Ползата от „сделката“ – неясна, но мизерията – реална

Ползата от „сделката“ – неясна, но мизерията – реална

https://twizz.ru/wp-content/uploads/2019/08/1565079849_78805a221a988e79ef3f42d7c5bfd418.jpg

В супермаркета съм, застанал на опашката. По едно време установявам, че докато на съседните каси купувачите бързо се изнизват, нашата редица е замръзнала. Възникнала е непредвидена ситуация: касиерката е маркирала продуктите на възрастна жена, но се е оказало, че парите не и стигат за всички тях. Затова момичето на касата е започнало обратната процедура – да вади от кошницата продукти и да намали сметката до размера на парите в картата на клиента. Друг път в подобна ситуация нетърпеливи купувачи негодуват, но сега има мълчание и съчувствие към бедната жена.

И без специални проучвания се забелязва, че все повече хора у нас ги обхваща тревога за идващите месеци и години. Не става дума само за пенсионерите, на които инфлацията вече е „изяла“ различните увеличения на пенсиите. За много от работещите и  предстоящия ръст на заплатите им няма да им помогне да се измъкнат от бързо растящата група, наречена  „работещи бедни“.

А най-неприятното е, че ако нямаме късмета да сме сред шепата богаташи, то обедняването ни ще е за много дълго – до края на живота ни. Това ни гарантира самата система на капитализма, която непрекъснато задълбочава социалното неравенство. И прави почти невъзможен прехода от групата на бедните към тази на богатите.

Но освен тази глобална причина за обедняването ни, има и безброй други, свързани с конкретни неадекватни действия на елити, които ни управляват. Пример за това е т.н. „Зелена сделка“ на Еврокомисията. Името и е взето от времето на Голямата депресия през 30-те години на миналия век, когато тогавашния американски президент Франклин Д. Рузвелт обявява „Нова сделка“ за борба с нея. Любопитното е, че пакетът от иначе добре звучащи програми, включени в нея,  не помага на Америка да излезе от дълбоката криза, в която се е оказала. Истината е, че за съживяването на нейната икономика допринася реално Втората световна война.

Целта на „Зелената сделка“ е ефективно да започне да се управлява енергията и  да се елиминира парниковия ефект.  Сега за спечелване на общественото мнение в Европа за нея са ангажирани колосални ресурси. Политици, медии, интелектуалци, неправителствени организации не спират да ни убеждават в необходимостта от приемане на „зелената сделка“. И да ни внушават безропотно да приемем и задаващата се „шокова терапия“ покрай нея, за да намалим парниковите си емисии с около 55 на сто до края на това десетилетие, а не с  предвидените 40 на сто.

Но събитията от последните седмици доказват категорично, колко далеч са от реалността членовете на Еврокомисията заедно с шефа и Урсула фон дер Лайен. Енергийната криза, която тресе най-богатите държави, членки на ЕС и която най-вероятно буквално ще отнесе бедна България след броени месеци, категорично доказава: „Зелената сделка“  е непродуктивен, неефективен, неработещ проект. А един от основните негови постулати – за невероятната полза от т.н. възобновяеми източници на енергия ще се окаже просто една измама.

https://s12.stc.all.kpcdn.net/share/i/12/9704040/wr-960.jpg

Онези държави и компании, чиито управляващи елити се подадоха на магията, пръскана от всевъзможни „зелени трубадури“ и се затичаха да инвестират в декарбонизация на енергийните си отрасли, забравяйки за традиционните, сега се чудят как да овладеят навестилите ги проблеми. Така немският вестник Süddeutsche Zeitung цитира изследване, осъществено от организацията Finanzwende. То показва, че за последното десетилетие инвеститорите в „зелената икономика“ на Германия са загубили около 2 милиарда евро. Особено са пострадали компаниите, които се занимават с производството и продажбата на вятърни електростанции. Така Prokon – най-големият енергетически кооператив на Германия, е понесъл огромни щети. Пострадали са 75000 негови акционери, които са му доверили парите си в размер общо на над 600 милиона евро. Компанията UDI, която финансира възобновяеми източници на енергия  е загубила 150 милиона евро. А производителят на вятърни турбини Windreich се е лишил от над 100 милиона евро.

Според Süddeutsche Zeitung  за това, че хората хвърлят парите си на вятъра, ако ги влагат  в производството на енергия от възобновяеми източници, една от основните причини е, че те не си дават сметка за възможните рискове в тази област. Агресивната реклама е промила мозъците им и те са се омаяли от красивите приказки на манипулаторите. Здравият разум ги е напуснал – те са забравили, че т.н. „екологични капиталовложения“ са всъщност едни от най-рисковите. Та едва ли има нещо по-несигурно от  производството на енергия от  вятър, вода, геотермална енергия и пр. Тук всичко зависи от капризите на природата. Ето защо да влагаш парите си в подобен бизнес е  все едно да влезеш в казино с надеждата, че ще излезеш от него с милион евро в джоба си.

Естествено, как тези с многото пари ще ги харчат, си е техен проблем. Но за нас, обикновените хора, дето оцеляваме от заплата или пенсия точно „зелената сделка“ най-вероятно ще ни изпрати завинаги в блатото на мизерията. Съдете сами: екипът на фон дер Лайен е изчислил, че за нейната реализация само за етапа до 2030 г. ще са нужни над един трилион евро! И огромната част от тези пари ще се наложи да плащаме ние. Като мислещи хора  ни е ясно, че членовете на Еврокомисията, чиито  заплати са в размер на десетки хиляди евро всеки месец,  няма и да усетят космическата скъпотия, която ни чака през идващите десетилетия. Но за нас точно този лошо управляван и съмнително ефективен преход  може да е унищожителен. За все повече млади семейства ще стане невъзможно да си купят жилище или нова кола например. Само от данъка за „въглеродно неутрален транспорт“ ще литнат много нависоко цените на абсолютно всички продукти и услуги. Изчислено е, че едно четиричленно семейство в Германия например, ще плаща допълнително по 451 евро годишно през 2025 година само за гориво, защото цената на тон въглеродни емисии ще достигне до 55 евро. Но същото скоро ще се отнася и до нас, българите – така любимата ни Еврокомисия ще ни наложи схемата си за търговия с емисии. Данъците върху автомобилите и строителството ще се разпръснат и върху всичко останало, а това вече определено няма да ни хареса.

В интерес на истината, дори фон дер Лайен признава, че „хората с ниски доходи не могат да поемат този товар“. Нещо повече – уважаваната дама припомня за плановете на Еврокомисията да се подпомогнат обикновените хора в Евросъюза заради идващата скъпотия от реализацията на „зелената сделка“  с обща сума от 100 милиарда евро.

Проблемът е и в това, че ние, българите,  имаме богат опит с подобни безвъзмездни дарове от страна на Евросъюза. И много добре знаем, до кого на практика ще стигнат тези пари – отново до най-богатите и обслужващите ги корумпирани политици и всевъзможни манипулатори у нас.

Едва ли си спомняте за безвъзмездните субсиидии по специалната земеделска предприсъединителна програма на ЕС – САПАРД (от англ. Special Accession Programme for Agriculture and Rural Development). Тя действаше в периода 2000-2006 г., като ЕС предоставяше годишна сума от 520 милиона евро за десетте държави в преход –  България, Унгария, Полша, Чешката република, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, и Румъния. Страната ни получи годишна безвъзмездна помощ в размер на 52.124 милиона евро за 7 годишния период до 2006 г. включително.

https://dppmbrunei.org/source/character/who-is-this-guy-helping-harry-osborn-1.jpg

Но къде отидоха тези огромни суми? Вестник „Политика“ направи свое разследване през 2007 г. и установи: едва 200 души от 60000 регистрирани земеделски производители в България са прибрали над  1 милиард и 264 милиона лева субсидии от тази европейска програма. За тази цел те са се възползвали от контактите си с висши чиновници във фонд „Земеделие“. Близо 80 на сто от одобрените от САПАРД  2834 проекта са минали през ръцете на… три консултантски фирми. И съвсем случайно техните собственици са се оказали с преки или косвени връзки с най-висши чиновници във фонда и с ръководители от земеделското министерство през тези 7 години. Включително и с бивши министри на земеделието.

Като пълнолетни граждани на прекрасната ни Татковина едва ли ще се затрудним да предвидим как ще се разпределят и милионите евро, които евентуално биха ни отпуснали от Еврокомисията за да компенсират донякъде задаващата се скъпотия заради „зелената сделка“. Ще сме късметлии, ако до нас достигне поне някой и друг евроцент.

Но ние сами си избрахме преди три десетилетия да се окажем в този славен свят на „демокрацията“ и „евроатлантическите ценности“. И затова, ако нещо в него днес не ни харесва, то трябва да се сърдим на себе си.

А не на някой друг.