Полети в облаците: част 1

Полети в облаците: част 1

 

 

Иля Илф и Евгений Петров са сред любимите ми писатели. А от невероятната им книга “Златният телец” помня цели страници. Поне за мен и тя е една от вечните книги, които всеки що годе нормален човек би трябвало да познава. Човечна и мъдра, написана с прекрасно чувство за хумор, тя е великолепно средство за кристализация на нашата креативност. Не случайно нейният главен герой – Остап Бендер, е всепризнат за велик комбинатор.


Но една публикация, на която попаднах, ми напомни за друга книга на двамата писатели – “Едноетажна Америка”. Тя е публикувана през 1937 година и е плод на посещението на Илф и Петров в САЩ. В края на 1935 година като кореспонденти на вестник “Правда” и в съпровод на семейство Адамс от Ню Йорк, те пресичат Америка – от Атлантическия до Тихия океан и обратно. Пътешествието им трае три месеца. С “Форд-Т” те посещават 25 щата, изминават 16 хиляди километра.

И в резултат на това се появява техния много интересен пътепис “Едноетажна Америка”. В книгата те описват живота на обикновените жители на Ню Йорк, Чикаго, Канзас, Оклахома, Лас Вегас, Сан Франциско, Лос Анджелис, Сан Диего… Срещат се с много известни хора, включително беседват с американския президент Франклин Рузвелт. В книгата си критикуват немалко неща от действителността в САЩ, но и се възхищават от американските пътища, услуги, от умението на американците да работят… Книгата е издавана на много езици, включително и на български.


А историята от “Едноетажна Америка”, за която се сетих, е следната. По време на пътуването им ги спира автостопаджия. Останал без работа и социални помощи, той обикалял страната за да оцелява. И бил убеден, че Америка трябва да се промени – парите да се вземат от богатите, като им се оставят само по пет милиона долара. Ето откъс от книгата:


“Попитахме – не е ли много това – по пет милиона.
Но той беше твърд.
– Не, все пак трябва да им се оставят по пет милиона. По-малко не може…
Когато той слезе от автомобила, видяхме до каква беднотия е стигнал този човек. Мизерното му палто беше проскубано, зеленикавите му бузи отдавна не бяха бръснати, а в ушите му се беше насъбрал прах от Пенсилвания, Канзас, Оклахома.

Когато се сбогуваше, на скръбното му лице се появи оптимистична усмивка.
– Скоро всичко ще тръгне добре – каза той. – А на тях – по пет милиона и нито цент повече!
Когато излязохме от Флегстаф на път за Гранд кенийън, мистър Адамс рече:
– Е, как мислите, защо този нещастен човек иска все пак да остави на милионерите по пет милиона? Не знаете? Тогава аз ще ви кажа. Дълбоко в душата си той още се надява, че все някога и самият той ще стане милионер. Американското възпитание е страшно нещо, сърове!”


Годината, в която анонимния автостопаджия се качва в колата с двамата писатели и съпровождащото ги семейство Адамс, е 1936. Оттогава са изминали повече от осем десетилетия, но благодарение на Холивуд и могъщата масова култура американската мечта – и ти можеш да станеш много богат, продължава да е в главите на милиони хора на планетата. Тя не е напуснала и огромната част от американците – те продължават да си летят в облаците.
Докато реалността вече е много, много променена.