По снежна писта късно нощем

По снежна писта късно нощем

 

 

 

Когато стане дума за алкохол хората най-често се разделят на две групи: едни, които са убедени, че той е безкрайно вреден за здравето им и други, които не могат да си представят приключването на деня, без чашата питие до тях. Първите не го докосват, а вторите само търсят повод за да си налеят. Също като в онзи стар виц:
– Пиете ли?
– Само в тържествени случаи.
– И това кога се случва?
– Когато има какво да се пие.


Павел е на 30 години и е от Естония – малка държава в Североизточна Европа, с население от 1,316 милиона души. Територията и е изцяло заета от низини – най-високия хълм се намира в югоизточната и част и е висок само 318 метра. Споменавам неслучайно това – то обяснява защо героя на тази история не обича планините, а още повече пък да се катери по тях.


Онова, по което си падал Павел, е алкохола. Негови приятели го убедили да отиде с тях на екскурзия до Италия. Тя била в Червиния – най-високия ски курорт в Италианските Алпи. В неговата пешеходна част е пълно с барове, ресторанти, нощни клубове…
Затова след като се настанил в хотела Павел веднага излязъл и се насочил към най-близката кръчма. А там се отдал на любимото си занимание – да си пийва.

Igloo Cervinia
Късно вечерта, когато ресторанта трябвало да затвори, Павел се разплатил и излязъл на улицата. Тръгнал към хотела, но тъй като бил доста замаян от изпитото количество алкохол, пропуснал една отбивка и вместо да завие продължил по заснежената улица. А тя го отвела до ски писта.


Добре пийналия Павел въобще не се притеснил от това, а спокойно поел по нея нагоре. Упорито продължавал да върви, вътрешно убеден, че на края на тази странна снежна пътека ще намери и хотела си.
Павел се катерил докато не се оказал на впечатляващата височина от 2400 метра. Но на върха неговия хотел липсвал. Затова пък намерил един приятен бар с името Igloo.

Igloo Cervinia

Той бил вече затворен, но това изобщо не смутило естонеца. Разбил вратата, влязъл вътре, отворил си бутилка, пийнал пак и чак тогава заспал подпрян на бара.
Докато Павел, бая изтощен от катеренето, което правел за първи път в живота си сладко спал във все още топлия бар, неговите приятели забелязали, че го няма в хотела.

Igloo Cervinia

Разтревожени те веднага се свързали с местната спасителна служба.
А там, след като получили съобщението за изгубен човек, незабавно започнали да действат. Павел го търсели цяла нощ с хеликоптер и квадрокоптер, по следите му били пуснати две групи спасители с кучета. В операцията били активирани още карабинери и служители в местното лесничейство.

Но спасителите така и не го намерили. Открили го работниците в бара, когато сутринта дошли на работа и забелязали счупената входна врата.
Собственикът на Igloo много се забавлявал с историята на Павел и затова отказал да се обръща към съда за незаконно проникване в бара му.


Самият естонец бил изумен, когато сутринта разбрал какво катерене му е ударил предишната вечер. Но определено бил доволен от себе си – та не всеки може да изкачи планински връх в заснежена нощ. Благодарение на тази случка Павел осъзнал, какви скрити възможности носи вътре в себе си.
Та ей такива едни неща се случват в света на любителите на алкохола. Неща, които едва ли биха изпитали трезвеници.