бъдещето е това, което прави Салман (Сал) Кан. Роден е през 1976 година. Майка му е с индийски произход, а баща му е от Бангладеш. Завършил е Масачузетския технологичен институт (MIT) и Бизнес училището на Харвард (HBS). През 2006 г. основава своята „Академия Кан“ със задачата да предоставя висококачествено образование на всекиго и навсякъде безвъзмездно.


Сал осъзнава, че традиционният модел, широко разпространен в училищата по света: урок – домашна работа – изпит, вече не работи. Училището изравнява децата, които са всъщност много различни – едни по-бързо се справят, други по-бавно. Но заради възприетия общ темп изоставащите си остават изоставащи. Сал забелязва, че за учениците е далеч по-удобно да слушат лекции и да решават задачи в къщи. А в клас да обсъждат по-сложните теми с учителя – най-добре в неголеми групи или индивидуално.


И той започва да създава и качва в мрежата видео клипове с готови уроци. Стартира с математиката – в нея Сал е отлично подготвен. И неусетно интересът към това, което прави, започва да расте в света.