Приказка за гумата

Приказка за гумата

 

Историята на автомобилната гума, без която не можем да си представим всекидневието си днес, е пример за това, как една идея се развива във времето. Благодарение на креативни личности към първоначално хрумване непрекъснато се откриват и добавят нови свойства, които я правят все по-полезна и ефективна за хората.
Ето един бегъл поглед върху еволюцията на този предмет:
– 1843 г. – Чарлс Гудиър открива вулканизацията;
– 1846 г. – Робърт Уилям Томсън защитава патент за пневматична гума;
– 1890 г. – Бартлет Клинчър въвежда бандажа;
– 1894 г. – Ей Джей Пенингтън произвежда първата балонна гума;
– 1895 г. – „Мишлен” въвеждат пневматичните гуми в автомобилостроенето;
– 1898 г. – патентован е първият вентил;
– 1900 г. – произведени са първите гуми с метални телове;
– 1903 г. – компанията за гуми „Гудиър” патентова първата безкамерна гума
(тя започва да се произвежда масово чак през 1954 г.);
– 1908 г. – Франк Сейбърлинг създава гуми с канали (шарки), подобряващи
сцеплението с настилката;
– 1910 г. – компанията „Би Еф Гудрич” произвежда гума с удължен живот,                            добавяйки въглен към нея;
– 1938 г. – „Гудиър” започват да влагат целулозни влакна в гумите;
– 1940 г. – „Би Еф Гудрич” въвеждат първите гуми, изработени от синтетичен
каучук;
– 1946 г. – „Мишлен” започват производство на първите радиални гуми;
– 1963 г. – “Гудиар” първи използват полиестер в гумите;
– 1974 г. – „Пирели” въвеждат широкорадиалната гума…

Но тези търкалящи се парчета гума не престават да предизвикват въображението на търсещи хора. И така да помагат и на нас, шофьорите – като намаляват разходите за гориво, подобряват поведението на автомобилите на пътя… Появяват се гуми, за които не са страшни спуквания и спад на налягането, еко гуми, които намаляват триенето си при търкаляне, съответно и разхода на гориво.

Идва утрешният ден, а с него и различната гума: сферичната например. Свързва се с колата чрез магнитна левитация. На сух път се втвърдява, а на мокър попива влага. Гумите се печатат на 3D-принтер, което позволява да се приспособяват към особеностите на конкретния регион. С такива гуми управлението ще е плавно, а паркирането – вероятно ще е несравнимо удоволствие.

 

Но с това приказката за гумата не свършва: въображението на креативната личност е в състояние да превърне изхвърлената на сметището гума в истинско произведение на изкуството. Блейк Макфарланд прави точно това – невероятни скулптори на животни от вече използвани автомобилни гуми. Във всяка от тях той включва до 400 детайла, а изработването и му отнема около месец.