Похвално ли е да блокираш кръстовища на града?

Похвално ли е да блокираш кръстовища на града?

https://www.monitor.bg/web/files/articles/175078/gallery/thumb_1200x630_930501-3.jpg

Група хора продължават да тероризират стотици хиляди жители на столицата, а и на други големи градове в страната. Точно така трябва да се характеризират налудничавите блокирания на централни кръстовища на София например. Затруднено е движението на обществения транспорт, много сериозни проблеми срещат колите на „Бърза помощ“, а и на всевъзможни фирми, от които зависи нормалният живот в града.

Групата образи едва ли биха си позволявали да безчинстват, ако не бяха добре мотивирани. В публичното пространство могат да бъдат открити немалко свидетелства за това, че техни лидери са финансово стимулирани от богати олигарси, които преследват свои интереси. Все по-активни в контактите си с тях са и политици, мразени и забравени от по-голямата част от избирателите заради поразиите по времето на тяхното управление. Всячески ги обгрижват и организации от една далечна държава, станала известна и с износа си на „нежни революции“  – инструмент за поставяне на власт на удобни за тях хора.

Но главната им опора са медиите: ако не ги показваха денонощно по телевизионните екрани, никой нямаше да знае за тях. Сега те са героите, те определят дневния ред, по който се говори в обществото ни. Едни и същи „учени“, „експерти“ и прочее симпатяги, познати добре на по-възрастните телезрители още от 90-те години, коментират случващото се така, както се очаква от тях да го направят. В телевизионни репортажи от демонстрации задължително и редовно се появява и светлият лик на младеж/девойка, учил някъде нещо по света. И страстно желаещ да се реализира у нас, само дето управляващите пречат да се осъществи мечтата му. Това е нужно за да се роди асоциацията: най-интелигентните, най-будните са с нас, а вие защо не сте тук? Кадрите са в едър план, за да скриват рехавата, но достатъчно креслива  масовка на площада.

Това им е работата на медиите в нашето време: на тях щедро им се плаща за да създават у милиони хора емоции – от безмерна любов до ужасяващ страх. Да пораждат в случая възторг и преклонение от действията на шепа образи, които жертват времето си за да бъдем ние свободни. Факт е, че ако медиите не ги героизираха, никой нямаше и да чуе за тях. Но нямаше да ги има също и налудничавите блокирания на кръстовища в големите градове на страната ни.

https://nstatic.nova.bg/public/pics/nova/article/980x551_1596829861.jpg

Естествено, всичко, което би поставило под съмнение прекрасният облик на протестиращите, се цензурира или твърде пестеливо се появява в „обективните“ и „свободни“ медии. Като например това, за което съобщава директорът на СДВР главен комисар Георги Хаджиев:  за къртене на преместваеми съоръжения, кофи за боклук, пейки, изграждане на барикади; за групи протестиращи, които трупат на „Орлов мост“ камъни, павета, бутилки, за да бъдат използвани срещу полицаи (или срещу хора с мнение, различно от това на „демократично мислещите“ юнаци). За това, как на преден план се поставят жени и момичета, които да бъдат използвани като жив щит срещу органите на реда. Действията на които за разлика от тези на протестърите не са да внасят хаос, а да се спазва закона. Но всичко това потъва сред апологетиката на тълпата по площадите и кръстовищата.

Сега политици, „интелектуалци“ и журналисти като зомбирани непрекъснато ни втълпяват, че протестиращите са истинското лице на демокрацията, защото се опълчват  срещу мафията. Но мафията в България властва вече три десетилетия. В нечувани мащаби тя бе и по времето, когато на власт бяха сега извадените от нафталина политици. Впрочем самокритичното мислене е нещо непознато за тях – вместо него има неимоверна алчност за власт, защото с нея си върви и далаверата. А да крадат те едва ли са се отучили за времето, когато избирателите ги отсвириха от коридорите на властта.

Ако не мислеха само за джобовете си политиците, стоящи зад протестите щяха да са наясно, че идва – много меко казано, трудна зима. Подаде ли правителството оставка ще трябва да се назначи служебен кабинет, което на практика може да се случи в края на есента. Точно по времето, когато най-вероятно новата вълна от Ковид-19 ще ни се стовари с невероятна  сила. А с нея много хора ще загубят работните си места, ще се увеличи и делът на тези, които няма да могат реално да свържат двата края. Неизбежно цените ще скочат драстично, но актуализация на заплати и пенсии няма да има. Причината за това е, че ако се тръгне на предсрочни избори няма да има парламент, който може да разгледа и приеме непредвидени държавни разходи. Реално новият бюджет ще се появи едва през пролетта на 2021 г. – ще го дочакат тези, които са имали късмета да оцелеят.

Медиите не спират да ни натрапват и мантрата: шепата протестиращи имат конституционно право да са на улицата! Но в тях няма нито дума за нарушените конституционни права на останалите стотици хиляди граждани. Като човек, който редовно си плаща данъците, спазва (независимо дали му харесват или не) установените правила на поведение, държа да има ред. И разни образи да не ми определят как да се движа из родния си град – тяхната свобода на действия приключва там, където започва моята.

Но тези, които сега са на улицата това  не ги интересува, а и не са в състояние да го разберат. За преобладаващата част от тях критичното мислене, способността да анализираш и мислиш в перспектива, е не само абсолютно непознато – те просто не разполагат с ресурса, необходим за да го направят. Затова боравят със стереотипи, предубеждения, които им помагат да опростяват света, в който се намират. А когато са обединени в общност на площада, то към всичко това се добавя и необходимостта да се разграничиш от другите, които са против теб. Оттук и непоносимостта към мнението на всеки, който си позволи да постави под съмнение поведението им – та това е заплаха за тяхната нова идентичност: тази на протестиращи.

https://static.bnr.bg/gallery/cr/medium/2655442d5e7f1c47dccbe5d759b95885.jpg

Образите, шляещи се сега по площади и кръстовища дори не могат и да допуснат, че те са само средство за постигане на цели, които си поставят непознати на тях хора. И които вече на някоя  луксозна яхта някъде в океана са наредили играчите в следващото управление. За да могат да  продължават да преразпределят към банковите си сметки парите, които ще се наливат в държавния бюджет през следващите четири години. Единственото, което могат да спечелят протестиращите е някой и друг коронавирус.

В никакъв случай не съм фен на управляващите – нито на сегашните, нито на предшестващите. И достатъчно ясно съм го изказвал в публичното пространство в последните десетилетия. Не приемам и т.н. „пазарна икономика“, защото знам какви бели носи на над 80 на сто от хората. А тъй като професионално с технология и техники на манипулацията се занимавам вече около четири десетилетия допускам, че мога да се ориентирам в изкуството да се контролира и направлява всяка тълпа. И затова ми е ясно, че т.н. спонтанни протести не са нищо друго освен опит за нежна революция за смяна на управляващите с други, още по-удобни на тези, които имат ресурса да я организират.

Не е необходимо да си пророк, за да разбереш как ще свърши и до какво ще доведат и сегашните протести. Те няма да премахнат мафията, бандитизма, корупцията, алчността и наглостта на политиците – на тези, които са на власт и на онези, които искат да ги сменят. И заради това са изкарали хората на улицата. Истината е, че и след протестите богатите ще стават още по-богати, а бедните не само ще продължат да обедняват, но и ще се увеличават в геометрична прогресия.

А най-неприятното е, че икономическата катастрофа с всеки нов ден на протеста ускорява полета си към прекрасната ни Татковина.